Резултати за медиацията в ЕС - проучване за ЕП от 2014 г.

Въпроси и отговори за медиацията от проучването на ADR Center Рим, с проф. Джузепе де Пало

Резултатите от проучването бяха представени на 20 януари 2014г. от проф. Джузепе де Пало пред Правната комисия на Европейския парламент. Видео директно от представянето на проучването можете да чуете тук. Има и превод на български език - под екранчето с видеото долу вдясно можете да изберете от Listen in - български език.

Докладът от проучването неслучайно се казва „Рестартиране” на Директивата за медиацията: оценка на ограниченото въздействие от приложението й и мерки за увеличаване на броя на медиацията в ЕС”, изготвено от екипа на ADRCenter, Италия.

Проучването се основава на отговорите на 816 участници от 28-те държави-членки на ЕС. Въз основа на богатите данни от тях, то прави повече от категорични изводи за постигнатото и предстоящото в сферата на медиацията. По-долу ще прочетете най-важното от заключенията на проучването, предоставени ни от проф. Де Пало преди всички.

Накратко:

• Какви са резултатите от прилагането на Директивата 5 години след приемането й? 

• Какъв е броят на медиациите в отделните европейски държави?  

• Кои мерки са се оказали неефективни и кои са дали резултати?   

• Коя е най-добрата мярка за увеличаване на броя на медиациите в следващите години? и      

• Какви са двата курса на действие, които се препоръчва да бъдат предприети според проучването?  

И така:

Какви са резултатите от прилагането на Директивата 5 години след приемането й? Държавите-членки са приели законова рамка в изпълнение на Директивата, като в голямата си част са избрали доброволната медиация. Само Италия избира задължителната медиация по някои видове спорове. Великобритания прави опит за задължителна медиация при някои спорове с ниска стойност, но след това променя това решение, Франция тества задължителна медиация в няколко сфери. Други държави приемат финансови стимули за страните вместо да ги задължат да участват в медиация.

Какъв е ефектът от законовите мерки в държавите-членки към края на 2013г.?

С други думи, какъв е броят на медиациите.

Резултатите от проучването показват, че вследствие на законодателните мерки, към края на 2013г. броят на медиациите е … по-малко от 1% от броя на висящите съдебни дела в ЕС.

Като се имат предвид безспорните доказателства, че медиацията спестява значително време и средства, ползите от масовото й прилагане се приемат за очевидни и са желани както от държавите, така и от професионалистите, които работят в сферата на разрешаването на спорове.Спестяванията на време и средства говорят сами за себе си.

Средно за ЕС	Съдебно производство	Медиация, след това съд ( 50% успеваемост)	Медиация и след това съд (75 % успеваемост)
Време	566дни	326дни – 240 дни спестяване	212 дни – 354 дни спестяване
Разходи (средно)	€ 9.177	€ 7.960 – 1219 спестяване	€ 6.124 – 3055 спестяване

 След като ползите са очевидни и желани, какво може да се направи, за да бъде медиацията масова, и ползите – реални?

Кои са най-ефективните мерки досега?

• Степента на гарантиране на поверителност на медиациите, която е висока в почти всички държави, не е повлияла на броя на медиациите.  

• Приканването към медиация от съда, е довело до малък брой медиации, дори когато съдиите са били активни и убедителни.     

• Дори когато процедурите за принудително изпълнение на постигнатите в медиация споразумения са били максимално улеснени, това не е довело до сериозно повишаване на броя на медиациите. 

• Качествените национални системи за акредитиране на медиаторите, дори когато изискванията към медиаторите са особено високи, не оказват влияние на броя на медиациите.

• В държавите, където от адвокатите се изисква да уведомят клиентите си за възможностите за медиация, и където страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация преди предявяването на иск , това само по себе си не е довело да увеличение на броя на медиациите.

• В държавите, в които са предвидени финансови стимули за страните, използващи медиация, също няма увеличение на броя.    

Това показва, че увеличение на броя на медиациите не може да се очаква само чрез предждането на стимули.

В резюме, оказва се, че всички тези законови мерки очевидно не са решаващи фактори за увеличаването на използването на медиацията. Точно обратното – има доказателства, че единствената законодателна мярка, довела до значително увеличение на медиациите, е въвеждането на елементи на задължителна медиация.

Какви са фактите за броя в отделните държави от ЕС:

•    Повече от 10 000 медиации годишно: Великобритания, Германия, Италия, Холандия

•   Между 5 000 и 10 000: Унгария, Полша

•    Между 2000 и 5000: Белгия, Словения, Франция

•    Между 500 и 2000: Австрия, Дания, Румъния, Словакия, Испания

•    По-малко от 500: България, Гърция, Естония, Кипър, Хърватска, Чехия, Финландия, Литва, Латвия, Люксембург, Малта, Португалия, Швеция

Единствената държава в ЕС с над 200 000 медиации годишно – Италия, регистрира този брой именно при превръщането на медиацията в задължителна предпоставка за започването на съдебен процес.

Тази директна връзка е потвърдена и от случилото се в периода, когато медиацията престава да бъде задължителна в Италия – октомври 2012 – септември 2013г.: броя на медиациите се връща на минимално ниво, а от септември 2013г. с връщането на задължителната медиация скача на няколко хиляди месечно.

Отвъд опита на Италия, отговорите на въпросите в проучването показва, че за разлика от преди няколко години, когато задължителната медиация беше „табу”, сега елементи на задължителна медиация са приемливи за мнозинството от хората.

Попитани, ако трябва да посочите една-единствена законодателна мярка като най-ефективна за увеличаване на медиациите, коя би била тя, участниците в проучването дават ясен превес на въвеждането на елементи на задължителна медиация.

При определянето на степента, в която трябва да се въведат елементина задължителна медиация, мнозинството смята, че е подходящо да се въведе „смекчен” вариант” на задължителна медиация.

По-конкретно – две са най-предпочитаните форми:

• задължително участие в информационна среща,    

• задължителна медиация с възможност за страните да я прекратят (след първата среща).

Тези форми са смекчени, защото дават възможност на страните да седнат и поне да обсъдят сериозно възможностите, които би им дала медиацията, без да им налагат задължение да проведат процедурата. Те отговарят по-добре и на притесненията на опонентите на задължителната медиация.

Коя от двете форми е предпочитана? 

Отговорите еднозначно дават превес на задължителната медиация с възможност за прекратяване (след първата среща). На практика, държавите, където има задължителни информационни срещи, не отбелязват сериозно увеличение на медиациите. И най-важното – моделът на задължителна медиация с възможност на страните да я прекратят след първата среща е доказал, че дава резултат.

В заключение, изводите от проучването предлагат два възможни курса на действие на законодателно ниво в ЕС:

• въвеждане на задължителна медиация по определени категории спорове с възможност на страните да я прекратят (след първата среща)

• възприемане на „Коефициент на балансирано съотношение” между броя на медиациите и съдебните дела. При този подход няма да е необходима промяна в европейското законодателство, а всяка държава-членка ще трябва да определи минимален процентна медиации спрямо съдебните дела, и да избере подходяща политика за постигането му.

Проучването обсъжда и не-законодателни мерки за насърчаване на медиацията, които се фокусират върху информирането за медиацията и насочването на страните по висящи дела да опитат медиация. Тези мерки обаче се възприемат като допълващи и eтрудно да се измери тяхното въздействие.

Основното послание от отговорите в проучването е, че най-ефективният начин за включване на медиацията като реален инструмент за споразумяване на спорещите страни е по-добра регулация – с елементи на задължителност.