Обучение на Световната банка за медиация между компании и общности

Изключително приложение на медиацията между компании и местни общности

Освен популярното приложение на медиацията между хора, които имат помежду си имотни, семейни, договорни спорове, между потребители и търговци, между съдружници или търговски партньори, в последните години набира скорост едно значимо ново приложение – между големи компании и „малките“ хора по инвестиционни проекти. Големи компании, работещи по значими инвестиционни проекти по света влизат в разговор с малките общности, чийто живот е засегнат от тези проекти.

Как става възможно това?

Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка са създали независими механизми за разрешаване на спорове, възникнали във връзка с финансирани (директно, или индиректно) от тях проекти. Тези механизми работят, за да осигурят по-добри резултати за засегнатите от проектите общности – да подобрят материалните условия за общността и опазването на околната среда.

Срещата за медиатори от региона на Югоизточна Европа

Именно по инициатива на тези механизми в края на юни 2016г. в Атина се проведе специализирана работна среща за медиатори. Тя беше организирана от Compliance Avisor Ombudsman (механизмът на Световната банка), съвместно с представители на механизмите за разрешаване на спорове от Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка.

30 участника от 15 държави от Югоизточна Европа - водещи медиатори и обучители, лидери в сферата на медиацията в държавите си, обсъдиха това ново поле за медиацията и бяха въведени в практическите аспекти по провеждането на пълен процес на разрешаване на спор от такъв мащаб. От България участие взеха Севдалина Александрова и Албена Комитова.

Как на практика се задейства такъв механизъм за разрешаване на спор?

В случай на оплакване, подадено от членове на засегната от даден проект общност, съответният механизъм изпраща представители, които да направят оценка на ситуацията и да преценят дали въпросът е подходящо да бъде разрешен чрез процедура по разрешаване на спора между компанията-инвеститор, или чрез оценка на съответствието на дейностите по проекта със стандартите на съответната финансираща институция. В първия случай, при съгласие на компанията-инвеститор и представители на местните общности, започва процес на търсене на решение, а във втория се прави доклад за съответствие и се предприемат съответни мерки спрямо компанията-инвеститор.

За повече информация как действа механизмът на Световната банка Compliance Advisor Ombudsman, включително как и от кого може да бъде подадено оплакване, можете да видите тук. 

Къде е мястото на медиацията?

Именно процесът на разрешаване на спорните въпроси между компанията-инвеститор и местната общност, протича като медиация.

Това означава, че се провеждат поредица от срещи между представители на компанията и на местната общност, които идентифицират в какво са основните проблеми - напр. изтичане на замърсяващи химикали или газове, материални щети като пряк или непряк резултат от дейностите по проекта, осигуряване на заетост на местните хора в дейностите по проекта.

Една от разликите между тези срещи и медиацията е, че от едната страна стои общност, която се състои от множество хора с разнообразни интереси, които трябва да бъдат представени на масата на преговорите възможно най-пълно – и същевременно от обозрим брой техни представители. От друга страна, местната общност е в уязвима ситуация, тъй като обикновено вече е претърпяла някакви вреди от проекта и не разполага с достатъчно механизми да защити мястото, където живее и начина си на живот отпреди проекта. Като целта е да се намерят решения, които отговарят на водещите нужди на всяка от страните – например чиста и сигурна околна среда (въздух, вода, почва), перспективи за прехрана и бъдеще на местните жители, както и успешно изпълнение на проекта, така, че и компанията-инвеститор да може да продължи дейността си, като същевременно допринася и за подобряване на условията за живот на местната общност.

Често, за да се проведат тези срещи, е необходимо предварително да бъдат подготвени и двете страни да участват в преговорите – обичайно местните общности (а в някои случаи и екипите на компанията) преминават специални обучения в преговори, фасилитиране/управление на разговори и разрешаване на конфликти. Така подготвени, те имат реална възможност да договарят разумно и дългосрочно в полза на общността, която представляват.

Друга важна разлика с медиацията е, че в този процес се провеждат множество срещи – поотделно и заедно - с компанията, с представителите на местните общности с местните и централните власти, като при всяка се завършва с план за действие за стъпките, с които се ангажира всяка страна до следващата среща. Така процесът по разрешаване на спорните въпроси може да продължи от няколко месеца до няколко години. И от първоначалните искания на общността за обезщетяване за вреди, може да се достигне до видим резултат – например съдействие от компанията за поправяне на вредите, претърпени от общността, включване на повече местни жители на работа в компанията, изграждане на футболен стадион и училище. И най-вече установено сътрудничество между компанията и местната общност – така, че да бъдат посрещнати интересите на местните хора, и същевременно да продължи развитието на проекта.

Как са се развили конкретни интересни случаи можете да видите тук – един емблематичен случай от Уганда, и тук - всички случаи, вкл. в Европа.

Севдалина Александрова