Казуси

Въпрос: Имам изпълнителен лист, но се оказа, че длъжникът ми няма средства, които да бъдат запорирани, а върху имотите му вече има възбрани. Ние сме две фирми, които работихме около 2 години заедно, като те купуваха от нас суровини, от които изработват тяхната продукция – те са в хранителната индустрия. След като не ни платиха последната поръчка на стойност около 5000 лева, ние ги осъдихме и сега имаме изпълнителен лист, но не можем да си съберем парите. Знам, че те все още работят, имат дейност. След като работят, вероятно получават някакви приходи. Просто нямат пари в сметките.

Казаха ни, че може да се обърнем към колекторска фирма или към медиатор. Знам и за адвокати, които събират вземания. Какво можем да направим, за да си вземем парите?

При данни за неплатежоспособност на длъжника можете да използвате един от два принципно различни подхода. Първият е традиционният – при който предприемате съдебни действия, включително понякога иницииране на производство по несъстоятелност, за да си съберете парите. Тъй като този подход създава риск и длъжникът да бъде унищожен, и Вие да останете без дължимата Ви сума, е препоръчително той да се използва след много добра юридическа и икономическа преценка на всички обстоятелства, консултирана с адвокат. Обикновено това е най-крайното средство, избирано след като другите действия не са дали резултат.

Вторият подход, който създава възможност и двамата да спечелите, е да опитате да намерите общо решение с преговори или медиация. При така създалата се ситуация, вероятно вече няма голямо доверие, и затова е препоръчително вместо директни преговори, да се покани трети независим специалист, който да води преговорите по неутрален начин, така, че всяка страна да се чувства „защитена”.

Макар, че медиаторът не защитава правата и интересите на страните по случая, той създава условия за равнопоставено договаряне по правила, при които всеки може да се защити.

Как става това? Медиаторът дава възможност на всеки да каже аргументите си, но и нещо много повече – той проучва защо има проблем – в случая, на какво се дължи неплащането. Според това каква е причината за неплащането, ще се търсят различни начини за връщане на дължимото на кредитора. Ако се окаже, че длъжникът не е отворен да говори открито за причините, медиаторът ще се види отделно с него и при условията на запазване на разговора в тайна, ще разговаря за причините за неплащането и ще обсъди начини за компенсиране, основани не на минала вина, а на бъдещите планове на кредитора и длъжника.

Така, ако длъжникът има временни затруднения, но смята, че кредиторът му доставя качествена стока на добри цени и, че би било изгодно за дейността му да продължат да работят съвместно, би бил мотивиран да предложи варианти за компенсиране на дължимото плащане.

Ако длъжникът обаче няма интерес от продължаване на бъдещите отношения с кредитора, би било по-трудно да се намерят варианти за плащане или компенсиране, освен, ако няма реална заплаха за длъжника бъде започнато производство по несъстоятелност. Ако види реална заплаха, длъжникът би бил по-склонен да преговаря.

Затова медиаторът може да бъде полезен предимно, ако двете страни виждат полза от продължаване на отношенията. Разбира се, медиаторът работи върху това да им помогне да видят какви възможности за бъдещи печалби биха имали. Много често бъдещите печалби са достатъчен стимул за страните. Така например, дори да е ясно, че в момента няма налични средства, с които длъжникът да плати на кредитора дължимата сума, кредиторът може да изчисли какво би могъл да спечели, ако получи следващи възложения от длъжника – например ако му бъде гарантиран минимален обем поръчки за определен бъдещ период. Разбира се, ще е необходимо да се създадат гаранции, че по тях ще постъпят плащания – както за новите поръчки, така и за старите, или част от тях. Това може да стане включително чрез предоставяне на различни обезпечения.

Друг вариант би бил страните да се договорят, че дори длъжникът в момента да няма средства, той може да предостави нещо друго – например готова продукция, която кредиторът да продаде, за да си събере парите. Почти във всички случаи длъжникът има нещо – и то е или готова продукция, или най-малкото суровини и капацитета да изработи продукция, която да бъде предоставена безвъзмездно на кредитора или на негови клиенти. Тук ролята на медиатора е да проучи какво реално може да даде или направи длъжника, което същевременно би могло да свърши работа на кредитора. В практиката се е стигало и до случаи, в които длъжникът и кредиторът дори могат да създадат съвместно предприятие заедно – например да отворят заедно магазин, в който да продават продукцията, или да направят съвместно работилница, като печалбите от това партньорство да надхвърлят многократно сумата, която към минал момент е останала неплатена. Така, че понякога кредиторът може дори да сметне за изгодно „да даде още” на длъжника, за да се инвестира в нещо, за което е изчислено, че с голяма вероятност ще донесе печалба и на двете страни.

За да се достигне до такива варианти е необходимо и двете страни да имат желание да положат усилие за намиране на решение и да вложат гъвкавост и творчество.

Основната трудност в такива случаи е липсата на доверие и нежеланието да се полагат излишни усилия, заради неувереност в крайния резултат и това дали няма да бъдат претърпени допълнителни загуби. Опитният медиатор може да помогне много за преодоляване на проблемите в доверието, както с личните срещи със страните, така, и с начина, по който преформулира проблема и интереса на всеки в общ. Дори интереса на единият да е да си получи плащането, а на другия – да не се лиши от пари, които са му жизнено необходимо, в крайна сметка, интересът и на двамата е да си запазят бизнеса работещ. На тази основа е възможно да се намерят различни решения, при които това да стане както беше обсъдено по-горе.

Именно затова е силно препоръчително в подобни случаи да се използва медиация, която би оставила след себе си договореност за бъдещи печалби за два бизнеса, вместо два бизнеса, търпящи загуби, потенциално застрашени от отпадане от пазара.