Блог

Избрах тази книга за начало на препоръчаните книги за лятото, защото е като емоционално торнадо – завладяваща и пренасяща в свят, в който истински, нормални хора преодоляват невъобразими трудности и увличат милиони хора със своето умение да се радват на живота.

Книгата е въздействаща като филм – защото дава възможност да надникнем директно в уникалната 7-дневна среща между двамата приятели и духовни водачи Далай Лама и Дезмънд Туту. Едно от големите преживявания с тази книга, е че радостта и възторга от срещата между двамата приятели буквално протича през страниците и снимките. И същевременно е дълбоко и омиротворяващо пътуване през съветите за радостта и щастието на двамата духовни гиганти, предадени през личните им преживявания и премеждия – не теоретично, а така, че всеки от нас да може да ги приложи на практика. Далай Лама и Дезмънд Туту правят тази среща през 2016 г. за пръв път през живота си толкова дълга и в този формат, и я отварят за записване пред дългогодишния редактор на архиепископ Дезмънд Туту, Дъглас Ейбрамс. Срещата им е незабравима и заради това, че се провежда след години спънки (Далай Лама не получава виза да пътува за ЮАР за 80-годишния юбилей на архиепископ Дезмънд Туту, и едва няколко години по-късно те успяват да се срещнат за 80-тия юбилей на Далай Лама в Дхарамсала в Индия)

Какви са тайните им за щастието?

„Ако успеем да намерим собствената си роля в ситуациите, които ни разстройват, можем да намалим чувството си на разочарование и гняв. Също така, ако отчетем, че другите хора също изпитват болка и страх, ако се опитаме да погледнем от тяхната крехка и човешка гледна точка, тогава имаме шанс да избягаме от обичайния рефлекс да се гневим.“

„Често ни се струва, че страданието ще ни погълне, че никога няма да свърши, но ако осъзнаем, че то е временно, можем да го преживеем много по-леко и вероятно да оценим какво трябва да научим от него. Страданието ни увеличава състраданието ни към всички други и заради преживяното от нас започваме да избягваме действия, които могат да причинят подобна болка на други.“

„Ето какво предлагаме ние с Далай Лама – да мислим за другите. Можем да мислим за другите, които са в подобна ситуация,или в по-лоша, но са оцелели и после дори са преуспели. Наистина много помага да видиш себе си като част от нещо по-голямо.“

Двамата очертават и осемте стълба на радостта. Четири от тях са характеристики на ума: гледна точка към случващото се, смирение, чувство за хумор и приемане. Другите четири са качества на сърцето: прошка, благодарност, състрадание и щедрост.

Заключенията на двамата се подкрепят по интересен начин от едно изследване на д-р Лари Шеруиц, според което хората, които по-често казват „аз“, „мен“ или „мое“ са изложени на по-голям риск от инфаркт. Т.нар. себефокусиране според него се оказва по-опасен фактор от пушенето, нивото на холестерол и високото кръвно налягане. Още по-ново изследване на Йоханес Цимерман стига до извода, че хората, които по-често използват „аз“ и „мен“ са по-склонни към депресия от хората, които използват „ние и нас“. По-широката перспектива, в която ни е грижа и за себе си и за другите ни дава повече спокойствие и невъзмутимост.

Изводите на Далай Лама и Дъзмънд Туту се преплитат по любопитен начин с най-съвременните открития на неврофизиологията. Според невролога Ричард Дейвидсън, има 4 отделни мозъчни вериги, които влияят върху дълготрайното ни щастие и благоденствие.
Първата е „способността ни да поддържаме положителна нагласа“. Двамата големи духовни водачи казват, че най-прекият път към това състояние са любовта и състраданието. Втората верига е отговорна за „способността ни да се възстановяваме от негативни състояния“. Това означава, че дори да мислим положително, трябва да можем и да излизаме от неприятни случки и негативни състояния. Третата верига е „способността да се съсредоточаваме и да избягваме блуждаещия ум“. Четвъртата мисловна верига е „способността ни да бъдем щедри“. Според експериментите на д-р Джон Барг, щедростта и по-специално желанието за сътрудничество е дълбоко вкоренен в невронните ни вериги еволюционен стремеж.

Думите на двамата велики мъже, преминали през трудности и запазили искрената си способност да изпитват и излъчват радост, подкрепени с редица съвременни неврофизиологични проучвания – водят към един основен извод – човек изпитва истинска радост, когато е свързан с другите – когато го е грижа за тяхното щастие, и когато е състрадателен към тях.

Тази книга е истинско съкровище с техники за реално преодоляване на проблеми и за създаване на щастливо състояние за дълго. При това такива, които действат за минути.

Когато преди няколко седмици получих изключително разгневяващо съобщение, точно преди началото на важно събитие, което трябваше да водя с цялата си енергия и отдаденост, нямаше към какво друго да се обърна, освен към техниките за бързо превключване на състоянието. Те действат като бърз алкохолен шот, който ти оправя увереността или като грим, който коригира новоизлязла пъпка. /последните две не ги препоръчвам, докато техниките на Бъндлър са като свеж въздух, който веднага оправя аромата в стаята/. :)

Според Ричард Бъндлър, който е един от създателите на системата за влияние чрез Невролингвистично програмиране, както негативните преживявания, така и щастието си имат точно място в тялото ни. Както и ярки картини, с които ги свързваме и конкретни думи, които  (си ) казваме – и при нещастните и при щастливите състояния.

Когато искаме да „превключим“ от нещастно на щастливо състояние, препоръката на Бъндлър е да обърнем внимание на това какви лоши мисли минават през съзнанието ни и да си кажем „Млъкни по дяволите“, колкото пъти е необходимо. След това да проследим негативните картини, които минават през главата ни – като на кино екран. След което да ги направим черно-бели и незначителни, все по-малки, и да прожектираме на тяхно място приятни и вдъхновяващи случки.  И най-любопитната част – да намерим къде точно в тялото е неприятното преживяване, и посоката, в която се движи.

Ето и един пример как се прави това на практика. Безспорно, един от начините да бъдем щастливи е да се справяме умело със страховете си. Когато сме изправени пред страх, можем да започнем с лесния въпрос на Бъндлър: „Къде в тялото започва страха ти?“ Повечето хора отговарят, че е в стомаха, но истината е, че той свършва там. Докато се движи към „кълбото“ в стомаха, той трябва да тръгва отнякъде и да се върти напред назад или наляво надясно. Бъндлър дава лесни насоки за преобръщане на посоката на страха и неутрализирането му. „Когато вдигнете пръст и го завъртите напред-назад в кръг или наляво надясно в кръг и си мислите за страха, например от това да застанете да говорите пред пълна зала, бързо ще установите кога страхът се засилва. Тогава можете да завъртите в тази посока малко по-бързо. Тогава ще се почувствате по-уплашени, но това е добре, защото така установявате контрол – можете да засилвате и да намалявате. Когато започнете да въртите страховете си наобратно, те престават да бъдат страхове.“

Книгата е чудесно ръководство за преодоляване на лоши спомени, пречещи навици и дори фобии, както и за създаване на истинско удоволствие, свързаност,  изпълнение на важните неща.

Една забавна препоръка на Бъндлър за отношенията с партньора, е: „Хората прекарват твърде много време в безсмислени спорове и недостатъчно време, за да се забавляват заедно. Ако влезеха в съзнанието си и завъртяха желаното състояние все по-бързо, а след това просто се усмихнеха на партньора си и го попитаха дали и той иска да се позабавляват заедно, нещата щяха да се получават много по-добре. Понякога ще ви кажат „да“, понякога ще ви кажат не. Колкото повече питате, толкова повече възможности ще имате.“  И за да ви се получи:
„Усмихнете се. Постарайте се да го накарате да се почувства възможно най-добре. Припомнете си всяко невероятно преживяване, което сте имали с него и завъртете чувствата, докато сте заедно.“

Ученият от Харвард, хвърлил ръкавица на привържениците на „позитивното мислене“, и излязъл с цял списък плюсове от „лошото настроение" (като това да преценяваме по-добре ситуациите, да сме по-упорити, внимателни и по-отворени към промяна на мнението ни).

Това, което харесвам в Сюзан Дейвид, е че дава лесна за използване система за това да „харесаме“ и приемем всички свои емоции и да ги насочим в своя полза. И да се чувстваме щастливи когато сме в настроение, не на всяка цена. И да използваме като нормална и продуктивна всяка ситуация, в която не сме на върха на щастието.

Тя предлага няколко стъпки:

1. Да „хванем" мисълта, която ни притеснява, ядосва или потиска. И да усетим как тази мисъл повлича със себе си цял куп, мнения, оценки и страхове. От простата мисъл „Пиша много бавно тази книга“, следва цяла поредица от мисли като  „Напълно изоставам със срока“, „Заблуждавах се колко мога да свърша, всъщност съм на път да се проваля.“Препоръката й в тези случаи просто да си кажем „Забелязвам, че мисля тази мисъл, и тя не е факт. Фактите са такива и такива, а моите интерпретации върху тях са такива и такива."
2. След поглеждането към мислите, следващият елемент е отделянето от тях, и създаването на пространство между нас и тях, което ни дава възможност да си поемем въздух преди да изберем как да реагираме.
3. След като сме успокоили мислите си и след това сме създали пространство между мислите и мислещия, можем да започнем да се фокусираме повече върху най-важното за нас - ценностите ни и най-важните ни цели.

Сюзън Дейвид казва, че всяка емоция може да бъде насочена чрез забелязване, приемане и подчиняване на ценностите ни.

Ето и някои съвсем конкретни действия, които можем да направим следващи път, когато ни връхлетят силни емоции.

1. Да си кажем „забелязвам, че в момента изпитвам" …. гняв, яд, страх, вина, безсилие, разочарование, изпитвам – и да дадем стоп-кадър и да излезем от замръзналия образ.
2. Да изразим емоциите по-конкретно, напр. забелязвам, че се чувствам ядосана от това, че не можах да изразя убедително аргументите си, виновна, че не обръщам внимание на детето си. Както и вместо „стресиран съм“, да поясним в какво съм стресиран, напр. „на грешната работа съм“, „разочарован съм от.. или претоварен съм от …“. Влизането в конкретика активира потенциалът на мозъка ни да си поставим конкретна цел и да действаме.
3. Да забележим ценностите зад емоциите. Една от много хубавите страни на емоциите, е, че те са вътрешен навигатор за това дали се движим в курса на вътрешната ни система за правилно или грешно, важно или маловажно. Емоциите всъщност показват нашите ценности – например чувствам се виновна, че не обръщам достатъчно внимание на детето си показва ценността „искам да бъда добър родител“. Ядосвам се, че не изразих убедително мислите си показва ценността, „за мен е важно да устоявам убедително идеите и каузите си“. Като видим ясно ценностите си, можем да си поставим цели по тях и да предприемем действие в съответствие с тях. Има една техника за лесно поставяне на цели след като сме установили ценността – като прикрепим към нея глагол. Например към ценността "убедителност", глаголът може да бъде отстоявам, или усъвършенствам, или към ценността добро родителство, глаголът може да бъде грижа се да бъда, или практикувам.
4. Положителен вътрешен диалог – след като сме забелязали емоциите и ценностите, е достатъчно да ги придружим с разбиране и приемане към себе си, като към най-добър приятел. Тук голям резултат дава максимата, че е важно едновременно да си казваме, че сме дали най-доброто от себе си, и в следващия момент да се окуражим, че можем още една малка стъпка, не като натиск, а като насърчение. А след това можем да се наградим и да си починем. Точно както атлетите всеки ден правят нещо по-сложно и трудно от вчерашния ден, за да надскочат възможностите си. И същевременно с приемане, че е нормално да имаме трудности и спадове, и че „съвършенството е едноизмерно, нереалистично и скучно.“

Прилагането на всички тези стъпки е особено приятно, когато си спомняме една южноафриканска история. За племето, в което, когато негов член направи нещо лошо, той застава сам в центъра на селото, и останалите се събират около него. И един по един, го доближават и вместо да му казват какъв нещастник е, му изброяват ... добрите му качества. Легендата показва силата на добрата дума. Същото се отнася и за отношението ни към нас самите. Приемането – на нас и на света около нас е задължителна предпоставка за това да се чувстваме щастливи и да правим промените, които желаем, ако въобще има нужда от тях. :)

Включи система от практически техники и в твоята работа и ежедневие - избери най-точното обучение за теб.

Провери уменията си още сега - с Тестовете "В кръвта ти ли е да си медиатор?" и "Какъв майстор на решенията се крие в теб?".

Реши наболял проблем още сега - с лична сесия.

За да получиш вътрешен достъп до още техники и истории от опита ни, както и до специални предложения и отстъпки за събития, които не публикуваме на сайта, можеш да се абонираш за Бюлетина "Кръга на Споразумения" ТУК.

Севдалина Александрова