Липсващото умение, което пречи да имаме щастлива работа

Каква е щастливата работа за теб?

Да ценят усилията ти, да можеш да реализираш идеите си, да получаваш заплащане, с което се чувстваш добре. Или още нещо?

Какво ти е нужно, за да получиш и поддържаш такава работа?

Дафи започна точно такава работа, каквато винаги си беше представяла, и за която имаше голямо въодушевление. Беше по специалността й, с наистина добро стартово заплащане, и всичко вървеше чудесно. В ентусиазма си дори подготвяше повече документи, и правеше повече срещи, отколкото се очакваше от нея. Все по-често оставаше и до късно на работа.

Но в един момент, след няколко дълги месеца работа, се хвана, че едва движи краката си сутрин към работа.

Дойде при нас случайно - на някакво събитие по друг повод, и когато я попитахме как върви в престижната фирма – и когато отвори уста да отговори, просто не успя да намери хубави думи, нищо приятно не успя да изстиска и каже за работата си.

Попитахме я какво става. В началото се хвалеше – че всичко е чудесно, че това е точно работата, за която е мечтала, заплащането е доста повече от средното в тяхната сфера.

Попитахме я какво се случва, че да изглежда така – буквално изцедена?

Дафи не се беше замисляла колко зле са станали нещата и на какво се дължи това?

Каза, че се чувства като … робот. На който му възлагат работа, той я върши. Разказа как от време навреме колегите се опитват да я въвлекат в някакви интриги и оплаквания по коридорите – какво не са осигурили шефовете, как само на техния етаж няма автомат за кафе и шоколад. Как заради новото разпределение във фирмата са поели още задачи, но не са ги направили мениджъри на новодошлите, и още, и още оплаквания. Как някой го пускат постоянно да работи от вкъщи, а друг – не …, и не можеше даже на фризьор да отиде през седмицата.

Но не беше само това – оплакванията на колегите си някак игнорираше, затваряше се и работеше.

Каза, че когато е отишла в компанията, е имала идеи – как да работи с хората, да участва в нови проекти – с международни  клиенти – да променя средата, да общува с нови, хора, които имат визия. А сега нищо от това не се случваше. По цял ден беше заровена да пише документи. И когато предложеше нещо на оперативките – дори малки неща, като да правят Мастърмайнд група с колеги за нови идеи, или да направят проект за Вдъхновение на служителите – всеки да представя талантите си в специални вечери, и така да се създадат екипи и според таланти, не само според длъжността, и да направят допълнителни проекти, с които да привлекат нови клиенти, получаваше лек присмех, и твърдо не.

Беше се загубила в тази работа. Беше и загубила личността, и това коя е и за какво мечтае. Да  не говорим, че никой на забелязваше дългите й часове работа и това, че поема повече от другите….

Какво умение смятате, че й е нужно, за да превърне работата си във вдъхновяваща?

• Да убеждава  - за да привлече шефовете и колегите си да последват идеите й? 

• Да общува с точните хора по точния начин – за да влезе във вътрешния кръг на хората, които вземат решения?

• Да приема нещата хладнокръвно, защото светът няма как да е идеален и точно такъв, какъвто й се иска?

• Да си знае цената и да си иска по-високо заплащане за допълнителните усилия?

• Или нещо друго?

Вероятно всички тези по-горе биха й свършили чудесна работа, след като развие преди тях едно основно умение.

Да преценява кристално ясно какво е НАЙ-важно за нея и да вниква кристално ясно в това какво е НАЙ-важно за другите.

В случая Дафи получи този съвет, и започна да наблюдава и да разговаря повече с колегите си, и да слуша внимателно шефовете си. За тях бяха важни печалбите, резултатите на тримесечие. Идеите на колегите бяха приемани - под едно условие – да водят до по-бързо завършване на работата – по дадена сделка или поръчка, или да водят клиент. Насърчаваха се тези, които ходят по светски събития или вечерят с клиенти.

С Дафи бяхме говорили да наблюдава къде съвпадат НАЙ-важното за нея и това за шефовете й.

Тя започна да дава идеи, които им харесваха.

Разви собствен стил. Винаги започваше разговора с шефа си умело. Например с: „Иван, спомена, че би искал да развиеш профила на компанията с клиенти от ИТ индустрията. Интересува ли те да направим презентация на едно голямо ИТ събитие, на което мога да намеря контакт и да представя компанията ни елегантно? Имам идея и как да привлека хора – като им предложим специална услуга – преглед на текущото им състояние и рисковете в него?"

Шефовете й бяха супер доволни от нея, тя беше вдигнала глава, и се чувстваше много по-добре, че идеите се включваха в действие.

Обаче няколко месеца по-късно дойде с още по-празен поглед.

- Дафи, какво се случва?

- Не мога повече така – изглежда, че всичко е наред, приемат идеите ми, справям се чудесно, заплащането ми е супер, но просто - няма смисъл всичко това. Влагам всичките си сили в това, което правя и накрая просто съм донесла едни пари на шефовете ми, и нещо е доставено на един клиент. Да, клиентът е доволен, изпълнена му е работата, но всеки друг може да му достави така изпълнен продукт – няма нещо специално тук. Чувствам се, чувствам се.... като брънка в голяма машина, с която или без която е все едно. И на всичко отгоре тичам денонощно в жестока надпревара с колегите – като едни хищни зверове, които само гледат как да ме изместят.

- Дафи, ти знаеш какво да правиш. Какво е най-важното за теб? Какво е най-важното за шефовете ти? Къде съвпадат те?

- За мен не знам вече. Искам просто да ме оставят да работя по моя начин- да работя с клиенти, които харесват работата ми, за които мога да направя нещо специално за тях, да е с моя почерк. Да е нещо голямо, и да има смисъл - да променя нещо в средата, в начина, по който клиента работи – да вдъхновява и дава нова перспектива.

- Шефовете ти имат ли същите цели?

- Не знам, честно казано не мисля. Защо трябва да е толкова трудно да имаш работата, която искаш. Колегите, средата, целите….

С Дафи горворихме още час и после се видяхме на следващия месец.

Какво бихте й казали Вие? Какво бихте казали на себе си – във вашата проверка за това какво ви носи работата.

ПС. Дафи премина през няколко сесии и сама реши, че е време да се заеме с нещо, което й носи смисъл и удовлетворение - и разбира се, започна своя малка агенция за консултиране на хора как да се справят с проблеми в работата ида намират по-добра.

Ако желаете да разберете повече за това как да промените Работата си, така, че да се разбирате с лекота с другите, вижте краткия курс РЕЧНИК ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО и Обученията за умело договаряне и разрешаване на конфликти с медиация.

    Севдалина Александрова