• EMAIL office@sporazumenia.com
  • ТЕЛЕФОН 0885 79 25 25
  • Работно време 09.00 – 17.30 Понеделник-Петък

Блог

Медиацията може да спести 700 милиона годишно в България, проф. Джузепе де Пало

700 милиона евро спеставания годишно, ако ползваме медиация

Българските граждани и търговци спестяват няколко стотин милиона евро, ако съдещите се опитат първо медиация по граждански и търговски спорове, проф. Джузепе де Пало, консултант на Европейския парламент по въпросите на медиацията, понастоящем Омбудсман на ООН, гостувал в България на 2 юни 2015г., съ-организирано от Севдалина Александрова

•    Според проучвания на Европейския парламент, държавите-членки на ЕС биха спестили между 20 и 40 милиарда евро, ако страните по съдебни дела в ЕС първо направят опит да се споразумеят в медиация по техните граждански и търговски спорове.
•    България на свой ред, би спестила над 700 милиона евро, ако по гражданските и търговски спорове в нея се проведе медиация, и при 50% от медиираните случаи се постигне споразумение.
•    В момента, само по 0,05% от всички граждански и търговски спорове за една година в ЕС се провежда медиация. Цифрите в България също са разочароващи.
•    Публичните обсъждания нарекоха това незадоволително прилагане на медиацията от държавите-членки “Парадокса на медиацията в Европа.” В опит да се освободи от парадокса, Европейският парламент обмисля изменението на Директивата за медиацията от 2008г., която очевидно не успя да постигне заявената си главна цел да улесни достъпа до медиация и алтернативно разрешаване на спорове.
•    През 2010г. съдът на Европейския съюз даде ясни насоки за успешното прилагане на медиацията, като написа, че:
o    задължителната система за медиацията е по-ефективна от доброволната; и
o    задължителната система не възпрепятства достъпа до правосъдие, а го увеличава, ако бъдат спазени определени условия.
•    Въпреки всички ползи и усилията на институциите на ЕС, има вероятност задължителната медиация да срещне съпротива, особено от правната професия, а същевременно други законодателни инициативи (като финансови стимули, задължение на консултантите  да информират клинетите си за медиацията, задължение да бъде информиран съда за неуспешни опити за доброволно разрешаване на спора), са се доказали като неефективни за увеличаване на броя на медиациите.
•    Италия експериментира с по-добър модел на медиация, който не е задължителен и в момента генерира 20 пъти повече медиации в сравнение с Великобритания, или Германия, или Холандия (според проучването на Европейския парламент от 2014г.
    „Рестартиране на Директивата за медиацията”).
•    В момента, от спорещите страни в Италия по определени видове спорове, се изисква да участват в предварителна среща с медиатор, и да платят скромна такса за срещата. Ако една от страните по спора не желае да продължи с медиацията по спора, страните могат да отидат в съда без да е необходимо да плащат нищо повече на медиатора. Ако всички страни по спора желаят да продължат медиацията и тя продължи, те заплащат на медиатора такса за услугата.
•    Официалните статистики на правителството показват, че броят на медиациите в Италия се увеличава всяко тримесечие от септември 2013г, както и приемането й от спорещите страни, както и процента на успеваемост на медиациите – който скоро достигна 47%.
•    Интересно е, че много подобен модел на медиация, който изисква участие в медиация, но с възможност „лесно излизане от медиацията”, в момента се прилага в търговския съд в Ню Йорк.
•    Също интересно е, че преди няколко дни - в средата на май 2015г. Председателят на Върховния съд на Великобритания изказа мнение в подкрепа на разпростирането на  задължителната медиация към повече граждански спорове.
•    Не е необходимо България да чака с години, докато Директивата за медиацията от 2008г. бъде променена, за да се преодолее парадокса на медиацията. За да увеличи мащабно броя на медиациите, без да прибягва до задължителност, България може просто да въведе законодателство, подобно на Италианското.
•    Достъпът до правосъдие ще се увеличи значително с увеличеното използване на медиацията, заради намаляването на разходите за водене на дела и поради освобождаването на повече време на съдилищата за разглеждане на делата пред тях.
•    Като има предвид, че се очакват подобни ходове от Европейския съюз и други европейски правителства, България би могла да създаде истинска европейска добра практика в сферата на реформата на гражданското правосъдие.

Професор Джузепе де Пало, пред Севдалина Александрова

Подробна статия по въпроса, можете да видите по-долу.

Изводите от посещението на проф. Де Пало в българия, юни 2015, За Правен свят, Севдалина Александрова

Искаме ли да спестим 700 млн. евро и същевременно да направим много по-бързо и лесно решаването на граждански и търговски спорове в България?

Това беше основният въпрос, повдигнат от посещението на проф. Джузепе Де Пало у нас. Той е консултант на Европейския парламент и е постигнал големи успехи като участник във въвеждането на задължителни елементи на медиацията в Италия. Понастоящем е Омбудсман на ООН.

На 1 юни 2015г. седмица проф. Де Пало се срещна с представители на ключовите български институции, ангажирани с реформата на съдебната система - министърът на правосъдието Христо Иванов, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, съдии, депутати, адвокати, медиатори и членове на работната група по промените в Закона за медиацията. И посланието на проф. Де Пало към всички беше следното: Има начин да спестим милиони на гражданите и търговците и да ги върнем в икономиката на страната, както и да направим много по-лесни споразуменията и да облекчим съдебната система. Той е т. нар. задължителен опит за медиация.

Проучвания в Европа от 2013 г. и 2014 г. показват, че във всички държави медиациите са около 0,05% от съдебните спорове, от няколкостотин до няколко хиляди годишно. Единствено в Италия медиациите надвишават 170 000 за 2014 г. Това е постигнато именно с изменение в законодателството и въвеждането на задължителния опит за медиация. Той представлява участие на страните в една първа среща, след която могат да заведат съдебно дело, или да продължат с медиация. Резултатите са 47% споразумения, постигнати в медиация.

Изчислението за България е, че ако всички граждански и търговски спорове отидат на медиация и само 50% от тях бъдат разрешени със споразумение, гражданите и търговците ще си спестят 700 млн. евро на година.

Естествено, не е необходимо, нито възможно всички тези спорове да преминават през медиация. Препоръката на проф. Де Пало е да изберем част от споровете - 10-20%, които да преминават задължително през първа среща по медиация. В Италия тези спорове са за делба, наследство, недвижими имоти, семейни имуществени отношения, наем, лекарска грешка, клевета, застраховки, търговски, банкови и финансови договори и други.

Как да изберем за кои видове спорове да има задължителна първа среща по медиация?

Препоръката на проф. Де Пало беше това да са най-многобройните дела и такива, при които има елемент на лични отношения, защото медиацията е най-полезна именно при запазването или подобряването на отношения, които трябва да продължат.

В случай, че България избере да приеме елемент на задължителност на медиациите, как може да бъде осигурено достатъчно високо качество? Това пък питаха адвокатите, съдиите и медиаторите.  

Отговорът на проф. Де Пало е, че пазарът лесно ще отсее качеството. Както и че колкото повече медиации има, толкова повече ще се повишава квалификацията и опитността на медиаторите. В момента в Италия се изисква висше образование и преминаване на обучение за медиатор, както и участие в медиаторска организация.  Министерство на правосъдието на Италия осигурява контрол върху дейността на медиаторите, като реагира при сигнали и изисква тримесечни отчети за дейността им. От друга страна, страните участват в медиацията с адвокати, които също им помагат да преценят дали медиаторът им помага достатъчно професионално да договорят споразумение. Медиаторите от своя страна са задължени да преминават допълнителни обучения ежегодно, а в случай, че не провеждат медиации, биват заличени от списъка  на медиаторите.

Има ли нужда от тарифа за таксите?

В случай, че има задължителна първа среща, е необходимо тя да бъде при максимално облекчени условия за страните - при минимална такса. В Италия тя е 40 евро за споровете с най-нисък материален интерес. Въвеждането на тарифа за минималните или максималните възможни такси би дало сигурност за това, че таксите ще са достъпни и предвидими. Във всички случаи, изчисленията за държавите в ЕС, включително и за България, показват, че разходите за медиация са 4-5 пъти по-ниски от тези за съд.

Има ли противоречие между въвеждането на задължителен елемент на медиация и достъпа да правосъдие?

Има решение на Съда на Европейския съюз по делото "Аласини" от 2010 г., което казва, че на задължителната медиация може да се гледа като на ефективно средство, стига тя да отговаря на следните условия:

•        Не трябва да бъде обвързваща за страните

•        Не трябва да води до съществено забавяне

•        Трябва да спира погасителната давност за предявяването на искове

•        Трябва да бъде безплатна или с много ниски разходи за страните.

В допълнение към това, през май 2015 г. председателят на Върховния съд на Великобритания лорд Нойбъргър изказа мнение в подкрепа на разширяване на обхвата на задължителната информационна среща за медиация - от семейни спорове (за които тя е задължителна в момента) към граждански спорове с нисък материален интерес, договорни и имуществени спорове, включително такива за владение и наем, както и за случаи на лекарски грешки. "Медиацията е особено привлекателна в този момент, когато съдебното производство става все по-скъпо и времеемко и законите стават все по-сложни. В резултат на това ние рискуваме да лишим обикновените хора от достъп до правосъдие", заяви той.  

Ползите от въвеждане на задължителен елемент на медиация биха били големи за спорещите страни. Те ще спестят време и пари – за България изчислението е, че биха спестили средно 198 дни и 836 евро на спор, ако се постигне споразумение в 50% от случаите.  

Ползите за страните, разбира се, надхвърлят простите изчисления. Резултатите от медиацията често определят как ще продължи един бизнес – дали ще се запази или ще фалира, как ще продължи животът на едно дете – с подкрепа и от двамата родители, или в недостиг на средства и внимание.

Реално в медиацията страните договарят нещо, което във всички случаи би било по-изгодно, отколкото очакваното в съда. Защото задачата на съда е да приложи закона, докато задачата при медиацията е да се намери житейско решение, което и двете страни приемат за добро и справедливо. Решенията в медиацията търсят реални ползи и за двете страни. Когато длъжникът не разполага със средства, с които да плати, кредиторът например може да договори вместо вземането си гарантирана възможност за бъдеща печалба. Били сме свидетели на това как длъжникът съдейства на кредитора да сключи договор с трето лице, от което да получи много по-големи потенциални печалби, отколкото дължимата сума. При медиация може да се договори некачествените стоки, за които се спори, да бъдат продадени и така се получи сума, достатъчна, за да покрие задълженията и дори да остане печалба. След медиация има случаи длъжник и кредитор да създадат съвместно предприятие.

Това е възможно заради опитното съдействие на медиатора в преговорния процес – той успява да успокои страстите и да насочи страните да търсят решение, което максимално да ползва бъдещите им планове. На медиатора страните могат да доверят при пълна поверителност докъде биха стигнали в отстъпките и какви са приоритетите им, така, че да се видят точките, по които интересите им може да съвпаднат.

Как би се отразил задължителният елемент на медиация на адвокатите?

Вярвам, че би трябвало цел на всеки всеки адвокат да е да осигури на клиента си изгоден резултат. Нормално е адвокатът да да даде възможност на клиента си да получи нещо по-добро от това, което би получил в съда, да му спести нервите, времето и риска. Както и да му помогне да защити интересите си и да постигне резултат в момента, а не след време. Ако сте адвокат и споделяте тези цели, вероятно би ви допаднала възможността да заведете клиента си на медиация.

Разбира се, нормално е адвокатите да имат и собствен интерес - да получават добра отплата за добре свършената работа. Как става това в медиацията, мисля, че всеки адвокат лесно би могъл да предвиди. Доволният клиент със сигурност ще разкаже на други. Спестеното време на адвокатите от чакане пред съдебните зали и в институциите, ще бъде запълнено с нови клиенти. Накратко - медиацията води до повече клиенти, по-бързи резултати, по-бързи хонорари, и по-добра продуктивност.

Но има и много повече. Медиацията създава сериозен нов пазар за адвокатите. На първо място – като консултанти на страните в медиация.

Имах един случай на международна медиация – спор за родителски права и имуществени въпроси, на който страните идваха на срещите без адвокати. След постигането на някои принципни договорености и настояването ни, те доведоха адвокатите си и за 2 часа се договори и подписа споразумение. Защото при всяко съмнение на страните, адвокатите им ги съветваха за какво им е изгодно да се съгласят – с оглед на очакванията за развитието на съдебното дело.

Спокойно можем да кажем, че ролята на адвокатите е решаваща в медиацията. Когато не участват в срещите или поне на заключителния етап от обсъждането на споразумение, вероятността медиацията да успее е малка. И обратно - когато участват и активно подкрепят процедурата, медиацията почти винаги постига резултат. В над 70% от случаите страните са с адвокати, и голяма част от тях подкрепят постигането на споразумение.

Освен като консултанти в медиация, благодарение на опита си, адвокатите стават много търсени медиатори. В Италия едни от най-големите и уважавани медиаторски центрове са на адвокати. Една от причините, които засилват важността на ролята на адвоката е, че, когато споразумението, постигнато в медиация, бъде подписано освен от страните, и от медиатора, и от адвокатите, става пряко изпълнително основание, без да е необходимо допълнителното му одобрение от съда. Това е правилото в момента в Италия и смятаме, че то би работило много успешно и в България.

При тези очевидни ползи за страните и сериозна нова ниша за адвокатите, какви биха били плюсовете от медиацията за съда и каква трябва да е ролята му?

В последните няколко години в България много съдии засвидетелстват подкрепата си за медиацията и то не само на думи, но и с препращане, за което отделят време и усилия.

Въвеждането на възможност за съдиите да разпоредят на страните да опитат медиация, ако сметнат, че има условия за това (видими от поведението на страните и обстоятелствата по спора), би увеличило броя на медиациите и споразуменията, и би освободило ресурс за съда да се занимае с по-сложните и неподлежащи на медиация дела.

В случай, че преценят, че медиацията няма да е подходяща за техния случай, след първата среща, страните могат да се върнат и да продължат спора си в съда. В Италия резултатите показват, че над 47% страните се споразумяват, независимо, че не са отишли сами на медиация. В България опитът ни също показва, че дори, когато отиват на медиация не съвсем убедени, а само, за да изглежда по-социално приемливо поведението им пред съда, в близо половината от случаите страните се споразумяват.

Интересен факт, който се вижда от практиката в Италия, е, че когато има задължителна медиация, намалява броят на новообразуваните дела, което се обяснява с прибягването на страните първо към медиация, и после към задвижването на съдебната машина.

В този ред на мисли, времето, освободено на съда, е сред водещите ползи от използването на медиацията. При огромната натовареност на големите български съдилища, спестеното време означава реално много по-голяма възможност за внимание върху по-сложните правни казуси и по-бързо решаване на делата, които не е подходящо да минават през медиация.

По този начин, ползите от медиацията за държавата и за обществото, могат лесно да бъдат обобщени в едно изречение – повече свободни средства в икономиката на страната, облекчена съдебна система, с достатъчно време за важните и сложни дела, както и по-доволни граждани, с повече пари в джоба. Прекият ефект за държавата е свързан и с постигането на същинските цели на правосъдието – справедливо и добро решение, от което и двете страни са доволни, защото отразява тяхната собствена представа за справедливост.

И най-важното е, че всички тези резултати може да се постигнат с една законодателна промяна, която няма да струва нищо на държавата.

Публикувана в Правен Свят, автор Севдалина Александрова