Блог

Предложената от Висшия съдебен съвет концепция за задължителна съдебна медиация през февруари 2021г. даде заявката да внесе Мащабна промяна в начина на разрешаване на спорове.

На 14 юли 2022 г. Висшият съдебен съвет обяви началото на проекта за въвеждане на задължителна съдебна медиация. Проектът е част от по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чието реализиране е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU.

Какво предвижда той:

• До края на 2024 г. да бъдат създадени 128 центрове за медиация към всички окръжни и районни съдилища.

13% от делата в съдилищата у нас до 2025 г. да бъдат изпращани на първа задължителна медиационна среща. Очакванията са не по-малко от 8% от тези дела да приключват със споразумение.
„Целта на проекта е да се въведе първа задължителна медиационна среща по определени видове граждански и търговски дела“, казва съдия Даниела Марчева, която е сред инициаторите на проекта от страна на ВСС. Сред аргументите за стартиране на проекта са данните, че 30% от делата, разгледани в Центъра за спогодби и медиация към Софийски районен съд, приключват със споразумение.

• Да се изготви пакет за законодателни промени в ГПК, в Закона за медиацията и други подзаконови нормативни актове, които следва да бъдат приети по НПВУ до края на 2022 г. от Народното събрание.Те ще включват и критерии за квалификация, стандарти за подбор на медиаторите, модел и правила за обучение на съдии-медиатори, модели за въвеждане на системи за контрол и гарантиране на качеството на провежданите медиации.

• Да бъде проведен подбор и обучение на медиатори към всички съдебни центрове, което да осигури качествена и професионална процедура по медиация.

Пълната концепция, предложена от Висшия съдебен съвет през февруари 2021, може да видите ТУК.

А подробности за проекта на ВСС от юли 2022, може да намерите ТУК. 

КАКВО ЩЕ ПОСЛЕДВА НА ПРАКТИКА?

Може ли предвиждането на задължителна съдебна медиация да бъде еднозначно положително, или ще има и отрицателни последици?

Положителните страни

Предвиждането на задължителна първа среща на медиация ще даде възможност за олекотено откъм време и средства разрешаване на спор - семеен, имотен, договорен, и т.н. С оглед натрупаната досега практика в България и в европейските държави, където има задължителен елемент на медиация (Италия, Франция, Турция, Гърция, и т.н.) това означава:

• Много бързо постигане на споразумение – в средно 2 срещи на медиация, вместо месеци и години съдебни дела /,
• Спестяване на сериозни средства и усилия, свързани с воденето на дело и „воюването“ с другата страна чрез различни други институции и средства, както и на психическо натоварване,
• Свеждане до минимум на напрежението, свързано с неразрешения проблем и неприятните разговори,
• Висок прогнозен процент на постиганите споразумения при медиация - около 40-50% - това показва статистиката от съдебните центрове София и Варна, която се събира повече от 11 съответно 6 години, както и тази в Италия, налична в последните 8 години.
• Щадящо прекратяване на спора за страните – преустановяване на отношенията с минимални загуби и ескалация, или подобряване на общуването, особено, когато отношенията са неизбежни – както при повечето семейни спорове, когато се отглежда дете.
  

Честно за отрицателните страни

Предвиждането на задължителна първа среща на медиация:

• Изисква отговорно провеждане на преговорите в рамките на медиацията – подготовка, съветване с адвокати и готовност да се разговаря и да се търси решение. Не за да се освободи съдът от делото, а за да се възползва всяка страна максимално от шанса да договори нещо по-изгодно за нея от съдебното решение. Медиацията има смисъл само ако може да осигури По-добро решение в сравнение с очаквания изход от съдебното дело. По-изгоден изход може да означава получаване на сигурно плащане в сегашния момент, договаряне на бъдещи ангажименти, които носят парични или други облаги и за двете страни, по-бързо освобождаване от натоварването, свързано със съдебното дело. Или по-щадящо договаряне на условията на режим за отглеждането на дете (родителски права, режим на лични отношения, издръжка, с уважение към двамата родители и основен приоритет осигуряването на грижи за детето.
• Изисква поемането на риск, свързан с времето и информацията – може да се загуби известно време за провеждането на медиация – в случаите, когато не се постигне споразумение. Обичайно медиацията се провежда и приключва в рамките на около 30-45 дни. Може да бъде разкрита и вътрешна информация в рамките на добросъвестното водене на преговорите в процедурата. Затова се препоръчва обсъждането само с медиатора на информация, която единият преговарящ не желае да разкрие пред другия. Така медиаторът би могъл безопасно да проучи къде съвпадат вариантите на двете страни, без самите те да разкриват директно докъде са границите им да приемат дадена оферта.
• Може да изисква консултирането с други професионалисти – успешното провеждане на медиация обичайно изисква консултирането с адвокат по време на медиация и задължително преди подписването на споразумение. Често може да е ключово допитването до експертно мнение от психолог – при семейни спорове – по отношение на подходящи за детето договорености и помощ при преодоляване на междуличностно напрежение между страните, свързано с раздялата. В много от случаите е необходимо и допитването до експерт – оценител на недвижими имоти – например при делби, или счетоводител - при търговски спорове, строителен инженер - при спорове, свързани със строителство, и подобни специалисти, според типа на спора.
• Възможно е отношенията да са достигнали етап на непоносимост между страните или да има открита недобронамереност и недобросъвестност. Тогава в повечето случаи няма да е подходящо разрешаването на спора с медиация. Дори в тези случаи обаче, страните могат да се възползват от някои плюсове на задължителната първа среща на медиация. Тъй като именно в нея би станало ясно дали спорещите биха намерили изгода за себе си в бързото приключване на отношенията с другата страна, или биха избрали воденето на съдебно дело. В последния случай прекратяването на срещата за медиация ще се случи много бързо и страните ще са свободни да продължат със съдебния процес.
• Възможно е медиаторите да не са достатъчно подготвени за разрешаването на конкретния спор. Именно за това е важно страните да имат възможност по своя воля да проучат и да изберат медиатор, който е специалист и има опит в сферата на техния тип спорове. Дори да не е бил медиатор с дълги години опит – тъй като практиката в Европа е сравнително непродължителна, добре е да има практика с подобни спорове в досегашната си работа.

Рисковете от задължителната съдебна медиация са подобни на тези от ходенето във фитнеса – има рискове от травми и неудобства, но дългосрочният резултат си заслужава.

1. Какво означава Задължителна съдебна медиация в концепцията на ВСС?

• Задължително участие в процедура по медиация на страните по заведено съдебно дело от определен вид. Медиацията ще се провежда само в една първа среща, като продължаването й в последващи срещи е само със съгласие на страните.

„За да не се затруднява развитието на съдебното производство, както и за да не се накърни доброволния характер на медиацията, задължителното участие на страните по делото в първа медиационна среща, а последващи срещи могат да бъдат осъществени само при съгласие на страните.“

• Провеждането на първа задължителна среща по медиация е успешна практика, която от 2013г. се прилага с около 50% споразумения от проведените медиации.

2. По кои дела ще е задължително провеждането на медиация?

• Преди всичко, концепцията предвижда два вида задължителност – като задължително правило по определени дела, или по преценка на съда.

„Делата, по които е удачно винаги да се провежда съдебна медиация, са тези дела, при които е налице значителна близост между страните, трайност в отношенията им и особено случаите, когато се засяга интересът на деца (спорове между родители, свързани с техните деца), или случаите, когато съдът не разрешава окончателно правен спор с присъщата сила на пресъдено нещо.

Във всички тези случаи разрешаването на спора чрез споразумение е предпочитано пред съдебното решение с оглед на бъдещите отношения между страните, които могат значително да се подобрят при постигнато споразумение.“

Подходящи за задължителна съдебна медиация като законово правило са следните видове дела:

- „Развод по исков ред (чл. 49 СК);
спорове относно изменение на мерките, свързани с родителската отговорност – упражняване на родителски права, местоживеене, лични отношения и издръжка (чл. 59, ал. 9 СК, чл. 51, ал. 4 СК);
- спорове, свързани с разногласие по повод упражняване на родителските права и задължения (чл. 123, ал. 2 СК);
- спорове относно родителската отговорност – упражняване на родителски права, местоживеене, лични отношения и издръжка (чл. 127, ал. 2 СК);
- определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото (чл. 128 СК);
- други спорни съдебни администрации – напр. разпределяне на ползването на съсобствена вещ (чл. 32, ал. 2 ЗС и др.);
- спорове между съсобственици (чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС);
- съдебна делба – и в двете фази на делбата е необходимо да се провежда задължителна медиация, доколкото те имат различен предмет, и т..н.“

Подходящи за медиация след преценка на съда, са:
- „Всички облигационни спорове, независимо от цената на иска, т.е. включително търговските спорове, с изключение на потребителските спорове и исковете за вреди от непозволено увреждане;
- всички вещни спорове, независимо от цената на иска (чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, установителни искове, чл. 54, ал. 2 ЗКИР);
- трудови спорове (чл. 344, ал. 1 КТ, за възнаграждения и обезщетения по трудови правоотношения); за да се осигури ефективна възможност за медиация и по спорове във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, е удачно да се измени крайният момент, до който работодателят може да отмени заповедта за прекратяване на правоотношението (чл. 344, ал. 2 КТ), като това да може да стане и след сезиране на съда, но преди постановяване на окончателния съдебен акт;
- спорове между съдружници в търговски дружества, включително за защита на членството (чл. 71 и чл. 74 ТЗ), както и  исковете за дружествен дял;
- спорове, свързани с интелектуална собственост (ЗАПСП, ЗМГО, ЗПД).“

Изключения от горните правила за задължителна съдебна медиация – с оглед гарантиране на интереса на страните и засегнати лица, са предвидени:
- „Във всеки случай, когато не може да се осигури личното участие на страната по делото или на упълномощено от страната лице (особено при назначен особен представител);
- при споровете, които са свързани с деца – когато е налице извършено насилие над детето или изобщо съществува риск за здравето и интереса на детето, или родителско отчуждение;
- при споровете, по които страна е държавата или държавно учреждение, както и при потребителските спорове.“

3. В кой момент се извършва препращането към медиация?

Концепцията предвижда, че „задължително препращане на спора към медиация може да се извърши само веднъж общо за всички инстанции по делото." Няма пречка обаче, при желание на страните да се проведе медиация и на повече от една инстанция.

Когато законът предвижда като задължително правило провеждане на медиация, е подходящо „моментът на препращането на страните към медиация да бъде възможно най-рано в производството“.

Когато законът предвижда препращане към медиация по разпореждане на съда, съдебният състав би следвало да може „във всеки момент на съдебното производство да препрати страните към процедура по медиация.“

Препоръчително е медиация да се проведе възможно на възможно най-ранен етап от спора, преди обострянето на отношенията, и влагането на усилия и средства в подготовката на дело.

Досегашната практика на съда в насочването на случаи показа и, че когато имат очакването в съдебна фаза да има препращане към медиация, страните и адвокатите им избират да проведат медиация още преди съдебното дело, именно за да спестят нерви и време. Въвеждането на задължителна съдебна медиация се стреми и към този превантивен ефект.

4. Какви стимули и санкции са предвидени?

Стимули
„Съществуващ и сега стимул за страните за разрешаване на спора им чрез споразумение е връщането на половината от събраната държавна такса по делото при постигната съдебна спогодба (чл. 78, ал. 9 ГПК). Това разрешение може да се разшири и за случаите, когато в резултат от проведена страните са постигнали споразумение, дори и то да не се одобрява като съдебна спогодба, а да предвижда оттегляне или отказ от иска.“

"Когато процедурата по задължителна съдебна медиация се провежда непосредствено след започването на исковото производство, т.е. преди да бъде изпратена исковата молба за отговор на ответника, да се предвиди намален размер на заплащаната от ищеца държавна такса по исковата молба, която може и да е проста (т.е. с фиксиран размер). В случай че не бъде постигнато споразумение съдът ще досъбира дължимата от ищеца такса според вида на предявения иск и ще продължи производството по делото."

Санкции
„Типичната санкция за страната по делото, която не желае да участва в процедура по задължителна съдебна медиация, се осъществява през отговорността за разноски (това разрешение се ползва в различни правни системи, където се предвижда задължителна медиация). Така ако едната страна не желае да участва, тя понася всички разноски за цялото съдебно производство (за всички инстанции), независимо от изхода му. Ако и двете страни не желаят да участват, всяка от тях понася своите разноски за цялото съдебно производство, независимо от изхода на делото. Тези специални правила за разпределението на отговорността за разноски при дела, по които се предвижда задължителна медиация по закон или съдът е разпоредил страните да участват в задължителна медиация, при посоченото поведение на страната по делото ще заместят общите правила на чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК.“

• В концепцията са обсъдени и евентуални санкции за ищеца и ответника, свързани с прекратяване на производството или настъпване на преклузии, но е малко вероятно те да бъдат включени в законодателни изменения.

• Не е препоръчително обвързването на неявяването на медиация с прекомерно натоварващи за страните санкции, тъй като медиацията следва да запази вида си на благоприятстващ, а не утежняващ инструмент.

• Препоръчително е да се засилят стимулите, особено финансовите стимули при постигането на споразумение, и изместването на медиацията възможно най-рано.
  

„Глобата, наложена на страната по делото, която не желае да участва в процедурата по задължителна съдебна медиация, трябва да се приеме за неподходяща санкция с оглед възможността да се иска отмяната ѝ и след това да се обжалва определението на съда.“

5. От кого ще се провежда задължителната съдебна медиация?

„Задължителната съдебна медиация да се провежда чрез съдебни центрове по медиация – структури, които са интегрирани в структурата на самите съдилища и се администрират от съдии и съдебни служители.“

• Тази концепция може да бъде разширена чрез предвиждане на възможността задължителна медиация да бъде провеждана от избран от страните център за медиация или медиатор, за да се запази доброволността и свободата на страните при избора на професионалист за провеждането на процедурата. Тези центрове и медиатори следва също да отговарят на по-високите критерии за професионалистите, одобрени да провеждат задължителна съдебна медиация.

6. Къде ще са съдебните центрове?
„Териториално, съдебен център по медиация следва да има създаден към всеки окръжен съд, но с изнесени офиси в районните съдилища, извън населеното място, където е седалището на окръжния съд. Така ще се гарантира ефективното управление на системата на съдебната медиация (тъй като съдебните центрове ще бъдат само 28), но същевременно ще се осигури достъп на страните по делата до процедурата по медиация, като се даде възможност отделните процедури да бъдат провеждани в съответния районен съд.“

7. Колко ще струва задължителната съдебна медиация за страните?

Концепцията предвижда съдебната медиация да е безплатна за страните, а на медиаторите да се заплаща възнаграждение, подобно на механизма при вещите лица.

Препоръчително е при предвиждане на безплатност на медиацията, тя да бъде ограничена до първата среща на задължителна съдебна медиация, каквато е практиката в Италия и други държави, приели елемент на задължителност.

8. Какви ще са изискванията към медиаторите, които провеждат задължителна съдебна медиация?
В концепцията се обсъжда възможността от тези медиатори да се изисква „допълнителен изпит, преминаване на поддържащи и надграждащи обучения, силна мотивация, успех в професионалната сфера, в която работи кандидатът, практически опит и години на професионално изграждане“. Наличието на предходен опит на медиатора в медиации на този етап не се предвижда като задължително условие. Обсъжда се разделяне по специализация на медиаторите (напр. по семейни спорове, по облигационни спорове, делби и т.н.) в районите, където това е възможно.

9. Къде ще започне въвеждането на задължителна съдебна медиация?
„Пилотното въвеждане на задължителната съдебна медиация следва да стане в местата, където към момента има изградени и функциониращи съдебни центрове по медиация, а именно към съдилищата в градовете София, Варна, Пазарджик и Перник. Чрез въвеждането на процедурата по задължителна медиация в посочените съдебни райони ще може да се отчетат резултатите както в най-натоварените съдилища в България (в гр. София и гр. Варна), така и в по-малки, но също натоварени, съдилища (в гр. Пазарджик и гр. Перник). Към посочените съдилища има функциониращи съдебни центрове по медиация, като центровете към Софийски районен съд и Софийски градски съд, както и към Варненския окръжен съд са най-големите центрове в България по брой на извършени медиации, а центърът към Софийски районен съд и Софийски градски съд е и най-дълго работещият в страната - от 2010г."

Пълната концепция, предложения от Висшия съдебен съвет, може да видите ТУК.

А как да получавате повече Пари, Признание и Смисъл в работата си - гарантирано, защото ползвате най-силните си страни и действате в ЗОНА НА ГЕНИЯ си? Разберете в Наръчника тук:

Как да подходите, когато НЕ ВИ ЧУВАТ. Вземете Наръчника Силните думи: причините да не ни чуват, и какво да направим - тук.

Включи система от практически техники за разрешаване на конфликти с медиация и преговори и в твоята работа и ежедневие - избери най-точното обучение за теб.

Провери уменията си още сега - с Тестовете "В кръвта ти ли е да си медиатор?" и "Какъв майстор на решенията се крие в теб?".

Подготви се за максимална убедителност във важна или трудна среща с клиент, партньор, колега - с лична тренинг сесия. Реши наболял проблем още сега - с лична сесия.

За да получиш вътрешен достъп до още техники и истории от опита ни, както и до специални предложения и отстъпки за събития, които не публикуваме на сайта, можеш да се абонираш за Бюлетина "Кръга на Споразумения" ТУК. Дава ви дава и 12% отстъпка от стандартната такса за събитията на сайта, независимо от момента на записване.