Казуси

Особености на спогодбата в трансграничната медиация

Спогодбата е договор, с който страните уреждат спор помежду си. При трансгранични случаи е  важно да се определи кое право ще се прилага към спогодбата, за да бъдат спазени евентуалните изисквания относно формата, реквизитите и изпълнението й. Приложимото право ще бъде определено отново въз основа на Регламента Рим I споменат в секцията Приложимо право. Във всички случаи, за предпочитане е страните да включат клауза за избор на право в спогодбата.

Повечето правни системи дават висока степен на свобода на страните при вземането на решение относно формата и съдържанието на спогодбата им. Както беше посочено по-горе, спогодбата може да бъде устна, писмена или с нотариално заверени подписи.

Някои законодателства може да съдържат изисквания към задължителните реквизити на спогодбата. Такива могат да бъдат: датата на започване на медиацията, мястото и датата на спогодбата, имената и данните на страните, договореностите на страните за разрешаването на спора, подписите на страните. В повечето европейски държави се  е превърнало в практика подписването на спогодбата да става само от страните. От медиатора зависи дали да подпише или не спогодбата. Подписът на медиатора не би могъл да бъде повече от потвърждение на акта на сключване на спогодбата. В САЩ е по-разпространена практиката спогодбата да бъде подписвана и от медиатора.  

Действието и правните последици на спогодбата ще бъдат уредени от правото, приложимо към спогодбата. В повечето законодателства от континенталната правна система, спогодбата ще има правната сила на договор, обвързващ страните, който не може да бъде противопоставян на трети лица, и не може да противоречи на правото и морала.


СЪДЪРЖАНИЕ И ИЗГОТВЯНЕ НА СПОГОДБАТА

При изготвянето на спогодбата следва да бъдат съобразени приложимото право и неговите изисквания за действителност и изпълнимост.

Когато страните постигнат спогодба, независимо дали частично или по всички спорни въпроси, следните въпроси трябва да бъдат обсъдени между тях, техните адвокати и медиатора:

• изготвяне на споразумението – как, от кого, кога;
• форма – устна, писмена, нотариална; има ли специални изисквания за формата съгласно приложимото право;  
• изпълнение – къде, приложимо право;

Често използван от медиаторите подход е да подпомагат страните при изготвянето на спогодбата им чрез улесняване на процеса на формулирането й без никаква намеса в съдържанието. На практика, това се получава когато медиаторът технически записва спогодбата като използва изказа на страните. 

Тъй като в повечето случаи на трансгранична медиация или участват адвокати, или са на разположение да консултират по време на процедурата, подготовката на спогодбата обикновено би била тяхна работа. В общия случай те биха получили проект на спогодба, договорен между страните, който би следвало да оформят като спогодба.

Много е важно обаче спогодбата да бъде изготвена по начин, който максимално точно отразява думите на страните.

Дори когато адвокатите участват в медиацията лично или консултират страните между срещите, не е необходимо те да изготвят спогодбата. Спогодбата, постигната в медиация „принадлежи” на страните, тъй като те са я изработили, и са вложили в нея специфичните си намерения, които отразяват интересите им. Поради това, за да бъде спогодбата възможно най-близо до същинските намерения на страните, би било полезно да се запазят техните формулировки.

Спогодбите следва да бъдат написано кратко, точно и недвусмислено.

Наред с това, при изготвянето на спогодбата следва да бъдат съобразени приложимото право и неговите изисквания за действителност и изпълнимост. При трансгранични случаи приложимото право към спогодбата се определя отново въз основа на Регламента Рим I, споменат в секцията Приложимо право. За предпочитане е страните да включат клауза за избор на право в спогодбата.

ПОДПИСВАНЕ И ПРАВНА СИЛА

Във всички случаи е важно преди подписването на спогодбата да се осигури възможност на страните да се консултират с адвокатите си. Такова консултиране има за цел от една страна да гарантира, че страните разбират договореностите в спогодбата, и от друга страна да осигури законосъобразността и действителността на спогодбата.

Медиаторът не отговаря нито за осигуряването на защита на правата и интересите на страните, нито за законосъобразността или действителността на спогодбата. Страните (и адвокатите) носят отговорност за това. В случай, че медиаторът сметне или предположи, че спогодбата би могла сериозно да навреди на правата или интересите на някоя от страните в медиацията, или, че би могла да противоречи на закона, медиаторът следва да насочи страните да обмислят и проверят този въпрос.

В повечето законодателства от континенталната правна система, спогодбата ще има правната сила на договор, обвързващ страните, който не може да бъде противопоставян на трети лица, и не може да противоречи на правото и морала. КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВА СПОГОДБАТА, вижте Тук.