Казуси

Въпрос: Подходяща ли е медиация за договаряне на въпроса за пътуване на дете в чужбина с единия родител след развод, когато другият (при конкретния случай майката) не дава съгласие? 

По принцип е подходящо да се използва медиация за всичко, свързано с уреждането на отношения във връзка с деца, както и за разрешаването на спорове, за които има психологически причини.

В спор като този, основният плюс на медиацията е в това, че ще помогне да се разберат притесненията и съображенията, поради които единият родител (майката в конкретния случай, но в други се случва това да е бащата) не се е съгласявал детето да пътува, и така ще бъде по-лесно да се намерят начини за преодоляването им.

В много случаи причините са свързани с несигурност на майката, основно свързана със страха да не й бъде отнето детето – буквално, или да не бъде намалено нейното влияние или да не бъде нарушена връзката й с детето. Майката рядко заявява тази причина директно – по-вероятно е тя просто да отправи обвинения, че бащата може да отведе детето и да не го върне, или да го разхожда по скъпи места, и да му угажда за всичко, така, че когато се върне при майка си, детето да не е доволно от контраста - "разглезване" при единия и строгост и изисквания при другия. Изобщо вероятно е майката да изрази несъгласие с извеждането на детето зад граница, изтъквайки един мотив, а в разговорите да стане ясно, че има друг - и тогава се търсят начини да се гарантира реалното й притеснение или искане.

Именно затова медиацията е особено полезна, тъй като дава възможност да се разбере каква е действителната причина майката да не пуска детето. Освен горепосочените причини, такава може да е и желанието за отмъщение, свързано с непреодолени негативни емоции още от периода на раздялата. Когато причината е отмъщение, след като се проучи подробно каква промяна би удовлетворила майката, ако тя не приеме никакви варианти, или постави неизпълними условия, остава единствено възможността да се води съдебно дело за заместващо съгласие.

Според чл.127а от Семейния кодекс, ако някой от родителите откаже да даде съгласие за пътуване на детето извън граница, или просто не може да бъде намерен, то неговото съгласие може да бъде заместено единствено от съдебно решение. Компетентен да разгледа иска е районният съд по настоящия адрес на детето. Съдът изслушва родителя, поискал заместващото съгласие по отношение на причините, поради които детето се иска или е необходимо детето да напусне страната, времето през което то ще пребивава извън пределите на България и т.н. Ако съдът прецени, че искането е в интерес на детето, той издава разрешение, с което се замества съгласието на родителя.

В останалите случаи обаче, а именно когато причината не е отмъщение, майката не отказва разговор и не поставя неизпълними условия, е подходящо да се проведе разговор с помощта на медиатор.

Ето и как може да стане това. На първо място, необходимо е да се свържете с медиатор. Можете да обсъдите предварително с другия родител възможността да разговаряте с помощта на медиатор, а можете да оставите на медиатора да се свърже с нея. Медиация ще започне само, ако тя се съгласи. Опитът ни показва, че провеждането на предварителен разговор от иницииращата страна с другата, с принципно предложение да обмислят медиация, помага, защото включва втората страна във вземането на решението за метода, по който ще се разреши спора, а не я оставя без решаващ глас.

В рамките на медиацията всеки от родителите ще може да изложи съображенията си – съответно „за” и „против” пътуването на детето в чужбина. Самото изслушване на вижданията на всеки, помага да се намали напрежението. В това изслушване, с помощта на въпросите на медиатора, става ясно какви са основните причини и притеснения на всеки.

Ако майката се притеснява от това детето да не бъде отведено в чужбина за по-дълго, и на практика оставено да живее там, тогава трябва да бъдат намерени варианти, по които да й се гарантира, че това няма да се случи. Обикновено се задава въпрос към майката – какви гаранции биха й създали сигурност, че детето ще бъде върнато. Практиката показва, че подходящ вариант може да бъде даването на декларация-съгласие от майката за пътуването за всеки конкретен случай, след предварително уведомяване в определен срок по-рано за мястото, целта, продължителността на пътуването и подробностите по него. Друг вариант е създаването на възможност майката също да пътува безпрепятствено до държавата, до която ще пътува детето (например като й се издаде предварително виза, така, че тя да може да отиде във всеки момент в държавата, в която е детето, и да не се притеснява, че то може да бъде задържано от бащата в държава, в която тя не може да влезе поради липса на виза или други докементи). Има множество други варианти да се намерят гаранции за връщането на детето от пътуването в договореното време, които зависят изцяло от притесненията и желанията на страните.

При договарянето в медиацията се взема предвид и още едно съображение – изследването на реалните алтернативи на всяка от страните, ако не се стигне до споразумение. Медиаторът обикновено повдига този въпрос в отделни срещи с всяка от страните. Например, ако в разговора стане ясно, че бащата има голям шанс да получи заместващо съгласие от съда, има голяма вероятност майката да се съгласи детето да пътува, защото очевидно ще е въпрос само на време съдът да даде разрешение за това, и защото на този етап на договаряне, майката би могла да се договори пътуването да става при условия, приемливи за нея.

Ако майката е убедена по някаква причина, че съдът няма да разреши пътуване, то тя вероятно също няма да даде съгласие, защото би сметнала, че е в силната позиция да определи какво да се случва. Дори и в такива случаи майката би могла да даде съгласие, ако се акцентира достатъчно върху интересите на детето. Обикновено това се прави от медиатора с въпроси, които насърчават всяка страна да разкаже повече за това как вижда развитието на детето, какво би го благоприятствало, по какъв начин пътуването в чужбина би се отразило на развитието му. Така, въз основа на приоритетите на всеки от родителите, могат да се намерят общи приоритети и за двамата родители – например детето да има възможност да общува с различни култури, да владее различни езици, за да има добри възможности за бъдещето си – както като личност, така и професионално.

Накратко - ако прецените, че за Вашия случай си струва да се опита медиация, можете да се свържете с медиатор. От това би могло да има само плюсове. На практика такива спорове се решават най-много в 2-3 срещи.