Закони и актове за медиацията

ЗАКОН ЗА МЕДИАЦИЯТА

Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.27 от 1 Април 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023г.

Новите разпоредби са в наклонен шрифт италикс.

Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Приложно поле

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.
(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Законът урежда и процедурата по медиация по висящи съдебни дела.

Понятие за медиация

Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

Предмет на медиацията

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични.
(2) Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.

Организация на медиацията

Чл. 4. Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.

Глава втора. ПРИНЦИПИ НА МЕДИАЦИЯТА

Доброволност и равнопоставеност

Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.
Неутралност и безпристрастност
Чл. 6. (1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
(2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.

Поверителност

Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора - предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:
1. това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред;
2. трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или
3. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.

Глава трета. ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДИАТОРА

Общи изисквания

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:
1. не е осъждано за престъпления от общ характер;
2. завършило е успешно курс на обучение за медиатор;
3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
4. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;
5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Изискването по ал. 1, т. 4 не се прилага за граждани на държавите - членки на Европейския съюз, на другите държави на Европейското икономическо пространство и на Швейцария.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите.
(4) Министърът на правосъдието одобрява със заповед организациите, които обучават медиатори. Условията и редът за одобряването им, както и изискванията за обучението на медиаторите се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато лицето - кандидат за медиатор, и организацията, която кандидатства да обучава за медиатори, не отговарят на нормативните изисквания, министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството отказва със заповед вписването в Единния регистър на медиаторите, съответно одобряването. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

Единен регистър на медиаторите

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.
(2) В Единния регистър на медиаторите се вписват:
1. име, единен граждански номер (личен номер на чужденец), гражданство, образование, професия, допълнителна специализация в областта на медиацията, организацията, в която лицето е обучавано, владеене на чужди езици, адрес и телефон за контакт и номер на медиатора;
2. заличаване и отписване на медиатора;
3. организацията, в която е обучен медиаторът;
4. промени в обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4.
(3) Единният регистър на медиаторите е публичен.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лице, вписано в Единния регистър на медиаторите, заявява писмено до министъра на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството за промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване, в 14-дневен срок от настъпването им.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато отпадне някое от изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице издава заповед, с която заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.
(6) Редът за вписване, отписване и заличаване в Единния регистър на медиаторите се определя с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Информацията по ал. 2, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при спазване на изискванията за защита на личните данни.

Такси
Чл. 8б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Министерството на правосъдието събира такса за вписване в Единния регистър на медиаторите и за одобряване на организациите, които обучават медиатори, в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.

Правила за поведение на медиатора

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора. Тези правила се определят с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(2) Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.

Задължения и отговорност на медиатора

Чл. 10. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети.
(2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
(3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.
(4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
(5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
(6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.

Глава четвърта. ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ

Откриване на процедурата

Чл. 11. (1) Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването и, а когато липсва изрично съгласие - денят на първата среща на всички участници с медиатора.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) В предвидените в закон случаи съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор.

Действие на началото на процедурата по медиация върху давностния срок

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.

Участници

Чл. 12. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител. Упълномощаването се извършва в писмена форма.
(3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.

Действия на медиатора

Чл. 13. (1) Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице:
1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора - предмет на медиацията;
3. което е било представител или пълномощник на страна по спора - предмет на медиацията;
4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Медиаторът подписва декларации за безпристрастност, в които посочва и обстоятелствата по ал. 2 за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.

Основания за спиране на процедурата

Чл. 14. (1) Медиацията се спира:
1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
2. при смърт на медиатора;
3. в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 3.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., доп.- ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата по медиация. Когато процедурата по медиация е по висящо съдебно дело, координаторът на съдебния център уведомява съда за спирането.

Основания за прекратяване на процедурата

Чл. 15. (1) Процедурата по медиация се прекратява:
1. с постигането на споразумение;
2. по взаимно съгласие на страните;
3. при отказ на една от страните;
4. при смърт на страна по спора;
5. при прекратяване на юридическото лице - страна по спора;
6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата.
(2) Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.
(3) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.

Глава пета. СПОРАЗУМЕНИЕ

Форма и съдържание

Чл. 16. (1) (Предишен текст на чл. 16, доп. - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора. Писменото споразумение съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора, датата по чл. 11, ал. 2 и подписите на страните.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.

Действие на споразумението

Чл. 17. (1) Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили.
(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Нищожно е споразумението, което противоречи на закона или го заобикаля, както и когато накърнява добрите нрави.

Придаване на изпълнителна сила на споразумението

Чл. 18. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) (1) (Изм.- ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1, ал. 1 от закона, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната.
(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Когато спорът е предмет на висящо съдебно дело, споразумението подлежи на одобрение от съда, който разглежда делото, включително когато страните са се споразумели по въпроси, излизащи извън предмета на делото.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.

Глава шеста. МЕДИАЦИЯ ПО ВИСЯЩИ СЪДЕБНИ ДЕЛА (НОВА - ДВ, БР. 11 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2024 Г.)

Процедури по медиация, провеждани в съдебен център

Чл. 19. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) (1) В случаите и при условията, предвидени в закон, съдът задължава страните по висящо съдебно дело да участват в първа среща в процедура по медиация, която се осъществява в съдебен център по медиация към съответния съд.
(2) Извън случаите по ал. 1 процедура по медиация в съдебен център по медиация може да се проведе и по инициатива на страните по висящо съдебно дело.

Медиатор към съдебен център по медиация

Чл. 20. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) (1) Медиатор към съдебен център по медиация може да бъде лице с юридическо образование, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 и е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение по ред, определен в наредбата по чл. 25.
(2) При окръжните съдилища се водят списъци на медиаторите към съдебните центрове по медиация. За вписване на медиатори в списъците не се събира такса.

Определяне на медиатор

Чл. 21. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Процедура по медиация по висящо съдебно дело се осъществява от един или повече медиатори, вписани в списъка на медиаторите към съдебен център по медиация, които са определени от съдебния център, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните.

Провеждане на процедурата по медиация

Чл. 22. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) (1) В случаите по чл. 19, ал. 1 страните са длъжни добросъвестно да участват в първа среща в процедура по медиация с обща продължителност от един до три часа. Медиаторът може да насрочва и отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.
(2) За начало на процедурата по медиация се считат денят и часът за първа среща с медиатор, за които страните са уведомени от координатора на съдебния център. Срещата се отлага при наличие на особени непредвидени обстоятелства, за които страната уведомява координатора. Страната може да поиска отлагане на срещата само веднъж.
(3) Процедурата по медиация може да продължи по съгласие на страните и след завършване на срещите по ал. 1. По предложение на медиатора и със съгласие на страните процедурата може да продължи извън съдебния център по медиация при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 25.
(4) Процедурата по медиация по висящо съдебно дело се прекратява:
1. в случаите по чл. 15, ал. 1, т. 1 - 5;
2. след изтичане на два месеца от началото на процедурата, освен ако по общо съгласие на страните продължи и след този срок, но не по-късно от изтичане на 6 месеца от началото на процедурата;
3. когато страните не постигнат споразумение;
4. когато страните не постигнат съгласие за продължаването и.
(5) При смърт на страна по делото или прекратяване на юридическо лице - страна по делото, настъпили преди да завършат срещите в процедурата по ал. 1, процедурата по съдебна медиация започва отначало с участието на правоприемника на страната по делото.

Информация за проведената процедура по медиация

Чл. 23. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Медиаторът предоставя на съда информация относно резултата от проведената процедура по медиация и участието на страните в нея при спазване на принципа на поверителност и при условията и по реда, предвидени в наредбата по чл. 25.

Споразумение в процедура по медиация по висящо съдебно дело

Чл. 24. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) (1) Споразумението, постигнато в процедура по тази глава, се сключва в писмена форма.
(2) Когато страните желаят споразумението да бъде одобрено като съдебна спогодба по реда на чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс, то се одобрява от съда, пред който е висящо делото, по което е започнала процедурата по медиация.
(3) Когато страните са постигнали спогодба във връзка с предмета на няколко висящи дела, тя се одобрява от съда, който разглежда първото образувано дело. Страните представят одобрената спогодба пред останалите съдилища, които прекратяват висящите пред тях производства изцяло или частично според съдържанието на спогодбата.

Подзаконова уредба

Чл. 25. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Подборът на медиаторите към съдебните центрове по медиация, редът за вписването и заличаването им от списъците към окръжните съдилища, тяхното обучение, мандат и контрол върху дейността им, както и дейността на координаторите на центровете се уреждат с наредба, приета от Висшия съдебен съвет. С наредбата се уреждат размерът на дължимите от страните такси за съдебния център и разноските в процедурата по медиация по висящи съдебни дела.

Допълнителни разпоредби
§ 1. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) По смисъла на този закон "презграничен спор" е и:
1. Спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:
а) страните са постигнали съгласие да използват медиация след възникването на спора, или
б) към страните е отправена покана от съда, сезиран с делото, да използват медиация за уреждане на спора.
2. Спорът, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в т. 1.
За целите на т. 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с чл. 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1а. (Предишен § 1 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) В срок 6 месеца от влизането в сила на закона министърът на правосъдието приема стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.
-------------------------
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 декември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА (ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2006 Г.)

§ 7. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които са вписани в Единния регистър на медиаторите, трябва да удостоверят със съответните документи в Министерството на правосъдието, че отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4. В този срок могат да подадат заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите и лицата, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1 - 4 и са обучени за медиатори в страната или в чужбина до влизането в сила на този закон.

§ 8. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 8, ал. 4.

§ 9. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема тарифата по чл. 8б.

§ 10. Параграф 1 относно чл. 8, ал. 2 влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Допълнителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА (ОБН. - ДВ, БР. 27 ОТ 2011 Г.)
§ 11. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС Преходни и Заключителни разпоредби
(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)

§ 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.;
2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник";
3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 11 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2023 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 10. Висшият съдебен съвет приема наредбите по чл. 25 от Закона за медиацията и по чл. 84а, ал. 4 от Закона за съдебната власт в срок до три месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 12. Законът влиза в сила от 1 юли 2024 г.

ПРОМЕНИТЕ В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС във връзка със задължителната съдебна медиация, в сила от 1 юли 2024 г.

НОВИТЕ ТЕКСТОВЕ СА ОТБЕЛЯЗАНИ в наклонен шрифт италикс, а когато са част от досегашен текст – са и в удебелен шрифт Болд

§ 6. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г. и бр. 15, 62 и 102 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1.    В чл. 34, ал. 3 след думата „страна“ се поставя запетая и се добавя „за участие в процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б“.

Представителна власт
Чл. 34. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за участие в процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.
(4) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

2. В чл. 78:
а) в ал. 4 накрая се добавя „освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9“;
б) в ал. 9, изречение първо накрая се добавя „като в случаите, в които спогодбата е в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация по чл. 140а и 140б или когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца“.

Присъждане на разноски
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.
…
 (9) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които спогодбата е в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация по чл. 140а и 140б или когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

3. Създава се чл. 78а:
„Разноски при медиация по висящи съдебни дела
Чл. 78а. (1) Разноските в процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б, проведена в рамките на общата продължителност по чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията, се плащат от бюджета на съда.
(2) Когато в случаите по чл. 140а, ал. 1 или 2 съдът е задължил страните да участват в първа среща в процедура по медиация, страната, която е отказала да участва лично или чрез пълномощник в срещата, дължи таксите и разноските по делото в съответната инстанция, както и разноските по ал. 1, ако страната е загубила делото. В случаите, в които не е проведена първа среща в процедура по медиация поради отказ и на двете страни, таксите и разноските остават върху тях, както са ги направили, а разноските по ал. 1 се заплащат от тях поравно.“

4. Създава се чл. 140а: „Медиация
Чл. 140а. (1) Съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:
1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
4. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;
5. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
6. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.

(2) Съдът може да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:
1. развод по чл. 49 от Семейния кодекс;
2. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
3. изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;
4. разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
5. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
6. издръжка;
7. парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
8. съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
9. собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
10. възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
11. защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
12. защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

(3) Съдът преценява дали спорът по ал. 2 е подходящ за препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато:
1. между страните са налице трайни отношения;
2. между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си;
3. по делото са предявени множество искове или насрещни претенции;
4. разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;
5. бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето;
6. основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни;
7. са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 съдът не задължава страните да участват в процедура по медиация, когато:
1. процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон;
2. първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит по-късно в хода на производството;
3. ответникът признае иска;
4. страна по делото е държавата или държавно учреждение;
5. страна по делото е потребител, с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане;
6. по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес.“

5. Създава се чл. 140б: „Препращане и провеждане на медиацията
Чл. 140б. (1) Във всяко положение на делото след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба и до приключване на съдебното дирене в случаите по чл. 140а, ал. 1 съдът задължава страните, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 – може да ги задължи, да участват в първа среща в процедура по медиация, след като извърши преценка на всички обстоятелства по чл. 140а, ал. 3 и 4. В този случай производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават.
(2) Страните са длъжни да участват в процедура по медиация само веднъж в производството.
(3) Процедурата по медиация се провежда в определен от съда срок, който е не по-дълъг от два месеца от съобщаването на страните на определението по ал. 1. По общо съгласие на страните процедурата може да продължи и след този срок едновременно с разглеждането на делото или производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1.
(4) Когато в процедурата по медиация е постигнато споразумение, в зависимост от съдържанието му делото се прекратява или съдът одобрява спогодбата по реда на чл. 234 в 7-дневен срок от подаването на заявлението до съда.
(5) Ако не се постигне споразумение или одобрената спогодба се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за останалата част.“

6. В чл. 267 се създават ал. 3 и 4:

Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.

(3) Когато в първоинстанционното производство не е проведена среща в процедура по медиация по причина, че съдът не е указал задължението на страните да участват в нея, или някоя, или всички страни не са взели участие в процедурата, в случаите по чл. 140а, ал. 1 въззивният съд задължава страните да участват в такава процедура, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 може да ги задължи да участват по реда на чл. 140б, ал. 3 – 5. Съдът може да се произнесе по този въпрос и в първото заседание по делото.
(4) Когато в първоинстанционното производство е проведена процедура по медиация, въззивният съд може отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

7. В чл. 268:
а) създава се нова ал. 3:

Открито заседание на въззивния съд
Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.
(2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) В откритото заседание съдът може да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. При съгласие на страните за участие в такава процедура делото се отлага или производството се спира по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3.


8. В чл. 312, ал. 1, т. 1 думите „три седмици“ се заменят с „6 седмици“.

Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:
1. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) насрочва делото за дата не по-късно от 6 седмици;

9. Създава се чл. 314а:„Медиация
Чл. 314а. Когато бързото производство е образувано по искове по чл. 140а, ал. 2, се прилагат чл. 140а, ал. 3 и 4 и чл. 140б, като срокът за провеждане на процедурата по медиация по чл. 140б, ал. 3 не може да бъде по-дълъг от датата, за която е насрочено открито съдебно заседание.“

10. В чл. 321:
а) създава се нова ал. 1:
„(1) При разглеждане на дело по иск за развод се прилагат чл. 140а и 140б.“;
б) досегашната ал. 1 става ал. 2;
в) досегашната ал. 2 и ал. 3, 4 и 6 се отменят.

Разглеждане на делото
Чл. 321. (1) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) При разглеждане на дело по иск за развод се прилагат чл. 140а и 140б.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.)
(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.)

11. В чл. 329:
а) в ал. 1 в изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „а разноските по чл. 78а, ал. 1 се заплащат от бюджета на съда“;
б) в ал. 2 след думите „чл. 78“ се добавя „и 78а“.

Разноски по делото
Чл. 329. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, а разноските по чл. 78а, ал. 1 се заплащат от бюджета на съда.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78 и 78а. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.


12. Създава се чл. 341а:

„Медиация в производство по съдебна делба

Чл. 341а. В производството по съдебна делба се прилагат чл. 140а и 140б, като съдът задължава страните да участват в процедура по медиация в производството по извършването й.“

13. В чл. 355:
а) в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „включително разноските по чл. 78а, ал. 1“;
б) в изречение второ след думите „чл. 78“ се добавя „и 78а“;
в) създава се изречение трето: „При прилагането на чл. 78а, ал. 2 не се вземат предвид таксите, които се събират върху стойността на дяловете.“

Разноски по производството
Чл. 355. (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а. При прилагането на чл. 78а, ал. 2 не се вземат предвид таксите, които се събират върху стойността на дяловете.

14. Създава се чл. 374а:
„Медиация в производство по търговски спорове
Чл. 374а. В производството по търговски спорове се прилагат съответно чл. 140а и 140б.“

Наредби за Съдебните центрове за медиация

Наредба № 11 от 30 октомври 2023 г. за структурата и организацията на дейността

на съдебните центрове по медиация

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с устройството и организацията на дейността на съдебните центрове по медиация, наричани по-долу „съдебните центрове“, статута и задълженията на координатора на съдебния център, както и събирането на информация и координирането на дейността на центровете.

Чл. 2. Целите на наредбата са създаване на структура на съдебните центрове, която позволява отчитане на специфичните нужди на всеки отделен център, както и гарантиране на високото качество на провежданите в центровете процедури по медиация.

Чл. 3. В съдебните центрове се провеждат процедури по медиация по висящи съдебни дела.

Чл. 4. Съдебните центрове осигуряват организацията и условията за провеждането на процедурите по медиация по висящи съдебни дела, като подпомагат, координират и контролират дейността на медиаторите съгласно наредбата по чл. 25 от Закона за медиацията.

Глава втора
УСТРОЙСТВО НА СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ПО МЕДИАЦИЯ

Чл. 5. Съдебен център се създава към всеки окръжен съд.

Чл. 6. (1) Към всеки районен съд се създава териториално поделение на съдебния център.
(2) Териториалните поделения осигуряват условията, необходими за провеждане на процедури по медиация.
(3) Териториалните поделения се поддържат от съответния районен съд.

Чл. 7. (1) С решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет могат да се създават самостоятелни съдебни центрове и към отделни районни съдилища.
(2) Предложение за създаване на самостоятелен съдебен център към районен съд може да се направи и от председателя на районния съд или от председателя на съответния окръжен съд.
(3) Самостоятелен съдебен център се създава, когато броят на подлежащите на
съдебна медиация дела в съответния районен съд или други обстоятелства налагат това.
(4) Когато към районния съд е създаден самостоятелен съдебен център, в този районен съд не се разкрива териториално поделение на съдебния център към съответния окръжен съд.
(5) При отпадане на необходимостта от самостоятелен съдебен център към районен съд, по решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, центърът се закрива. Предложението за това се прави по реда на ал. 2.

Чл. 8. (1) Дейността на съдебния център се организира от председателя на съда,
към който е разкрит или от определен от него съдия от същия съд. Председателят може
да възложи отделни организационни дейности на координатора на съдебния център.
(2) Председателят на съда или определения от него съдия анализира данните за
дейността на съдебния център, приема промени в организацията на работата на центъра
и на координатора, когато това е необходимо за подобряване на дейността на центъра и
осъществява всички други действия във връзка с дейността на центъра.

Чл. 9. (1) Медиаторите към съдебния център избират трима свои представители за срок от три години, които участват в организацията на дейността на центъра.
(2) Представителите на медиаторите:
1. правят предложения за подобряване на дейността на центъра и на работата на медиаторите;
2. изготвят становища по сигнали във връзка с дейността на медиаторите и на съдебния център;
3. участват в комисията за оценка на дейността на медиаторите.
(3) Когато подаден сигнал във връзка с дейността на медиатор се отнася до представител на медиаторите, той не участва при изготвянето на становището по т. 2 на ал. 2.
(4) При предсрочно прекратяване на мандата на представител на медиаторите на
негово място се избира друг представител на медиаторите, който довършва започнатия мандат.
(5) Координаторът подпомага представителите на медиаторите при организиране на срещи на медиаторите към съдебния център, включително за избиране на нови представители на медиаторите.

Чл. 10. (1) В съдебния център се назначават един или повече координатори, които са съдебни служители.
(2) В съдебните центрове могат да се назначават и други съдебни служители, определени от председателя на съда, когато дейността на центъра изисква това.

Глава трета
КООРДИНАТОР

Чл. 11. Провеждането на процедурите по медиация в съдебния център се организира от един или повече координатори.

Чл. 12. (1) Координаторът е съдебен служител в съда, към който е разкрит съдебният център.
(2) Координаторът преминава задължително първоначално обучение по програма, одобрена от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, което включва запознаване с процедурата по медиация и особено спецификите при координиране и организация на съдебен център по медиация, както и със съдебната процедура, комуникацията със страните и техните процесуални представители, събиране на
статистическа информация и информация от страните за нивото на удовлетвореност от проведената процедура по медиация, водене на деловодството на съдебния център. Могат да се провеждат и последващи обучения за координаторите.

Чл. 13. Координаторът:
1. участва в организирането на дейността на съдебния център;
2. осъществява контакт със страните по спора, техните процесуални представители и медиаторите по организационни въпроси;
3. определя дата и час за провеждане на първата среща в процедурата по медиация;
4. определя медиатор, който да проведе процедурата по медиация в предвидените за това случаи или съдейства на страните при избор на медиатор;
5. координира своевременното предаване от медиатора на съдията по делото на информацията относно резултата от проведената процедура по медиация и участието на страните в нея;
6. информира съда за спиране на процедурата;
7. приема подадените във връзка с процедурите по медиация документи, като снема електронен образ на документите на хартиен носител и ги запазва в Единната информационна система на съдилищата;
8. организира срещи на медиаторите в центъра за обсъждане на трудности при провеждането на медиации и преодоляването им;
9. администрира седмичното отчитане на часовете от проведени медиации, изготвя разходни ордери за изплащане на възнаграждението на медиаторите и ги представя за утвърждаване на председателя на съда или на определено от него лице от съда;
10. изготвя шестмесечна и годишна статистика за дейността на съдебния център по медиация;
11. предлага промени в организацията на работата на съдебния център, които се утвърждават от председателя на съда.
12. изпълнява и други задължения, свързани с организацията на дейността на центъра.
Чл. 14. Съдебни служители не могат да извършват дейност като медиатори в
съдебен център.

Глава четвърта
СТАТИСТИКА, АНАЛИЗ И КООРДИНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ПО МЕДИАЦИЯ
Чл. 15. В съдебните центрове се събира информация и се изготвя статистика относно процедурите по медиация, като информацията се събира отделно за случаите по чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 на Гражданския процесуален кодекс и по чл. 19, ал. 2 от Закона за медиацията. Информацията включва:
1. брой на проведените медиации;
2. брой на сключените споразумения в процедурите по медиация;
3. брой на съдебните дела, които са прекратени със спогодба или поради
оттегляне или отказ от иска след проведена процедура по медиация при
препращане по същото или по друго дело;
4. брой на непроведените процедури по медиация;
5. брой на прекратените процедури и причините за това;
6. продължителността на всяка от процедурите по медиация и броя на
проведените срещи.
Чл. 16. (1) В съдебните центрове се събира информация за дейността на всеки един медиатор относно:
1. брой проведени медиации, тяхната продължителност и брой срещи;
2. брой постигнати споразумения, включително брой прекратени дела след
приключване на медиацията при съответния медиатор;
3. удовлетвореност на страните от работата на медиатора;
4. брой медиации, при които страните са избрали медиатора.
(2) Съдебните центрове събират информация и за:
1. брой препратени дела от всеки съдия, както и дали препращането е в
първоинстанционното или въззивното производство;
2. брой постигнати споразумения или прекратени дела след процедури по
медиация при препращане от всеки съдия;

Чл. 17. Координаторът на съдебния център по медиация събира цялата информация и изготвя статистика на всеки шест месеца.

Чл. 18. Въз основа на събраната статистическа информация и обобщената информация от събраните формуляри с информация за нивото на удовлетвореност от проведените процедури по медиация съгласно наредбата по чл. 25 от Закона за медиацията координаторът на съдебния център изготвя годишен отчет за дейността на центъра и го предоставя на председателя на съда, към който е разкрит съдебният
център, за включване в годишния доклад на съда.

Чл. 19. Специализираната администрация на Висшия съдебен съвет:
1. обобщава и анализира информацията от отчетите на съдебните центрове;
2. обобщава и анализира добрите практики на центровете;
3. предоставя съдействие на координаторите на съдебните центрове във връзка
с осъществяване на функциите им;
4. спомага за обмен на информация между съдебните центрове.

Чл. 20. (1) Обобщената статистическа информация относно дейността на съдебните центрове, изготвените въз основа на нея анализи, както и постъпили запитвания и предложения от председателите на съдилищата, към които са създадени съдебни центрове, или от координаторите на центровете във връзка с установени проблеми или създадени добри практики в работата на съдебните центрове, се
обсъждат от Съвет по въпросите на медиацията по висящи съдебни дела („съвет“).
(2) Съветът се състои от най-малко трима членове с опит в областта на медиацията, определени за срок от три години, които включват:
1. съдия, определен от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, който е председател на съвета;
2. лице, определено от министъра на правосъдието;
3. адвокат, който е вписан в списък на медиаторите към съдебен център,
определен от Висшия адвокатски съвет;
4. други лица, които могат да бъдат определени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
(3) Съветът се свиква на заседания от председателя най-малко веднъж на три месеца. Председателят може да свика заседание и когато това е необходимо за
своевременното обсъждане на важни въпроси. Заседанията може да се провеждат и чрез видеоконферентна връзка.
(4) Съветът обсъжда въпросите и информацията по ал. 1, като предлага решения
за възникнали проблеми, констатира положителни или негативни тенденции, свързани
с дейността на съдебните центрове, и прави предложения за подобряването на
дейността на центровете, като предлага и подходящи мерки за това, включително и
чрез необходими законодателни изменения, както и определя комуникационната
стратегия на съдилищата по отношение на медиацията, осъществявана в съдебните центрове.
(5) Предложенията на съвета се отправят до съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
(6) Съветът определя информацията, която да бъде публикувана на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Наредбата влиза в сила от 1 юли 2024 г.
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 84а, ал. 4 от Закона за съдебната власт.
§ 3. В Правилника за администрацията на съдилищата (приет с решение на
Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 25/03.08.2017 г. – обнародван, ДВ,
бр. 68 от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 91 от 23.10.2020 г.) се създава глава трета „а“:

„Глава трета „а“
КООРДИНАТОР НА СЪДЕБЕН ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ
Чл. 11а. (1) Координаторите са съдебни служители, които организират дейността на съдебните центрове по медиация.
(2) За координатор се назначава лице, което е български гражданин и има завършено висше образование с образователна степен „бакалавър“.
(3) Назначаването на координатор се извършва след провеждането на конкурс, организиран от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(4) Функциите на координатора се уреждат в Наредба № 11 от 30.10.2023 г. за структурата и организацията на дейността на съдебните центрове по медиация.
(5) Когато няма назначен координатор, административният ръководител със заповед възлага функциите му да се изпълняват от съдебен администратор, административен секретар или от друг съдебен служител.“

ИЗТОЧНИК: ВСС

Наредба № 10 от 30 октомври 2023 г. за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с провеждането на процедури по медиация по висящи съдебни дела в съдебните центрове по медиация, включително и подбора, статута и обучението на медиаторите към тези центрове, наричани по-долу „съдебните центрове“.
(2) Наредбата урежда отношенията, свързани с:
1. подбора на медиаторите, вписването и отписването им от списъците към съдебните центрове;
2. обучението на медиаторите към съдебните центрове;
3. мандата и оценката на дейността на медиаторите към съдебните центрове;
4. организацията на провеждането на процедурите по медиация в съдебните центрове;
5. проверката на качеството на осъществяваните от медиаторите процедури по медиация в съдебните центрове;
6. заплащането на процедурите по медиация, провеждани в съдебните центрове, от страните, както и възнагражденията на медиаторите към съдебните центрове.

Чл. 2. Целите на наредбата са осигуряване на ефективно използване на медиацията по висящи съдебни дела и гарантиране на високото качество на провежданите в съдебните центрове процедури по медиация.

Чл. 3. В съдебните центрове се провеждат процедури по медиация по висящи съдебни дела.

Чл. 4. Съдебните центрове осигуряват организацията и условията за
провеждането на процедурите по медиация по висящи съдебни дела, като подпомагат,
координират и контролират дейността на медиаторите.

Глава втора
МЕДИАТОРИ КЪМ СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ

Раздел I
ПОДБОР НА МЕДИАТОРИТЕ

Чл. 5. За медиатор към съдебен център може да бъде вписано лице, което има юридическо образование, отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 от Закона за медиацията, преминало е допълнителен подбор и специализирано обучение по реда на тази наредба.

Чл. 6. (1) Допълнителният подбор на медиаторите се състои в оценка на техните професионални знания и умения в областта на медиацията и проверка на мотивацията и на опита в професионалната сфера, в която работи кандидатът, въз основа на представени от тях документи, писмен тест и устно събеседване.
(2) Подборът се извършва за всеки отделен съдебен район на окръжните съдилища.
(3) Когато медиаторът желае да бъде приет към повече от един съдебен район на окръжен съд, той трябва да участва в подбора, организиран за прием за всеки един от съдебните райони.

Чл. 7. (1) Откриването на процедура по извършване на подбор на медиатори и определянето на броя им към всеки съдебен център се извършва по решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на окръжния или на районния съд, към който е разкрит центърът.
(2) Решението се обявява на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и на
съда, към който е разкрит съдебния център, най-малко две седмици преди изтичане на
срока за подаване на документи от кандидатите, както и в други средства за масова
комуникация по преценка на председателя на съответния съд.
(3) Председателят на съда, към който е разкрит съответния съдебен център,
определя датите и часовете за провеждане на писмения тест и на устното събеседване с
кандидатите, които се обявяват на интернет страницата на съда.
(4) Кандидатите подават необходимите документи по ред и начин, определен със
заповед на председателя на съда.
(5) Подаването на документи по електронен път се извършва на посочената в
заповедта на председателя електронна поща на съда, като кандидатът трябва да
подпише заявлението с електронен подпис.
(6) Препис от решението се изпраща до институциите по чл. 9, ал. 1, които
определят лицата в състава на комисията по подбора в двуседмичен срок от
получаването му. Препис от акта, с който е определен всеки от членовете на комисията,
се изпраща незабавно от председателя на съда, който разпорежда публикуването на
състава на комисията на интернет страницата на съда.

Чл. 8. (1) За участие в подбора кандидатът трябва да подаде заявление по образец, което се публикува и на интернет страницата на съда.
(2) Към заявлението се прилагат актуални документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 от Закона за медиацията, диплома за завършено юридическо образование, както и други документи, които удостоверяват професионален опит на кандидата и неговата допълнителна квалификация в областта
на медиацията, включително и препоръки по негова преценка.

Чл. 9. (1) Подборът се извършва от комисия, която включва:
1. лице, определено от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет;
2. лице, определено от министъра на правосъдието или от упълномощено от него лице;
3. двама съдии от района на окръжния съд, към който е разкрит съдебният център, за който се извършва подборът, които се определят от председателя на съда;
4. адвокат, вписан като медиатор в Единния регистър на медиаторите, определен от адвокатския съвет към адвокатската колегия в района на окръжния съд, към който е разкрит съдебният център, за който се извършва подборът.
(2) Комисията избира председател, който организира дейността ѝ. Комисията взема решенията си с мнозинство повече от половината от членовете си.
(3) За заседанията на комисията се съставя протокол, който се подписва от членове на комисията.
(4) В работата си комисията технически се подпомага от един или повечесъдебни служители, определени от председателя на съда, за който се извършваподбора.

Чл. 10. (1) До участие в писмения тест се допускат кандидатите, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1 от Закона за медиацията и имат юридическо образование.
(2) Информация за допуснатите до писмения тест кандидати се публикува на интернет страницата на съда най-малко една седмица преди обявената дата за теста. Едновременно с това се публикува и списък на недопуснатите кандидати с посочване на причината за това.

Чл. 11. (1) Писменият тест включва въпроси, от отворен и затворен тип,
свързани с познаване на националното и европейското законодателство в областта на
медиацията, на етичните стандарти на медиаторите и с възможните за използване от
медиатора подходи за овладяване на трудни или конфликтни ситуации по време на
медиационна среща. Писменият тест се изготвя и провежда по методика, утвърдена от
съдийската колегия на ВСС.
(2) Комисията допуска до участие в устното събеседване кандидатите, които успешно са преминали писмения тест.
(3) Информация за резултатите на кандидатите от писмения тест и за допуснатите до устното събеседване се публикува на интернет страницата на съда най-
малко една седмица преди обявената дата на събеседването.

Чл. 12. (1) Устното събеседване цели да провери мотивацията на кандидата да
бъде медиатор в съдебния център и уменията му за прилагане на медиаторските техники.
(2) Устното събеседване се провежда от комисията, като се съставя протокол. То може да се проведе и чрез видеоконферентна връзка.
(3) Комисията определя кандидатите, които успешно са преминали подбора,
според показаните от тях знания и умения при проведеното устно събеседване, като
взема предвид и техния професионален опит и допълнителната квалификация в
областта на медиацията, както и резултатите от писмения тест.
(4) Резултатите от подбора на кандидатите се публикуват на интернет
страницата на съда в едноседмичен срок от датата на устното събеседване.

Раздел II
СПЕЦИАЛИЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИТЕ КЪМ СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Чл. 13. (1) Кандидатите, които комисията е определила като успешно преминали
подбора, преминават през специализирано обучение, което цели да надгради знанията и
практическото прилагане на уменията на медиаторите за осъществяване на медиации
по висящи съдебни дела.
(2) Специализираното обучение се извършва по програма, одобрена от
съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която обхваща:
1. дейността на съдебния център, работата на медиаторите в него и
взаимодействието им със съда и с координатора, включително и
получаването на информация за нивото на удовлетвореност от участниците в
медиацията;
2. производството по граждански дела – етапите на развитие на гражданските
дела; видовете дела и техните специфики, включително дължими такси и
разноски, средната продължителност на разглеждане, какви отношения се
засягат от различните видове спорове;
3. допустимост на медиацията по висящи дела; специфични изисквания към
одобряване на споразумения и спогодби, сключени в процедура по медиация
по различните видове дела;
4. практически медиационни умения и техники; етика на медиатора; етични
проблеми, възникващи по време на медиации от действия или бездействия на
медиаторите, страните и техните представители.

Чл. 14. (1) Специализираното обучение се провежда в рамките най-малко на 20
учебни часа, като поне половината от тях са предназначени за придобиване на
практически умения за провеждане на процедура по медиация, както и за
взаимодействие със съда и координатора.
(2) Обучението се организира и провежда от съответния окръжен съд.
Председателят на съда определя съдиите и съдебния координатор, които участват в
обучението като обучители по темите, посочени в чл. 13, ал. 2, т. 1 – 3, както и
обучител на медиатори от вписаните в списъка по ал. 3 по темите, посочени в чл. 13,
ал. 2, т. 4.
(3) Обучителните организации на медиатори, вписани към Министерството на
правосъдието, могат да заявяват пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет кои
обучители от организацията имат възможност да проведат обучения по темите по
чл. 13, ал. 2, т. 4, като посочват техния опит и квалификация, както и за кои съдебни
райони могат да проведат обучения. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет
поддържа актуален списък на обучителите.

Чл. 15. Обучението е задължително и безплатно за медиаторите към съдебните
центрове. То се финансира от бюджета на съда.

Чл. 16. (1) Специализираното обучение завършва с полагане на тест за проверка
на придобитите знания и умения.

(2) На преминалите специализираното обучение се издава удостоверение.

Чл. 17. Медиаторите, преминали специализирано обучение и вписани в
списъците на медиаторите към съответния окръжен съд, по възможност присъстват на
процедури по медиация, провеждани от медиатор-наставник (чл. 28). За присъствието
им при провеждане на процедурата се изисква съгласието на страните.

Раздел III СПИСЪЦИ НА МЕДИАТОРИТЕ

Чл. 18. (1) При окръжните съдилища се водят списъци на медиаторите към
съдебните центрове по медиация.
(2) Списъците се публикуват на интернет страницата на съда.
(3) Председателят на окръжният съд осигурява своевременното актуализиране
на списъците.

Чл. 19. (1) В списъка се вписват медиаторите, които успешно за преминали
подбора и специализираното обучение по предходните два раздела, удостоверено по
реда на чл. 16, ал. 2.
(2) Вписването в списъка се извършва въз основа на заповед на председателя на
окръжния съд или по разпореждане на посочен от него съдия от този съд.

Чл. 20. (1) В списъка се вписват следните обстоятелства:
1. името на медиатора;
2. допълнителна квалификация на медиатора в областта на медиацията, за
която е представил документи;
3. основна професия на медиатора и практика в определена област на правото;
4. опит на медиатора в медиация по опредени видове спорове;
5. датата на вписване в списъка;
6. датата на изтичане на мандата на медиатора, както и продължаване на
мандата му.
(2) По заявление на медиатора в списъка могат да се впишат допълнителни
обстоятелства по ал. 1, т. 2 – 4.

Чл. 21. (1) Медиаторът се отписва от списъка на медиаторите при окръжния съд:
1. по искане на медиатора;
2. с изтичане на мандата на медиатора, освен ако не е продължен;
3. въз основа на решение по чл. 27, ал. 3, т. 2;
4. при отказ на медиатора да участва в пет медиации през
продължителността на мандата му без уважителна причина;
5. при трайна невъзможност да провежда медиации в съдебния център
повече от шест месеца;
6. заличаване на медиатора от Единния регистър на медиаторите.
(2) Отписването на медиатора от списъка се извършва по реда на чл. 19, ал. 2.

Раздел IV
МАНДАТ И ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА МЕДИАТОРИТЕ

Чл. 22. (1) Медиаторът се вписва в списъка на медиаторите към съдебния център
за срок от три години.
(2) Срокът на вписване може да бъде продължаван за нов период от три години
въз основа на решение по чл. 27, ал. 3, т. 1.
Чл. 23. (1) Не по-късно от шест месеца преди изтичането на мандата му
медиаторът подава писмено заявление до председателя на съда, към който е разкрит
съдебният център, в което посочва дали желае да продължи дейността си в центъра.
(2) При подадено заявление се извършва оценка на дейността на медиатора,
която включва оценяване на дейността му за времето от началото на мандата до
изготвянето на оценката. Оценката се изготвя в срок до изтичането на мандата на
медиатора.
(3) При неподаване на заявление в срока по ал. 1 медиаторът се отписва от
списъка на медиаторите към съдебния център след изтичане на мандата му.
Медиаторът довършва започнатите процедури по медиация с негово участие.

Чл. 24. (1) Комисия, определена от председателя на съда, към който е разкрит
съдебният център, изготвя доклад за дейността на медиатора и предложение за оценка.
(2) В състава на комисията се включват:
1. съдия от района на окръжния съд, към който е разкрит съдебният център,
който се определя от председателя на съда;
2. двама от представителите на медиаторите;
3. координаторът на съдебния център;
4. резервни членове за тези по т. 1 – 3.
(3) Когато се изготвя доклад и предложение за оценка на дейността на медиатор,
включен в състава на комисията по ал. 2, той се замества от друг представител на
медиаторите.
(4) Когато оценката обхваща дейността на голям брой медиатори, председателят
на съда може да определи и повече от една комисия по ал. 2.
(5) Председател на комисията е съдията от нейния състав. Той организира
събирането на необходимата информация за дейността на медиаторите, свикването на
заседанията на комисията и изготвянето на докладите и предложенията за оценка.
Председателят ръководи заседанията на комисията.
(6) Координаторът на съдебния център участва в работата на комисията със
съвещателен глас. Той предоставя на комисията необходимата информация за всеки
медиатор, изготвя кратък протокол от заседанията на комисията с взетите решения,
изготвя проект на докладите и предложенията на комисията и извършва други
дейности, подпомагащи работата на комисията.

Чл. 25. (1) При изготвяне на предложението за оценка на дейността на
медиатора комисията преценява:
1. мотивацията на медиатора за провеждане на медиации и изпълнение на
задълженията му във връзка с дейността на съдебния център;
2. удовлетвореността на участниците в медиациите, проведени от медиатора;
3. повишаването на квалификацията му.
(2) Комисията взема предвид следната информация, предоставена от
координатора на съдебния център:
1. броя на проведени медиации от медиатора;
2. броя на получените формуляри с информация за нивото на удовлетвореност
на участниците в медиациите, проведени от медиатора, и конкретната
информация, съдържаща се в тях;
3. броя на постигнатите споразумения или на делата, приключили с одобрена
съдебна спогодба, оттегляне или отказ от иска, по които е проведена
медиация при медиатора;
4. отказите на медиатора да проведе насрочена медиация и причините за това;
5. надлежното попълване и предаване от медиатора на координатора на
формулярите, събирани от съдебния център;
6. участие на медиатора в обучения, свързани с медиацията и разрешаването на
спорове, както и в срещи на медиаторите в съдебния център за обсъждане на
трудности при провеждането на медиации и преодоляването им.
(3) Комисията може да вземе предвид публикации на медиатора, участия в
конференции и други негови публични изяви, свързани с медиацията, за които
медиаторът предостави информация.

Чл. 26. (1) Комисията приема с мнозинство предложението за оценка на
дейността на медиатора и го уведомява за доклада и предложението за оценка на
посочен от него електронен адрес.
(2) В едноседмичен срок от уведомяването медиаторът може да подаде писмено
възражение.

Чл. 27. (1) Докладите и предложенията за оценка на комисията по чл. 24 заедно
с постъпилите възражения от медиатори, се предоставят на комисията по чл. 9.
(2) След като разгледа докладите и предложенията за оценка, както и
постъпилите възражения, комисията по чл. 9 може да изиска от координатора на
съдебния център информацията по чл. 25, ал. 2 и 3, както и да изслуша някои или
всички медиатори, подали заявление за продължаване на мандата.
(3) Комисията по чл. 9 приема оценка на дейността на медиатора, която може да
бъде:
1. положителна, при която мандатът на медиатора се продължава за нов срок от
три години;
2. отрицателна, при която мандатът на медиатора не се продължава.
(4) Комисията изпраща оценката на дейността на медиатора на председателя на
окръжния съд.

Чл. 28. При положителна оценка на дейността на медиатора в случай че
комисията по чл. 24 приеме, че е налице значителен положителен принос на медиатора
за дейността на съдебния център, тя предлага на председателя на съда, към който е
разкрит съдебният център, медиаторът да бъде отличен с грамота и да бъде определен
за медиатор-наставник.

Глава трета
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ В
СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Чл. 29. (1) В случаите, предвидени в закон, когато съдът задължи страните по
висящо съдебно дело да участват в първа среща в процедура по медиация (чл. 19, ал. 1
от Закона за медиацията), процедурата, предвидена в чл. 22, ал. 1 от Закона за
медиацията, се провежда в съдебния център към окръжния съд, в който се разглежда
делото или в чийто район се намира районният съд, в който се разглежда делото.
(2) Ако делото се разглежда в районен съд, към който е създаден самостоятелен
съдебен център, процедурата по медиация се провежда в този съдебен център.
(3) Когато делото се разглежда в районен съд, към който е създадено
териториално поделение на съдебен център към окръжния съд, процедурата по
медиация се провежда в това териториално поделение.
(4) Когато страните са задължени да участват в процедура по медиация от
въззивния съд и делото се разглежда от апелативен съд, процедурата по медиация се
провежда в съдебния център към окръжния съд, който е разгледал делото като първа
инстанция.
(5) Когато между страните има висящи дела в различни съдилища, по които те са
задължени да участват в първа среща в процедура по медиация, страните, ако желаят да
бъде проведена една процедура във връзка с всички дела, избират един от съдебните
центрове, определени по правилата на предходните алинеи, като уведомяват
координатора на този център за избора си и посочват номерата на делата и съдилищата,
пред които те са висящи. Ако страните не постигнат съгласие относно съдебния център,
процедурата по медиация се провежда в центъра, в който е най-рано насрочената първа
среща. Координаторът на съдебния център, в който се провежда процедурата по
медиация, информира координаторите на останалите съдебни центрове за това, както и
за резултата от процедурата. Ако страните не желаят по делата да бъде проведена една
процедура по медиация, медиацията по всяко едно от делата се провежда
самостоятелно.
(6) В случай че страните постигнат съгласие, за което уведомят координатора на
съдебния център, процедурата по медиация може да се проведе и чрез
видеоконферентна връзка.
(7) При условията на настоящата наредба (чл. 35) по съгласие на страните и на
медиатора процедурата по медиация може да се проведе и в друго помещение,
определено от председателя съда.

Чл. 30. (1) Деловодителят на съдебния състав незабавно уведомява
координатора на съдебния център за постановеното от съда определение, преди да
изпрати съобщение за него до страните. При наличие на техническа възможност
уведомяването на координатора се извършва в електронна форма. В уведомлението се
посочват:
1. имената или наименованията на страните по делото и имената на техните
процесуални представители, ако имат такива;
2. адресите на страните и на процесуалните им представители, включително и
електронни адреси и телефонни номера, ако са посочени по делото;
3. номерът на делото и съдебният състав;
4. основният предмет на делото;
5. определеният от съда срок за провеждане на процедурата по медиация;
6. датата на насроченото открито съдебно заседание, ако такава е определена;
7. информация за други дела между същите страни, ако е налична такава;
8. други обстоятелства, които могат да имат значение във връзка с процедурата
по медиация.
(2) До края на работния ден, следващ деня на уведомяването, координаторът
определя дата и час за провеждане на първата среща в процедурата по медиация по
чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията, а когато това е необходимо – и мястото за
провеждането ѝ, като по възможност ги съгласува със страните и след това незабавно
уведомява за това деловодителя. Датата и часът, както и мястото за провеждане на
първата среща в процедурата се отбелязват от координатора в Единната
информационна система на съдилищата (ЕИСС).
(3) Датата и часът за провеждане на първата среща в процедурата по медиация
се определят съобразно графика на провежданите медиации в съдебния център.
Отклонение от тези правила е възможно при избран от страните медиатор по реда на
чл. 31 и когато това е технически обезпечено с оглед на наличните помещения и
графика на провежданите медиации в съдебния център.
(4) Деловодителят вписва определените дата и час, както и мястото за
провеждане на първата среща в процедурата по медиация в съобщението, с което
уведомява страните за определението на съда, с което са задължени да участват в първа
среща в процедурата. Към съобщението се прилага информация за страните относно
същността на процедурата по медиация, техните права и задължения, свързани с
участието им в нея, и последиците, в случай че откажат да участват в процедурата,
както и примерен списък, изготвен от координатора, на медиаторите, вписани към
съдебния център, които са подходящи според предмета на спора и могат да участват в
процедурата в определения ден и час. По възможност координаторът уведомява
страните за датата, часа и мястото на провеждане на първата среща в процедурата по
медиация и по телефона.
(5) Координаторът проверява редовността на връчването на съобщенията до
страните не по-късно от две седмици преди определената дата за първа среща в
процедура по медиация, като изисква информация от деловодителя на съответния
съдебен състав. Деловодителят незабавно уведомява координатора и съдията-
докладчик след връщането на съобщението по делото, ако установи нередовност на
връчването.

Чл. 31. (1) В едноседмичен срок от уведомяването за насрочената процедура по
медиация страните могат да посочат по общо съгласие един или повече медиатори,
които да проведат процедурата. Медиаторите трябва да са вписани в списъка на
медиаторите към окръжен съд, който може и да е различен от съда, към който е
съдебният център, където се провежда медиацията.
(2) В срока по ал. 1 страните подават до координатора на съдебния център
заявление, с което го уведомяват за избрания от тях медиатор. В заявлението страните
или техните представители трябва да посочат и телефон, а по възможност и електронен
адрес за връзка с тях.
(3) След получаването на заявлението от страните за избор на медиатор
координаторът на съдебния център незабавно проверява:
1. дали заетостта на избрания медиатор позволява той да проведе процедурата
по медиация в определения от съда срок;
2. в случай че избраният от страните медиатор е вписан в списъка на
медиаторите към друг окръжен съд, дали медиаторът е съгласен да проведе
процедурата по медиация в определения срок.
(4) В случай че страните са избрали медиатор от списъка на медиаторите към
друг окръжен съд, различен от съда, към който е съдебният център, където се провежда
медиацията, и когато са изпълнени условията на ал. 3, координаторът на съдебния
център уведомява страните на посочените от тях телефони или електронни адреси за
разноските за провеждането на медиацията, определени съгласно правилата на глава
четвърта, които те следва да внесат в тридневен срок от уведомлението по сметка на
съда, като в същия срок представят на координатора на съдебния център платежен
документ за това. Разноски за провеждането на медиацията не се внасят, ако страните
са се съгласили медиацията да се проведе чрез видеоконферентна връзка, което
обстоятелство се отбелязва в заявлението по ал. 2.

Чл. 32. Когато страните са се съгласили медиацията да се проведе от повече от
един медиатор, разноските за втория и следващите медиатори се внасят от страните
поравно преди провеждане на първата среща в процедурата по медиация. Страните
внасят разноските в тридневен срок от уведомлението им от координатора по сметка на
съда, като в същия срок представят на координатора платежен документ за това.

Чл. 33. (1) Координаторът на съдебния център определя медиатор, който да
проведе първата среща в процедурата по чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията, когато:
1. страните не изберат медиатор по реда на чл. 31, ал. 1 и 2;
2. подаденото от страните заявление не отговаря на изискванията на чл. 31,
ал. 2;
3. не са налице условията на чл. 31, ал. 3; или
4. разноските по провеждане на процедурата по медиация, когато такива са
дължими, не са внесени или не е представен документ за внасянето им в
срока по чл. 31, ал. 4 или чл. 32.
(2) Координаторът определя медиатор за провеждане на процедурата по
медиация, като съобразява:
1. посочените от медиаторите сфери на специализация;
2. допълнителната квалификация на медиаторите;
3. професионален опит на медиаторите.
(3) При определянето на медиатор координаторът съблюдава равномерната
натовареност на медиаторите в съдебния център, индивидуалната заетост на медиатора
и възможността му да проведе процедурата в определения от съда срок. Координаторът
съобразява периодичните заявки, които медиаторите трябва да правят, за времето, през
което са на разположение за провеждане на процедури по медиации към съдебния
център.
(4) Когато нито един от медиаторите от списъка към окръжния съд, към който е
центърът по медиация или в чийто район се намира районният съд, към който е
центърът по медиация, не може да проведе процедурата по медиация, координаторът на
съдебния център определя подходящ медиатор от списъците към друг окръжен съд,
след като получи неговото съгласие за това. В този случай разноските за провеждане на
процедурата се заплащат от бюджета на съда.

Чл. 34. (1) Координаторът незабавно уведомява медиатора за процедурата по
медиация, за участието в която е определен, като му съобщава времето и мястото за
провеждането ѝ, включително и страните и техните представители, както и предмета на
спора.
(2) В случай че са налице обстоятелства, които представляват пречка за
участието на медиатора в процедурата, той незабавно информира координатора за това.
Медиаторът може да откаже да проведе процедурата по медиация, включително и
когато не притежава съответната квалификация и практически опит за провеждането на
конкретната процедура.

Чл. 35. (1) Когато страните посочат медиатор, който да проведе процедурата по
медиация, те могат да постигнат предварително съгласие с него относно датата и часа,
когато да се проведе процедурата, както и за мястото на провеждането ѝ. В този случай
те трябва да уведомят за това координатора на съдебния център със заявлението по
чл. 31, ал. 2.
(2) Извън случая по ал. 1, страните могат да постигнат съгласие с определения от
координатора на съдебния център медиатор за провеждане на процедурата по медиация
на дата, час и на място, различни от определените от координатора. В този случай те
трябва да уведомят незабавно координатора за това.
(3) Координаторът на съдебния център променя определените дата, час и място
за провеждане на процедурата, когато това е възможно съобразно графика на
провежданите медиации в съдебния център и уведомява за това страните на
предоставените от тях електронни адреси или по телефона.
(4) Страните могат да постигнат съгласие за провеждане на процедурата по
медиация чрез видеоконферентна връзка. За това обстоятелство те уведомяват
координатора по реда на чл. 31, ал. 2 най-малко една седмица преди определената дата
на провеждане на процедурата по медиация. Координаторът незабавно уведомява
определения медиатор, че процедурата ще бъде проведена чрез видеоконферентна
връзка.

Чл. 36. (1) Насрочената първа среща в процедурата по медиация се отлага при
наличие на особени непредвидени обстоятелства, за които страната уведомява
координатора на съдебния център незабавно при узнаването им.
(2) Страната, която е уведомила координатора за наличие на причини, поради
които не може да участва в срещата, посочва телефон или електронен адрес, на които
да бъде уведомена за следващата определена дата на срещата.
(3) Всяка страна може да поиска отлагане на насрочената среща само веднъж в
рамките на срока, определен от съда за провеждането ѝ.
(4) Координаторът определя нова дата и час за провеждане на първата среща в
процедурата по медиация незабавно след получаване на уведомлението по ал. 1 и
съобщава за тях на страните и на медиатора.

Чл. 37. (1) Когато са налице обстоятелства по чл. 10, ал. 3 от Закона за
медиацията медиаторът сам се отстранява от провеждане на процедурата по медиация.
Медиаторът уведомява незабавно координатора на съдебния център за това.
(2) Всяка от страните може да поиска замяна на медиатора до приключване на
първата среща в процедурата по медиация по чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията.
Страната може да поиска замяна на медиатора само веднъж.
(3) При отстраняване на медиатора или искане на страна за неговата замяна,
което доведе до отлагане на първата среща в процедурата по медиация, тя не се счита
за започнала.

Чл. 38. (1) След изтичане на първия час от първата среща в процедурата по
медиация страните продължават участието си в процедурата, освен ако някоя от тях не
заяви изрично, че не желае това. Изявлението на страната се отбелязва в протокол,
изготвен от медиатора, и се подписва от страната.
(2) След изтичането на третия час от първата среща в процедурата по медиация
страните дават писмено съгласие за продължаването на медиацията, като внасят и
разноските за това съгласно чл. 49.
(3) При започване на процедурата медиаторът разяснява на страните горните
правила, а след третия час изисква изричното им съгласие за продължаването на
процедурата.

Чл. 39. (1) В рамките на продължителността на първата среща в процедурата по
медиация от три часа могат да бъдат провеждани общи и отделни срещи на медиатора
със страните по негова преценка.
(2) Първата среща в процедурата по медиация може да бъде разделена и на
срещи, провеждани в различни дни по съгласие на страните и на медиатора.
(3) Определянето на дата и час за провеждането на срещите в съдебния център
се извършва по съгласие на страните и медиатора. Медиаторът предварително
съгласува с координатора на съдебния център възможните дата и част с оглед графика
на насрочените медиации и уведомява страните.

Чл. 40. (1) При изрично съгласие на страните за продължаване на процедурата
по медиация след приключване на първата среща с продължителност от три часа по
предложение на медиатора процедурата може да продължи извън съдебния център.
Съгласието на страните за това се отразява в писменото им съгласие за продължаване
на процедурата.
(2) Възнаграждението, което страните заплащат на медиатора при продължаване
на процедурата, се определя по правилата на глава четвърта и се внася по сметка на
съда, към който е разкрит съдебният център, в който е започнала процедурата.

Чл. 41. (1) Медиаторът предоставя на съда информация относно резултата от
проведената процедура по медиация и участието на страните в нея при спазване на
принципа на поверителност.
(2) Информацията се предоставя от медиатора на координатора на съдебния
център в тридневен срок от приключването на процедурата.
(3) Когато страните заявят съгласието си за продължаване на процедурата след
приключване на първата среща с продължителност от три часа, медиаторът уведомява
за това координатора на съдебния център, като му предава и писменото съгласие на
страните. Медиаторът уведомява координатора и за съгласието на страните да
продължат процедурата по медиация извън съдебния център.
(4) Медиаторът попълва и предава на координатора формуляра с информация за
приключилата медиация, независимо дали тя е завършила в съдебния център или извън
него.
(5) В информацията при приключване на процедурата медиаторът отразява дали
страните са постигнали съгласие за оттегляне или отказ от иска или за одобряване на
спогодба от съда, без да посочва конкретните постигнати от тях договорки или
направени изявления.

Чл. 42. (1) След всяка проведена среща в процедурата по медиация страните и
медиаторът подписват протокол, удостоверяващ нейната продължителност и участието
на страните.
(2) Медиаторът предава протоколите от проведените срещи на координатора на
съдебния център, заедно с информацията при приключване на процедурата по
предходния член.

Чл. 43. (1) При приключване на процедурата по медиация страните и техните
адвокати, ако са участвали в нея, предоставят на координатора на съдебния център
информация за нивото на удовлетвореност от проведената процедура чрез попълване на
формуляр.
(2) В началото на процедурата по медиация медиаторът предоставя на страните
и адвокатите им формуляра по ал. 1, като разяснява необходимостта от събирането на
информацията.
(3) В едноседмичен срок от приключване на процедурата координаторът събира
формулярите. Формулярът може да бъде попълван и електронно.
(4) За събирането на информация за нивото на удовлетвореност от процедурата
координаторът може да иска съдействието на деловодителя, секретаря и съдията по
делото.

Чл. 44. (1) Всички съобщения от страните до координатора на съдебния център
могат да бъдат изпращани и по електронна поща или чрез друг електронен способ.
(2) Съобщенията от медиатора до координатора могат да бъдат изпращани и по
електронна поща или чрез друг електронен способ.
(3) Всички документи на хартиен носител, свързани с процедурата по медиация,
се запазват само като електронен образ в ЕИСС.
(4) Снемането на електронен образ на документите на хартиен носител и
запазването им в ЕИСС се извършва от координатора или от друг съдебен служител,
определен от председателя на съда. Документът на хартиен носител се връща на
лицето, което го е представило.

Чл. 45. (1) Правилата на настоящата глава се прилагат съответно и в случаите,
когато процедурата по медиация в съдебния център започва по инициатива на страните
по висящо съдебно дело (чл. 19, ал. 2 от Закона за медиацията).
(2) В тези случаи страните подават до координатора на съдебния център
писмено заявление.
(3) За провеждане на процедурата по медиация страните заплащат такса в
размера, посочен в приложение № 1, като прилагат доказателства за заплащането ѝ към
заявлението по ал. 2. Когато такива доказателства не са представени, координаторът
съобщава на страните да ги представят в тридневен срок от уведомяването.

Глава четвърта
ЗАПЛАЩАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯТА, ПРОВЕЖДАНА В
СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ, ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА МЕДИАТОРИТЕ И
РАЗНОСКИ

Чл. 46. (1) Условията и редът за заплащане на процедурите по медиация,
провеждани в съдебните центрове, и възнагражденията на медиаторите към съдебните
центрове са предвидени в Закона за медиациата и в настоящата наредба.
(2) Възнаграждението за дейността на медиатора се дължи в размер, посочен в
приложение № 2.
(3) Възнаграждението на медиатора не може да се определя или изплаща под
условие или да се обвързва с изхода от проведената процедура по медиация.

Чл. 47. (1) Когато страните или някоя от тях не се явят на определената първа
среща в процедурата по медиация, след като са надлежно уведомени за нея, и
медиацията не бъде проведена, медиаторът има право на възнаграждение за среща с
продължителност един час.
(2) Когато след изтичане на първия час от първата среща в процедурата по
медиация, процедурата бъде прекратена поради нежеланието на страните или на някоя
от тях да продължат участието си в процедурата, медиаторът има право на
възнаграждение за проведената среща от един час.
(3) Когато първата среща в процедурата по медиация продължи и след
изтичането на първия час, но приключи преди достигане на обща продължителност на
срещите от три часа, медиаторът има право на възнаграждение за срещи с
продължителност три часа.
(4) В случай на отстраняване или замяна на медиатора (чл. 37) той има право на
възнаграждение, определено според продължителността на участието му в процедурата
по медиация и при съответно прилагане на правилото на ал. 5.
(5) След приключване на първата среща в процедурата по медиация с
продължителност от общо три часа медиаторът има право на възнаграждение според
продължителността на участието си в процедурата по медиация, което се определя на
час, като се отчитат всеки започнали 15 минути от часа.
(6) Когато в процедурата по медиация по съгласие на страните са участвали
двама или повече медиатори, възнаграждение се заплаща за дейността на всеки един от
тях.
(7) Броят на проведените медиационни срещи и тяхната продължителност се
установява от справка-декларация, към която се прилагат и протоколите по чл. 42, ал. 1.

Чл. 48. (1) В случаите на определен от координатора медиатор, вписан в списъка
към окръжен съд, различен от този, към който, или в чийто съдебен район е съдебният
център, където се провежда медиацията (чл. 33, ал. 4), на медиатора се заплащат от
бюджета на съда разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за провеждане
на процедурата по съдебна медиация, за която той е определен, по размери, предвидени
в Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от
1987 г.).
(2) Ал. 1 се прилага и когато определеният медиатор е вписан в списъка на
съдебния център, в който се провежда медиацията, но мястото на провеждане на
медиацията е извън населеното място, където е местоработата на медиатора или където
се намира седалището на съда, към който е съдебният център.
(3) Когато страните изберат медиатор, вписан в списъка към окръжен съд,
различен от този, към който или в чийто съдебен район е съдебният център, където се
провежда медиацията (чл. 31, ал. 4), пътните, дневните и квартирните пари, свързани с
процедурата по съдебна медиация, се заплащат от внесен от страните депозит,
независимо дали страните са освободени от заплащане на такси и разноски по делото.
Размерът на депозита се определя от координатора на центъра съгласно Наредбата за
командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.).
(4) Ал. 3 се прилага и когато избраният от страните медиатор е вписан в списъка
на съдебния център, в който се провежда медиацията, но мястото на провеждане на
медиацията е извън населеното място, където е местоработата на медиатора или където
се намира седалището на съда, към който е съдебният център.

Чл. 49. (1) Когато страните заявят съгласие процедурата по медиация да
продължи след завършване на първата среща по чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията в
същия съдебен център, те внасят предварително по сметка на съда, към който е разкрит
центърът, разноските за възнаграждение на медиатора, както и други разноски, които
могат да се дължат съгласно тази глава. Размерът на разноските се определя
приблизително от медиатора съобразно очакваната продължителност на медиацията и
се вписва в писменото съгласие за продължаването на процедурата по чл. 38, ал. 2.
(2) При приключване на процедурата по медиация, когато предварително
внесените разноски надхвърлят действителната продължителност на срещите в
процедурата, по искане на страните съответна част от сумата се възстановява след
становище от координатора.
(3) Когато процедурата по медиация продължи по съгласие на страните след
приключване на първата среща по чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията и без
разноските за това да са внесени предварително, координаторът съобщава на страните
да внесат разноските в едноседмичен срок след приключването на процедурата.
(4) Ако в случая на ал. 3 страните не внесат разноските в указания срок, по
искане на медиатора координаторът изготвя справка за продължителността на
конкретната медиация, за размера на внесените суми, както и за размера на дължимите
от страните разноски.

Чл. 50. При условията на чл. 12, ал. 3 от Закона за медиацията, когато в
процедурата участват преводачи от чужд език, преводачи на български жестов език или
други експерти, възнагражденията за тях се определят от съдебния център с оглед
извършената работа и направените разноски.

Чл. 51. (1) По реда на тази глава се определят и разноските в случая, когато
процедурата по медиация, по предложение на медиатора и при изрично съгласие на
страните, продължи извън съдебния център след приключване на първата среща с
продължителност от три часа (чл. 40).
(2) В този случай разноските се внасят по сметка на съда, към който е разкрит
съдебният център, в който е започнала процедурата по медиация.
(3) Възнаграждението на медиатора се определя и изплаща съгласно чл. 47,
ал. 5 – 7.

Чл. 52. Висшият съдебен съвет осъществява контрол за изразходваните средства
от органите на съдебната власт за изплащане на възнаграждения на медиаторите и
необходимите разходи за провеждане на процедура по съдебна медиация.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Наредбата влиза в сила от 1 юли 2024 г.
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 25 от Закона за медиацията.
ПРИЛОЖЕНИЯ:
Приложение № 1 към чл. 45, ал. 3.
Такса за администрирането на процедура по медиация към съдебен център в
случаите по чл. 19, ал. 2 от Закона за медиацията – 30 лв.
Приложение № 2към чл. 46, ал. 2.
Възнаграждение на медиатор към съдебен център по медиация за участие в
процедура по медиация – 100 лв. на час.

ИЗТОЧНИК: ВСС