Задължителната медиация: кои дела и какви гаранции, Кръгла маса от 25 септември 2019

ПРОГНОЗНО ОБСЪЖДАНЕ на Задължителната медиация - кои спорове, кой участва, какви гаранции

Задължителна медиация по семейни, договорни, търговски и делбени спорове – са предложенията на кръглата маса по темата организирана от Висш Адвокатски съвет и Центъра за спогодби и медиация към Софийски Районен и Софийски градски съд на 25 септември в НДК, София.

 На кръглата маса присъстваха Председателят на Висшия Адвокатски съвет Ралица Негенцова, Председателстващият Висшия Съдебен съвет Боян Магдалинчев, Заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова, Националният омбудсман Диана Ковачева, адвокат Ивайло Данов, председател на Софийска адвокатска колегия, както и множество председатели на съдилища, които имат програми за медиация, председатели на адвокатски колегии, както и съдии, адвокати и медиатори.

Какво обаче е новото? Конкретиката и решителността, както и активният ангажимент на адвокатурата.

Кои точно от споменатите видове спорове ще бъдат предмет на задължителна медиация и най-вече, защо те?

Целта е да се изберат такива спорове, при които медиацията да помогне за бързото връщане на реални пари в ръцете на хората и бизнеса, за смекчаването на семейни, търговски отношения и съседки отношения, за отблокирането на имоти, от които неразбралите се съсобственици губят всеки ден.

И така, кои точно спорове?

• Потребителските искове по спорове за комунални услуги, както и

• Семейните спорове, са сред най-подходящите според проучване сред съдии, представено от съдия Даниела Марчева от Висш съдебен съвет. Подобно мнение беше застъпено и от съдия Марин Маринов, председател на Окръжен съд Варна. Той потвърди, въз основа на вече 4-годишната практика на съда по препращане към медиация, че изключително подходящи са потребителските спорове във връзка с доставката на електрическа енергия и ВиК услуги, както и делата с банкови и небанкови финансови институции. Наред с това, той наблегна особено на

• Облигационните и търговски спорове, по които процентът споразумения във Варна е много висок – 37,5% от всички споразумения са по облигационни спорове. 

Севдалина Александрова, като медиатор и адвокат, посочи, че в практиката сред облигационните спорове, едни от най-честите и подходящи са например тези за наем, а сред търговските – тези между съдружници. Наред с това акцентира върху това, че международният опит единодушно посочва задължителна медиация да се ползва там, където трябва да се спасяват бизнеси, домове, и отношения от голяма значимост. 

ПЪЛНАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ ЗА ПОДХОДЯЩИТЕ ВИДОВЕ СПОРОВЕ на Севдалина Александрова, вкл. международния опит и конкретните правила за прилагането на такава първа среща можете да видите във файла тук.

ПЪЛНИЯТ ДОКЛАД ЗА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИТЕ СПОРОВЕ, които могат да бъдат предмет на задължителна медиация в България, който съдържа и международни модели от Италия и Великобритания, както и критериите за преценка, изключенията и гаранциите за правата на страните, изготвен от Севдалина Александрова, можете да видите тук.

Допълнителен аргумент е, че медиацията по договорни и търговски спорове дава и едно важно предимство, което не е достъпно в съдебно дело – разкриването на реалните проблеми и желания на страните. Много често например страните спорят за дадена парична сума, а се оказва, че зад нея стоят съвсем други искания, желание за бъдещи договорни отношения или разочарование от неправилно изтълкувани действия, както и лични отношения. И разговорът по тях помага създадените печеливши някога отношения да продължат занапред.

• По отношение на семейните спорове важи същото – медиацията помага да се изговорят въпроси, които не е възможно да се обсъдят в съдебно дело, и да се подобрят отношенията, особено, когато има деца. Препоръката на съдия Маринов по тях беше да има възможност за преценка от съдията, вместо да подлежат на задължителна първа среща преди съда. Севдалина Александрова посочи, че евентуална задължителност следва да бъде уредена при изрични изключения – например случаите на домашно насилие, родителско отчуждение, съображения за защитата на дете, и т.н.

• Сред подходящите спорове за задължителност бяха обсъдени и делбите, които са масови, производството по тях продължава дълго, а постигането на споразумения освобождава за страните много голям финансов ресурс – от придобиването на имот, или пари в много по-кратък срок, отколкото чрез съдебен процес.Както и помага да се облекчат усложнени фамилни отношения.

Във всички случаи, задължителен елемент на медиация би бил уреден по ограничен сегмент дела, за да може да се проследи ефектът от ползването на медиация при тях, и да бъдат осигурени ресурсите за провеждането им.

Задължителна първа среща или разпореждане на съдия

Преобладаващото становище беше форматът на задължителност да бъде задължителната първа  среща по медиация, която да се провежда преди завеждането на съдебно дело. Такава среща може да бъде с ограничена продължителност, напр. до 1,5 часа, и да бъде предвидено изискване за провеждането й в кратък срок, например 15 до 30 дни от подаването на искане за медиация.

Същевременно, някои видове спорове, където би била необходима преценка на съда – да може да се предвиди съдът да разпорежда страните да преминат среща по медиация.

С оглед въвеждането на задължителен елемент на медиация ключова тема е тази за гарантиране на високо качество на процеса. За да се случи това, предложенията на Надя Банчева, председател на Центъра за спогодби и медиация към СРС и СГС са следните:

• Образователен ценз за медиаторите по определени видове спорове, например тези, предмет на задължителна медиация – напр. висше образование, опит в сферата на спора, и стаж.

• Обученията за медиатори да завършват с единен практико-теоретичен изпит, да са последвани от стаж съвместно с опитен медиатор, както и последващи обучения, които да създават специализация на медиаторите по области.

• Орган по качеството – като Камара на медиаторите или Съвет на медиаторите към Министерство на правосъдието, който да осигурява спазването на стандарти, вземането на мерки при неспазването, и т.н. Съдия Евгени Георгиев от Софийски градски съд предлага създаването на такъв орган да се основава на няколко критерия: да има положителна мотивация да го прави; да има необходимите обучени кадри; да разполага със структура и материални ресурси; да не противопоставя медиаторите на правната общност. Като важен фактор за качеството на медиацията съдия Георгиев вижда и

• Участие на адвокати в медиацията, които като представители на страните, биха създали сигурност на страните, че правата им са защитени и наред с това биха могли да ограничат надмощието на икономически по-силни над по-слаби страни.

Участието на адвокати в медиацията беше третата ключова тема, представено от Проф. Екатерина Михайлова и доц. Петя Неделева от НБУ, и от Адв.Таня Градинарова.

Към момента по официална информация от Единния регистър на медиаторите 48% от вписаните медиатори са юристи, като 35% от тях са адвокати.

Освен в ролята на медиатори, ключова е ролята им в процедурата по медиация като адвокати. Беатрис Бреньор, бивш съдия от Франция, сподели, че в медиации, по които са участвали адвокати са постигнати 80% споразумения, а в медиации, по които не са участвали адвокати – около 30%.

Преобладаващото становище беше, че участието на адвокати в споровете е от особена значимост по споровете, по които би се прилагала задължителна медиация, тъй като дава на страните реалистична представа какво биха могли да участват от съда, и същевременно им гарантира, че подписваните споразумения са в техен интерес.

Наред с това се обсъди предложението споразумение подписано в медиация от двете страни, адвокатите им, и медиаторите, да има изпълнителна сила.

Важността на изпълнителната сила на споразумението беше в международен мащаб бешще официално призната от водещите икономики в света, които на 8 август подписаха Сингапурската конвенция за изпълнение на споразуменията, постигнати в медиация между търговци от различни държави. Подробности за въздействието и изискванията й бяха представени от адвокат Дима Александрова.

За да бъдат приведени в действие тези предложения за задължителност на медиацията, участниците в срещата се обединиха около заключителен документ, който да бъде предоставен на Висш съдебен съвет, който работи по конкретни текстове на законодателни промени, както и на Министерство на правосъдието, което вече има сформирана работна група. Пълният текст на заключителния документ можете да видите тук.Адвокат Ивайло Данов, председател на Софийска адвокатска колегия, ясно подчерта необходимостта Министерство на правосъдието да поеме важната функция на координатор, който събира на едно място информация за медиацията в национален мащаб, следи за спазването на законовите изисквания включително за качеството на медиацията, и координира усилията на всички заинтересувани, като адвокати, съдии и медиатори.Във всички случаи, за приемането на подобен елемент на задължителна медиация следва да бъдат внимателно подбрани сравнително ограничен сегмент от обществено значими спорове, да бъдат внимателни обмислени новите изисквания за провеждането на медиация, включително към медиаторите, както и ролята на адвокатите и съдиите, и адвокатите, и да бъде даден достатъчен период за подготовка преди влизането на такива промени в сила.

Севдалина Александрова

Практикувай и ти

Включи система от практически техники за разрешаване на конфликти с медиация и преговори и в твоята работа и ежедневие - избери най-точното обучение за теб.

Провери уменията си още сега - с Тестовете "В кръвта ти ли е да си медиатор?"  и "Какъв майстор на решенията се крие в теб?".

Подготви се за максимална убедителност във важна или трудна среща с клиент, партньор, колега - с лична тренинг сесия

Реши наболял проблем още сега - с лична сесия.