Защо слушането НЕ помага и какво да направиш вместо това? "Чашата" и "Разказа
Защо слушането не помага и как да го използвате полезно - с техниките
Да слушаш е най-препоръчваната техника за решаване на почти всички проблеми в общуването. От 18 години опит в решаването на конфликти ще ви споделя друга гледна точка – често не е така.
Можете ли да предположите защо слушането всъщност не решава проблемите?
СЛУЧАЙ 1. УЛТИМАТУМ от другия
Представете си, че си поставяте за цел да слушате внимателно някого, с когото имате спор – преглъщате си вътрешното напрежение от това, че този човек ви пречи да си постигнете целите, или от това, че ви е обидил в предишни разговори. Решавате, че си заслужава да сте позитивни и отворени към него, сядате, и слушате.
И той ви разказва как проблемите помежду ви могат да се решат след като изпълните задължителното му условие: да кажем, че то е оттук нататък да го оставите сам да преценява какви нови проекти да приема (които вие заедно изпълнявате после), защото това му създава сигурност и чувство, че нещата са под контрол.
Какво стана със слушането? Слушането помогна да разберете какво иска този човек, както и защо го иска. Да, важно му е. Да, разбирате основанията му, че иска да приема по своя преценка всички проекти, които му се струват печеливши, защото иначе - щял да е "с вързани ръце". И да, вие искате да се чувства добре. Обаче не може да спрете изобщо да участвате във вземането на решения за поемането на нови проекти, защото това ще срине дейността ви. Защото свръхпретоварва екипа Ви, защото някои негови обещания са невъзможни - като срокове, а някои проекти са просто затормозяващи, и въобще няма смисъл да се приемат.
И вярвате, че има други начини той да е спокоен, без това да застрашава бизнеса ви.
Какво би помогнало повече от слушането? Когато другият е „затворен“ за слушането или ви е поставил "ултиматум" за нещо, изненадващо помага да … се оттеглиш. Да кажеш ясно какви приоритети си разбрал, да кажеш 3 варианта, които вярваш, че могат да отговорят на интересите и на двамата, да заявиш твоите приоритети. И да се оттеглиш – да оставиш другия на свобода да мисли.
СЛУЧАЙ 2. ПРЕДВАРИТЕЛНО РЕШЕНИЕ ОТ ДРУГИЯ.
Вторият случай, в който се сблъсках със стена, въпреки отдаденото слушане беше когато човекът насреща вече поставил своята „присъда“ за ситуацията. В такъв случай каквото и да кажеш, с колкото и подходящ и добронамерен тон да е, както и да му покажеш, че разбираш и признаваш ценностите му, човекът остава затворен да гледа само през своя филтър. И така, докато не мина време, и докато не подходих по нов начин.
Какво помогна вместо слушането? Това, че новият подход беше напълно неутрален. Бях пуснала казанчето за всички отпадъци от старите сблъсъци и неприятни разменени реплики. И влязох в новия разговор уверено, с добронамереност, и без очаквания.
СЛУЧАЙ 3. СОБСТВЕНИТЕ НИ РАЗДРАЗНЕНИЯ И ПРИТЕСНЕНИЯ
И още един случай, в който слушането Не помага - когато самите ние сме изпълнени с притеснения, очаквания или раздразнение.
Например, след натрупано напрежение от неспазени уговорки от един колега в екипа, които бяха довели до поемането на задачите му инцидентно от останалите, каквото и да кажеше той, имаше стена между него и екипа. Именно от натрупаното недоволство в колугите му. И каквото и да кажеше той, че държи на тях, но просто така му се е наложило .... 3 пъти за последния месец, никоя не беше в състояние да го слуша отворено.
Така, може да забележите и във Вашия опит кога слушането не помага. Например, когато:
- Другият е поставил ултиматум или влиза в разговора с предварителна оценка или „присъда“ за ситуацията или другия,
- Собствената ни глава е препълнена с раздразнение или опасения, и няма къде да влязат думите на другия
- Когато не сме сигурни дали искаме отношението да продължи или не вярваме, че може да има промяна.
Едната се казва „Чашата“.
Преди да влезете в разговор с някого, когото наистина искате да изслушате, вземете един лист, и напишете всички неща, които ви дразнят или тревожат във връзка с него, ситуацията и отношенията. Това, че не ви отговаря на писмата и съобщенията, че не се интересува как се чувствате, че гледа само себе си, че се обръща към вас, само за да ви използва… и след като си напишете, всички дразнения – не, не ги изхвърляйте. Напълнете чаша с вода, обвийте листа около нея или направо ги потопете в чашата. След това просто изсипете чашата в мивката. Това е всичко.
Сега сте чули себе си. Без това, няма чуване на другия. А след като сте чули себе си, ще сте отворени да изслушате другия, защото не зависите толкова много от това той какво ще каже€ и това ще ви даде чудесна вътрешна увереност и приятно спокойствие.
Другата техника за полезно слушане е „Разказ с неочакван край“.
Може първо да я направите с някой близък, за да видите въздействието й.
- Повдигнете някой въпрос, по който наскоро сте спорили.
- Кажете, че бихте искали да разберете по-добре гледната точка на другия.
- Задавайте въпроси, докато спрете да научавате нещо ново.
- След това обобщете чутото като кажете – „Разбирам, че за теб всъщност е важно да…, или "че би искал най-много да …,или и очакваш да…“ Докато другият не каже „Да, точно така“.
- И най-трудната част: Не завършвайте със своята гледна точка.
- Просто кажете, "Супер. Сега разбирам по-добре какво те притеснява/или какво искаш. Благодаря, че сподели."
- И това е всичко. След това просто изчакайте и наблюдавайте как ще се развият нещата.
Малък пример. В един скорошен разговор с партньора ми, реших да действам по тези стъпки, като повдигнах въпроса "Защо директно взема играчките на детето, които то е хвърлило или счупило, вместо да го спира или да му обяснява, докато се научи?" Защото в предходни случаи е имало спорове за това, и така се е стигало до моменти, в които единият взема играчки от детето, а другият след известно време му ги връща (което не е съвсем добра стратегия).
Този път го попитах: "Какво всъщност те притеснява в хвърлянето на играчки или чупенето? Той вероятно не го прави нарочно на тази възраст?"
Отговорът беше - "Притеснява ме не, че го прави нарочно, а че не вижда последиците. Не ми е целта да го лишавам от нещо, с което обича да играе, а да му покажа, че не е правилно да чупи. И затова го свързвам с последица - когато чупи, ще му бъде взето, за да бъде предпазено нещото - тази или друга играчка. Защото някога може да счупи нещо ценно, или да бъде опасно и за него."
След още няколко въпроса, и след като разказа гледната си точка, му казах, че "Разбирам, че се притесняваш детето да не свикне да унищожава неща. И че искаш да му покажеш как да пази, а не да го лишаваш и раздразваш. И че ще го спираш, за да му показваш границата, без непременно да му вземаш играчките всеки път."
Той каза "Да, точно това е желанието ми".
Нищо повече не казах. Не исках нещо допълнително да измисляме или решаваме.нито да предлагам "подобрения".
Това беше просто пример за плодотворен разговор по „гореща“ иначе тема, който разбира се, може да се случи само в много спокойна обстановка.
За да имате желания резултат със слушането – може да е полезно да си спомните, че другите често имат поставени „тапи“ на ушите - защото се притесняват, че ще ги притиснем, или пък имат предварителни оценки и условия.
И единственият начин да им помогнете да ги свалят, е да им оставите пространство. А когато слушате, да изпразните от тапите собствените уши – с техниките на „чашата“ и „разказа с неочакван край“ – слушането без казване на вашето мнение накрая.
Слушането дава чудодейни резултати, когато: се движите с темпото и темите, които вълнуват другия, когато слушате с цялото си внимание, и когато приемате обратна връзка от другия - за начина, по който го слушате и разбирате - дори да не ви харесва. И покажете готовност да адаптирате към това, от което има нужда.
Разбира се, този вид слушане си струва само, когато държим наистина на отношенията с човека насреща. Когато не държим, има лесни начини да прекъсваме другия и да му показваме, че казваното не е важно.
Практикувай и ти
Включи система от практически техники и в твоята работа и ежедневие - избери най-точното обучение за теб.
Виж как да говориш още по-убедително с "4-те ЕЗИКА НА РАЗБИРАТЕЛСТВОТО", Тест.
Провери уменията си за решаване на конфликти още сега - с Теста "В кръвта ти ли е да си медиатор?"
За да получиш вътрешен достъп до още техники и истории от опита ни, както и до специални предложения и отстъпки за събития, които не публикуваме на сайта, можеш да се абонираш за Бюлетина "Кръга на Споразумения" ТУК.
Севдалина Александрова