Казуси

Какво представлява?

Споразумението за медиация представлява договор за предоставяне на услуги. Медиаторът се задължава да положи максимални усилия, за да улесни комуникацията между спорещите страни и да им помогне да постигнат свое собствено споразумение, с което се разрешава техния конфликт. Страните са длъжни да заплатят предоставените услуги (освен ако таксите се заплащат от трети лица (напр. държавата и НПО).

Основните функции на споразумението за медиация са: да формализира съгласието на страните да участват в медиация и да предостави на страните ключовата информация, необходима за участието им в процедурата по медиация.

Правната регламентация на споразумението за медиация е различна в различните държави и много често то е ненаименуван договор. Независимо от това, налице е висока степен на международно стандартизиране на съдържанието на този договор, тъй като съществуват задължителни правила, приети от институциите или сдруженията, предоставящи медиаторски услуги, както и доброволни стандарти за поведение на медиаторите.

Примери за задължителни правила на сдруженията са Правилникът за АРС на Международната търговска камара (МТК) от 2001 г. и Правилникът на NMI - Холандския институт по медиация.

Примери за доброволни правила са „Европейския кодекс за поведение на медиатори”, подкрепен от Европейския съюз (в § 17 от Преамбюла на Директивата за медиация)  и „Стандарти-образец за поведение на медиатора”, приети от Американската арбитражна асоциация.

Примерни споразумения за медиация са предоставени от организации като GEMME (Европейска асоциация на съдиите за медиация) и NMI - Холандския институт по медиация.  

Като цяло тези стандарти, правила и примерни споразумения съдържат сходна уредба на ключовите въпроси в едно споразумение за медиация, което води до стандартизиране.

Съдържание

Обичайно основните въпроси, предмет на регулация в споразумението за медиация, са:

•    Ролята на медиатора (ите) и страните и целта на процедурата.

•    Страните в процеса и тяхното съгласие да участват в медиация съгласно условията на приложимите правила (обичайно правилника на медиаторската организация или приложимите стандарти) и приложимото право.

•    Принципите на медиацията: неутралност и безпристрастност на медиатора, задължение на страните да заплатят уговорените такси за медиация и др.

•    Процедура по медиация:

-    Общи принципи: доброволно участие на страните (и право да се оттеглят от процеса), равенство, поверителност.

-    Етапи: общи и индивидуални срещи, времева рамка, почивки, прекратяване на медиацията, включително при изтичане на срок, определен от страните.

-    Задължения на медиатора: неутралност и безпристрастност, функции.

-    Отговорност.

-    Задължения на страните: добросъвестно участие, задължително уважение, спазване на уговорения график, правила и насоки от медиатора.

•    Използване на правни консултации

•    Такси за медиация

•    Дата и подпис на страните и медиатора/ите.

Адвокатите обикновено не подписват споразумението за медиация, с изключение на случаите, когато участват като представители на страната и страната не присъства на медиацията. Въпреки това, въпросът дали адвокатите подписват или не споразумението за медиация се урежда от правилата, приложими спрямо медиацията (напр. тези на медиаторската организация).

Препоръчително е, подобно на изискванията в някои правни системи, адвокатите да подпишат декларация за поверителност, за да се гарантира спазването на поверителността на процедурата от всички участници

Ако имате въпрос за решаване или искате да направите стъпка за себе си и да се заредите с прагматични умения - вижте повече как да се ползвате от Медиация или обучения по медиация, убеждаване и преговори. Можете да се свържете с нас и на 0885792525 или office@sporazumenia.com.