СТАНОВИЩЕ по Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс и закона за медиацията от април 2025г.

ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

г-н Георги Георгиев

Като представител на сдружение, „Споразумения“, който работи 20 години в сферата на медиацията, искам да изразя професионалните си адмирации към изключителното внимание, с което са премислени текстовете на законопроекта.

Законопроектът включва дългоочакваните стимули за ползване на медиация в съдебна фаза, като улеснява максимално страните.

1.      УСЛОВИЯТА НА ИНФОРМАЦИОННАТА СРЕЩА

1а. КАК ЩЕ ПРОДЪЛЖИ МЕДИАЦИЯТА СЛЕД ИНФОРМАЦИОННАТА СРЕЩА – условия и срок

Законопроектът предвижда ясно, че страните могат да се ползват от безплатна за тях Информационна среща за медиация при точно определени видове спорове и условия, която да очертае възможностите да решат спора си доброволно.

Предложение 1: Тъй като в практиката ни тази първоначална ориентираща информация е сравнително кратка и бързо въвлича страните в същинско разрешаване на спора, в закона може да се уточни изрично при съгласие на страните при какви условия ще протече последващата след информационната среща медиация (когато страните се съгласят изрично на такава) – вкл. дали ще е безплатна за страните, и ако не – при какви такси ще се провежда, какъв е максималният срок за провеждането й.

В момента съдът определя срока за провеждане на информационната среща, което, разбира се, е благоприятен вариант. Като няма пречка да се предвиди и изричен срок в закона - както за информационната среща, така и за приключване на самата процедура по медиация, в случай, че започне такава, напр. до 2 месеца, тъй като медиацията следва да бъде бърза.

1б.  Информационната СРЕЩА В ИЗВЪНСЪДЕБНАТА МЕДИАЦИЯ

Предвиждането на изрично съдържание на информационната среща за медиация е поставено в чл.13 от Закона за медиацията, който се отнася и за извънсъдебната медиация. Това повдига въпроса за извънсъдебната медиация дали ще е задължително тази стъпка да се обозначи изрично като информационна среща. По правило, въвеждането на особеностите на процедурата по медиация се прави задължително в самото начало на процедурата – като в извънсъдебната медиация сме в хипотеза, в която страните вече са дошли с намерението да проведат процедура и това не е отделна информационна среща, след която да решават дали ще продължат, а част от процедурата по медиация – да, те дават съгласие след информирането, но по закон е възможно да са дали съгласие и предварително, по телефон, след като са били информирани. Много често те са предварително запознати по телефон с процедурата и условията й. В този смисъл, дори това да се нарече информационна среща, тя би била с много по-кратка продължителност от предвидените до 3 часа за информационната среща в съдебния процес, и би била изкуствено отделена от процедурата по медиация извън съда.

Предложение 2. Предложението би било в чл. 13 от Закона за медиацията да остане досегашният текст по отношение на извънсъдебната медиация, а съдържанието на информационната среща за съдебната медиация да се изведе в отделна алинея в чл.13 или в специалната глава за съдебна медиация, тъй като явно съдебната и извънсъдебната медиация ще вървят с известни разлики в правилата.

2.      ИНФОРМАЦИОННА СРЕЩА и МЕДИАЦИЯ по чл.140а, ал.4

Видът на делата и условията за провеждане на информационната среща, както и изключенията са ясно изложени в чл.140а.

Ал.4 предвижда, че „Ако липсват пречки по ал.3, съдът препраща страните към медиация, когато те преди предявяване на иска са уговорили писмено спорът да бъде разрешен чрез медиация или когато ищецът е поискал това с исковата молба и ответникът се е съгласил с отговора на исковата молба“.

Предложение. Ако страните са изпълнили описаните в ал. 4 условия, то очевидно има изрично съгласие между страните за медиация и не е необходимо съдът да ги препраща към медиация. По-скоро те могат да уведомят съда къде и в какъв срок ще проведат процедура по медиация, както и дали в съда или извън съда, или той да изиска да бъде уведомен.

3.      ПРОВЕЖДАНЕТО И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ИНФОРМАЦИОННАТА СРЕЩА

Разпоредбите относно провеждането на медиация, изборът на медиаторите, последиците от неявяването на страна и от сключването на споразумение, включително одобрението му, са ясно очертани.

Предвиждането на възможност за провеждането на информационна среща от един или двама медиатори, може да се окаже излишно разходване на ресурс. От друга страна, ако същите медиатори, започнали информационната среща, продължат провеждането на медиация, участието на двама медиатори е доказало своите плюсове, свързани със съчетаването на различни професионални и лични компетентности.

В този смисъл, е важно да се уточни дали провеждането на медиация след информационната среща ще става от същите медиатори, провели информационната среща, както и в съда или извън съда и при какви условия. И възможно ли ще бъде по избор на страните провеждането на последваща медиация от други медиатори, различни от тези по информационната среща.

Наред с това, положителна е и възможността страните сами да изберат медиатора в съдебния център.

Предвидените стимули при сключване на споразумение също са положителни и значителни за ищеца.

4.      АДВОКАТИТЕ И МЕДИАЦИЯТА

Положително е и задължението на страните да участват лично в информационната среща. В Италия това е доказало, че е един от водещите фактори за постигане на по-висок процент споразумения.

Стои въпросът дали и в кои случаи ще е възможно участието само чрез адвокат, както и при участието на адвокат заедно с клиента дали ще се изисква пълномощно от него и какво.

Предложение. Важно е в настоящия законопроект да се предвид и стимул за адвокатите да участват и да съдействат в информационната среща или в процедурата по медиация. Това може да стане например, като за някои правно-усложнени случаи съдът може да препоръча или да задължи участие на страните заедно с адвокатите им, или най-малко да има консултиране на страните с адвокат преди участието в информационна среща или преди подписването на споразумение. Това е необходимо, защото гарантира реално правата на страните при участието им  в информационна среща или в медиация и при поемането на ангажименти със споразумение, постигнато в медиация.

5.      ИЗВЪНСЪДЕБНАТА МЕДИАЦИЯ

Важно е наред с този законопроект, който урежда съдебната медиация, да се завърши и законопроекта, който урежда извънсъдебната медиация, за да създаде това ясни изисквания и възможности за контрол върху дейността на медиаторите.

Препоръчително е това да стане чрез отдел към Министерство на правосъдието, подобно на Италианския модел, където да се осъществява внасянето на отчети от медиаторите, дисциплинарен контрол, и цялостен контрол върху спазването на изискванията за дейността. Трудно би било за съдилищата сами да следят изцяло за качеството на провежданите медиации.

Освен това, важно е наред със съдебната медиация, да се стимулират страните да се обръщат към медиация далеч преди завеждането на съдебно дело, тъй като резултатите са значително по-добри за тях. Процентът на споразуменията в извънсъдебната медиация – от 20-годишната ми практика, е около 80% до 90%, докато в съдебните центрове статистиката показва около 40%, тъй като споровете в съда са много по-ескалирали и усложнени и е пропуснат момента, в който страните е можело да се споразумеят сравнително леко. В извънсъдебната медиация страните идват с много по-силна нагласа да се споразумеят и с ясна цел да спестят пари и усилия в следващите няколко години.

В този смисъл, предвиждането на изричен стимул за ползване на извънсъдебна медиация преди съда, би постигнало в още по-голяма степен целта на настоящия законопроект – разтоварване на съда и по-бързо приключване на спора за самите страни.

Добър стимул за страните би било изричното предвиждане на базови правила за извънсъдебната медиация – за центровете за извънсъдебна медиация и тяхната отчетност, както и минимална тарифа за медиация, за да се създаде сигурност да страните, че ще получат надеждна услуга.

Законопроектът за извънсъдебната медиация от април 2024г. съдържа добра основа за това.

В заключение, приветстваме настоящият законопроект и се надяваме той да бъде максимално съхранен в този вид. Оставаме на разположение за следващи стъпки по отношение на законопроекта за извънсъдебната медиация.

04.05.2025 г.

София

СЕВДАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА,

Председател на Сдружение „Споразумения“