РИСКОВЕТЕ: Струва ли си да решаваме проблемите дипломатично с медиация?

Струват ли си риска, работата и разголването, за да решим един проблем с дипломация, вместо с налагане

Сигурна съм, че решавате проблемите си културно – с разговори или просто със заобикаляне на неразбраните и изнудващи събеседници.

Когато обаче нищо не сработва и другият е като стена, понякога се изкушаваме да включим помощници. Освен приятели, роднини и съветници, има и такива хора, които помагат разговорът да протече по-подредено, открито, безопасно, и най-вече с резултати, които харесват на всички. И тук ще говоря за тази роля от две гледни точки – и като медиатор с 20 години практика и като участник в медиация, какъвто ми се случи да бъда.

Та така, говори се, че медиаторът като професионалист в преговорите помага разговорът да се случи бързо и конструктивно. Статистиката ни показва, че споразумения се случват средно за 4-5 часа! И споразуменията се постигат в над 80% от случаите (в частния ни център, и в около 40% от случаите в съдебните центрове). Обаче!

Участието в медиация Е Разголващо

Истината е, че когато една жена в развод например ни се обади, за да търси медиация, често мъжът отказва (случва се и жената да е в ролята на „отказваща“). И една от причините за отказа най-често е това, че не желае някой да му се бърка и да „разголва“ живота си, имотите си, доходите си, начина, по който предпочита да си възпитава детето, намесата на новите партньори, родители, лъжи, мръсни номера, и всичко съпътстващо некрасивата картина на разпадащите се семейни отношения.

Какво се прави в такъв случай? Проблем има, той може да бъде обсъден меко и щадящо, без обвинения и осъждания, и без огромните загуби, които съпътстват една съдебна битка. Но е необходимо да се разголим.

Когато на мен ми се наложи да премина през медиация като участник, за пръв път след 13 години практика като медиатор, „се оказа, че това „разголване“ макар и страшно, по някакъв начин може да донесе дори облекчение, защото в крайна сметка се свалят картите на масата, вижда се цялата картина и оттук нататък може да се търси решение. В медиацията всички въпроси за решаване са слагат на масата, изговарят се притесненията, изважда се дори гневът, и старите обиди, така, че да бъдат чути и разбрани.

Именно това неприятно първоначално „разголване“, точно като при лекаря, се оказва, че помага да се освободи напрежението, всеки да чуе болката на другия, да разбере, че другият не е толкава „черен“ и злонамерен, да го види като човек с неговите слабости и нужди. Това „разголване“ е в сигурните ръце не медиатора, който превежда думите, така че да стигнат до другите ясни и въздействащи, пренасочва нападките в конструктивни реплики и разкрива истинските нужди и послания.

Обаче медиаторът не е магьосник, нужна е и Работа, от всички в медиацията

Ще го кажа честно – за да участвате в медиация, е нужно да Ви стиска и да сте работяги. Да влезете в залата като оставите в кошчето отвън очакването някой да ви реши проблема. Само вие можете да го оправите така, че решението да ви е по мярка.

Лесно е да се каже, но как да стане, когато другият създава всички възможни пречки? Той просто не иска да се разберете, иска да ви вземе „всичко“, а защо не и просто да страдате, за назидание.

Големият въпрос е каква е причината другият да създава пречки? Има два отговора. Просто е зъл и иска да ви унищожи или поне да ви е зле.

Или изпитва човешки емоции, страх го е и в опитите да се защити, прави куп поразии. Всеки случай е различен, но в медиация имате шанс поне да разберете в кой от двата сценария се намирате – злонамереност или просто страх.

И да, медиаторът няма да ви защити като полицай от злонамереността на другия. Добрите новини обаче са, че рядко се случва някой просто да иска да ни навреди, и когато е така, медиаторът обикновено го забелязва преди Вас. „Другият“ когато ни е бивш съпруг, бивш съдружник, бивш съсобственик, рядко ни смята за център на живота си – той просто има негови страхове – най-вече това да не загуби пари, статус, самоуважението си („така известното „да не ме правят на глупак“ ).

Но да, медиаторът ще Ви помогне да видите като с рентгенови очила страховете и истинските нужди на другите.

Например една жена в развод може да се стреми на всяка цена към апартамента, собственост на мъжа, и към голяма издръжка, но да се окаже, че тя просто иска една базова финансова сигурност, защото досега не е работила високо платена работа, за да има време за децата и семейството. И сега има нужда просто да „си стъпи на краката“. Отстрани това може да изглежда агресивно или алчно, но да е просто защита. В такива случаи сме договаряли например наемането на апартамент, наемът за който се разпределя в подходящо съотношение между двамата партньори за даден период. Или прехвърляне на този апартамент на детето с възможност майката да живее с детето в него, срещу това например да си поделят изплащането на ипотеката.

Мъжът от своя страна може понякога да изглежда краен в желанието си да вземе правата върху детето, но зад това се крие просто желанието му да бъде равнопоставен родител, който да влияе върху живота и развитието на детето, да му предаде свои възгледи за света, да остави свой наследник. И когато уважаваме това, можем да измислим много начини, в които свободното време на детето, което не е 24/7, а по няколко часа вечерите през седмицата, и съботите и неделите, да бъде така разпределено между родителите, че да общуват пълноценно с него и да се чувстват равнопоставено. И да осигурим на детето най-необходимото - грижа и от двамата родители.

И когато в среща по медиация видите какво наистина се оказва най-важно за другия и за Вас, и когато няма умишлено желание да се навреди, медиаторът ще Ви заведе до "стаята" с много варианти. В които всеки да получи не нещо, а максимума от всичко, което му е важно – максимум влияние върху детето, максимум финансова сигурност. В търговските спорове – максимум пари, и защита на доброто име, и възможности за бъдеща печалба.

А когато има желание да се навреди, медиаторът обикновено успява да го улови преди всички и да спре процеса. Недобросъвестността и истинските цели излизат лесно наяве с въпроси като: „Какво всъщност искате да постигнете в края на днешната ни среща?“. „Чухме вече 3 предложения за поделяне на бизнеса/имота/грижите за детето, но вие отхвърлихте всички, без да давате други. Какъв е най-желателният изход, който си представяте за себе си от тази ситуация?“

Разбира се, тези въпроси се задават на индивидуална среща. И след това медиаторът преценява дали има смисъл да продължи със срещите на медиация според това дали и двете страни действително търсят решение, или просто събират информация, бавят намирането на изход, или опитват да използват медиатора, за да „прокара“ желано от тях решение пред другата страна. Естествено, тези цели не могат да бъдат толерирани в медиацията и опитният медиатор прекратява веднага щом установи подобни намерения.

И все пак, какво помага решително да се разреши един труден проблем в медиация? (и извън нея) И тук ще ви изненадаме.

Проблемите не се решават с повече информация и повече обсъждания. Ще ви спаси ... поемането на Риск

Да, точно така. Да поемете риск.

Вместо да се хвърляте в люта битка, рискът просто да наблюдавате разговора.

Вместо да отвръщате на аргументите на другия, да откриете като с рентген какво по-голямо желание стои зад тях – така той не само ще ви стане прозрачен, но и вие ще имате повече ключове към решенията.

Истината е, че когато сме заплашени да загубим, имот, бизнес, общуване с детето ни, изобщо не сме нагласени да слушаме и да изследваме нуждите на някого.

В медиация обаче можем да поемам риска да наблюдаваме и да откриваме важното спокойно и безопасно, и най-вече – да получим полза от това.

Първо, защото и ние ще имаме възможност да излеем гнева, разочарованието и притесненията - и само пред медиатора в лична поверителна среща, и пред другия, ако решим.

Второ, защото когато освободим емоциите, започваме да виждаме много по-ясно – и проблемите, и причините за тях, и реалните цели за бъдещето – нашите и на другия. И така ни хрумват много нови решения.

Например, ако искаме да поделим един бизнес, който и двамата държим да получим за себе си, в началото е само гневът от опасността да останем с много малко или нищо. Но след това започват да се появяват решения – за поделяне на клиенти, на сфери на влияние, на материални притежания. Или пък единият получава възможност да продължи да получава доходи от настоящия бизнес – като му получава доходи от този бизнес още известен период, или получи част от активите или дейността, които носят приходи, докато развива нов бизнес в друга сфера, а другият съдружник остава свободен еднолично да управлява досегашния бизнес. Всичко зависи от приоритетите на двамата – пари в брой сега, гарантиран доход, или възможност за развиване на самостоятелен бизнес. Но и от поемането на Риск да се вгледаме в реалните важни неща, вместо в отмъщението или огорчението.

И така, да се върнем на Риска – за да спечелите от медиация, ще е нужно наистина да действате смело. Това значи например:

• Да слушате по-продължително, целенасочено, и с по-малко готови отговори, отколкото сте го правили досега. Медиаторът ще Ви помогне със своя „превод“ и синтезиране на най-важното в разговора, както и с извличането на неподозирани варианти, за които не сте мислили.

  
  

• Да изразявате по-открито целите си занапред. Искайте, защото само така може да получите. Както се казва във вица за юнака, който се бил дълго със змея, който пазел един кладенец, докато змеят не го попитал –„Е, ти какво искаш сега?“ и юнакът казал, че иска да пие вода, а змеят отговорил „Ами пий бе, що се биеш!“ Ясно е, че и ние често се бием, въпреки, че можем да получим исканото и без бой – само с изчистване на недоразумения и измисляне на нестандартни варианти.

  
  

• И третото, най-екстремно ниво на смелост, е да поемем риск да направим жест към другия – като му покажем разбиране, признаем някой от аргументите му, или просто това, че и за него е трудна ситуацията. Жестът и отношението отключват и най-задънените ситуации. Обаче са рискови, защото на теория другият може да ги изтълкува като слабост и да се възползва. Истинските решения в медиация стоят заключени зад вратата на отношението и жестовете. Често когато единият просто каже: „разбирам“, „съжалявам, че така се получи“, “извинявай“, или „дай да направим нещо за теб сега“, това решава спора – и отваря поредица от взаимни подавания, на жестове. Не винаги става така, но нищо не губим, защото и преди не сме имали сделка. Най-много да се сдобием с добър резултат.

  
  

И така, успешният резултат от един спор минава през риск, работа и разголване…

Дали си струва да скочите в това във всеки случай? Само вие знаете. Зависи колко неприятно е пребиваването в спора и колко Ви е належащо да излезете.

Моят опит в медиация показва, че с трите Р - рискът, работата и разголването трябва много да се внимава. Защото има странични ефекти.

Като рискът след разголването да разбереш толкова добре гледната точка на другия, че по-лесно да отстъпиш от своята.

Като това да се разголиш толкова, че да загубиш пари в момента, но да създадеш възможност да спечелиш в пъти повече в бъдеще.

Както и това да изпиташ цялата тежест на отговорността да участваш във вземането на решението (и докрай да не си сигурен дали е правилно), и после цялото удоволствие от това, че всичко е приключило и вместо да продължаваш да стоиш замръзнал в капан, да се движиш със 130 км в час напред към отдавна чаканата дестинация.

АКО СТЕ ПРОЧЕЛИ ДОТУК - ИЗГЛЕЖДА ХАРЕСВАТЕ И РАБОТАТА, И РИСКА, И РАЗГОЛВАНЕТО.

Тук можете да видите повече за това как медиацията и личните стратегии за разрешаване на конфликт могат да свършат работа за Ваш случай.

А тук можете да видите повече как вие да използвате професионални медиаторски умения.