КАК ДА ПОМОГНЕШ НА 1 ДЕТЕ ДА РЕШАВА КОНФЛИКТИ

1.     НАСТРОЙКАТА ПРЕДИ КОНФЛИКТ 

·      Попитай детето какво най-много обича да прави?

Това ще ти даде информация за истинските му интереси. И ще ти помогне да го насърчиш да прави тези неща. Това ще повиши самоувереността му. А тя е в основата на това да се справя с конфликти.

·           Какво харесва най-много в себе си?

Децата често чуват в главата си неизбежните критики от родителите си. Когато говоря с деца, много често споменават , че те „не стават“, че имат „само недостатъци“. Затова е чудесно да извадим заедно с тях какво наистина умеят да правят добре. Нека е умение, а не външна черта.

Най-важно е да чува всеки ден по нещо хубаво за себе си. Ако общувате с Вашето или други деца, опитвайте да промъквате по нещо хубаво за това, което са успели да направят.

·           Какво харесва най-много в приятелите си?

Когато говорите с децата за това, ще разберете дали са уверени в общуването с приятелите си,  както и дали смятат, че имат приятели. И на кои неща държат – като качества и ценности. Това ще ви помогне и да ги насърчите да подбират приятели според интуицията си – да си вярват какво е добре за тях и да се обграждат с приятели, които ги разбират, и с които им е леко и приятно, без свръхусилия. Често точно свръхизискващите приятели или приятели „под условие“ са най-натоварващи за психиката и в основата на конфликтите“

·           Какво би искало родителите му да му казват по-често или да правят с него по-често?

Това ще ви даде важна информация за това какво би дало на детето повече увереност, че го ценят и харесват. И когато получава повече от тези думи и занимания, и от родителите  и от други близки възрастни – като баби, дядовци, учители, възпитатели, треньори, или близки на семейството, това ще увеличи значително вътрешната увереност на детето, че има стойност. И ще му помогне да се отстоява уверено, и същевременно адекватно при конфликти – без свръхреакции.

И едва когато детето има тази Стабилна стълбичка на увереност – и в главата му звучи „Аз заслужавам“, то ще може да реагира адекватно при конфликти.

2.      А КАКВО ДА ПРАВИМ С ДЕЦАТА, които са свърхсамоуверени и са защитават повече от нужното, направо агресивно?

Ами, всъщност те не са свръхсамоуверени – те има проблем със саморегулацията, и със зачитането на другите.

Затова освен разговорът, който създава самоувереност – имаме да вмъкнем като пример винаги това – че и другите имат право на тяхното мнение, че и те са важни.

И това става само като показваме на практика, че има въпроси, по които не преговаряме – като това кога ще се легне, какво лекарство трябва да се изпие, каква топла дреха да се облече. По въпросите за безопасност, здраве, базово уважение, не преговаряме. И по каквито други са наистина важни за нас. Т.е. показваме, че и нашето мнение е нужно да бъде уважавано.

3.      А КОГАТО СМЯТАТ, ЧЕ ВСИЧКО ТРЯБВА ДА Е ПО РАВНО? ТВОРЧЕСКИЯТ СТИМУЛ

В хода на работата с деца забелязах още един проблем. Децата, които са научени на „Аз съм важен, и другите са важни“, все още имат няколко липси. Едната от тях, е че смятат, че щом и двамата имаме право на мнение, всичко трябва да е по равно. Например: „Ако ви дам на двама по един бонбон, как ще го разделите?“ И те казват по равно.

Тук е мястото да включим Творческото мислене и питане, и измисляне на поне 3-4 решения. Които преминават през няколко умни въпроса:

o    Какво всъщност ти е нужно?

o    Мога ли да ти дам нещо различно от бонбона, и пак да ти е добре?

o    Какво друго би те зарадвало повече?

Много е важно всеки да предложи решения – за да усети, че и неговото мнение има значение. За да видят, и че на една ситуация, може да има много, различни решения – не само моето или само твоето.

4.     КОГАТО ВЪЗНИКНЕ КОНФЛИКТ 

·      Кажи му да си припомни, че то е важно, и че си заслужава да се защити.

·      Че мнението му е важно. В това ще повярва САМО при едно условие – ако вкъщи редовно го питат какво предпочита – например, какво да хапне сега, разбира се не поничка или бонбон, а круша или ябълка, или нещо друго. Или къде иска да отидат да се разходят. Или да чуят какво иска да се направи детето с любимата му играчка, завзета от малкото му братче например?

·      И да се съобразят и с неговото мнение.

·      Кажи му, че има мантия, която може да си сложи и да се във фея или герой, който харесва, и да бъде супер силен.

·      Кажи му, че може да се отдръпне от хора, които се държат неприятно с него.

·      И му помогни да включи саморегулацията – което става само чрез тялото или чрез близката подкрепа на доверен възрастен. Това може да стане само, когато детето е пробвало саморегулацията преди да възникне конфликт.

o    Саморегулацията започва с въздържането от първосигнално действие.

o    Започва с това детето да знае, при конфликт или когато се ядоса, физически да може да се отдръпне.

o    Да си извади любим предмет и да си го стисне, докато се успокои.

o    Да седне за минута и да нарисува нещо, нещо, което ги притеснява, или  решение на ситуацията. Това може да са герои, животни, или нещо друго, което да изрази ситуацията.

o    Или да се разходи за малко на чист въздух на двора, да пийне нещо топло или да хапне нещо вкусно.

o    Физическите усещания, които създават уют, са най-лесният начин за саморегулация на нервната система.

o    Другият също толкова добър начин е да споделят нещото с възрастен или с приятел, за да получат подкрепа или разбиране.

 КАК ДА СЕ РАЗБЕРЕ ДЕТЕ С ДЕТЕ

Ако се чувства уверено и в безопасност, може да опита да се разбере с другото дете с 5-те стъпки СТОПП. 5 СТЪПКИ ЗА ДА СМЕ ОТНОВО ПРИЯТЕЛИ СЛЕД СКАРВАНЕ - СТОПП
1.  Спри. Отдръпни се и се успокой. Брой от 10 до 1 бавно. Може да си признаеш, че си ядосан, тъжен или обиден. Само слушай, не говори.
2. Търси като детектив - Защо другият се държи така. Може някой да го е ядосал или обидил, и той да не знае какво друго да направи. Попитай другия: „Какво се е случило?“. Или „Някой ядоса ли те“?
3.  Отвори уши и го слушай. После                                          повтори важното, което е казал.
4. Покажи, че го разбираш. Може със: „Съжалявам, че се чувстваш така. И за двамата е гадно като става така.“ 5. Попитай го: Как смяташ, че можем да оправим проблема. И обсъдете заедно кой какво ще направи.     Или покажи какво точно очакваш от него. „Можеш да направиш така, и да сме приятели, А може и да не правиш така, ти избираш.“ Завърши с благодаря ти, че … поговорихме/се разбрахме!

ТАЗИ СИСТЕМА РАБОТИ, КОГАТО НА ВСЯКА СТЪПКА ВЪЗРАСТЕН ИЗСЛУШВА И ПОДКРЕПЯ ДЕТЕТО – всеки ден или при възникване на ситуация, в рамките на 2 до 4 седмици в идеалния случай. Макар, че имам доста случаи, в които е сработвала и за една вечер, важно e да се натрупва увереност в детето, че може да се справя.