Блог

Много често ми звънят с въпроса: Приятели се развеждат. Как да им помогна?

На първо място вярвам, че на приятели при развод можем да помогнем с емоционалната си подкрепа, и със споделяне на опит и идеи, ако имаме такива, и те не са нападателни. Но едновременно с това е задължително, за да се добре защитени, да получат помощта на опитни в разводите специалисти, юристи, психолози, и медиатори.

Около 60% от хората, ми звънят и казват - "мъжът ми предложи неговият адвокат да напише споразумението за двама ни, аз нямам адвокат". Или - "адвокатът ми каза голяма сума за споразумение, а аз искам да я избегна". Или "аз вече съм изговорила всичко с моята адвокатка, но тя не смята, че има какво да направи повече".

Една колега медиатор беше помолена точно по този начин да помогне на приятели на приятели да се разделят лесно - казали й, че нямат много спорове. Обади ми се и обсъдихме с нея предварително някои особености на споразумението, за да е по-подготвена, като й препоръчах да я направи в ко-медиация с юрист. Тя я направи сама и 2 седмици след това ми се обади, че все пак са възникнали правни въпроси по прехвърлянето на имотите, за които са необходими юристи.

Да, за доброто споразумение при развод е необходимо да има участие на юристи. Препоръчително е страните да са с адвокатите си или да са получили предварителна консултация от тях – за това какви са реалистичните възможности в съда, за да имат база за сравнение.

Грешка 1. Мястото на юристите

Така, че за избягване на грешка 1. Ако сте страни, не подписвайте споразумение, без да сте се консултирали с адвокат, и ако сте медиатори - не приемайте клиенти, които не са се консултирали. Защото без надеждна правна консултация човек няма база за сравнение това което се договаря по-добро ли е от това, което би получил в съда. И защото биха се договорил неща, които в себе си съдържат нови проблеми -  като уговорката за споделено родителство, което не е придружено с родителски план - с подробности как се вземат решенията , как точно се разпределят грижите за детето, и какво става, когато единият родител не може или не иска да участва точно по уговорения начин.

Грешка 2. Разделили сме се наистина?

Една от другите големи грешки – номер 2, но според мен първа по важност, е Психологическата съпротива да се разделят.

Имахме няколко случая, в които хората са се разделели преди месеци, дори година и половина, и двамата твърдяха, че всичко е приключено, единият не искаше да вижда другия, обиждаше го – т.е. външно Не изглеждаше като да е завършила раздялата.

Как се разбра? Всяко уговорено споразумение – 3 пъти в рамките на няколко месеца, завършваше с това, че след 1-2 месеца се предизвикваха едни друг – на принципа – „Ела, удари ме“ (напр. като единият обиждаше другият като родител), или на принципа – „Каквото и да направиш, не е правилното“ (и се използваше като повод да не се дава уговорения достъп до детето).

Психологическите пречки на недовършената раздяла, или още „лошата раздяла“, държат такива връзки между двойката, че те продължават да намират поводи да се дразнят, и да си вгорчават живота, защото така опитват да завършат раздялата по различен начин, или да удължат усещането, че са заедно (в някаква мазохистична форма). Ако са свободни, те ще си продължат живота, и ще се радват на това, което имат. Възможно е да е от едната или и от двете страни едновременно.

Психологическата съпротива се изразява най-често в това, че дори да уговорят нещо, те не са в състояние да го спазват, защото още „искат да си върнат на другия“, или да го държат близо до себе си, дори чрез психически тормоз.

Каква е грешката тук – трудността да се види, че тази психологическа съпротива саботира опитите за споразумение. В такива случаи хората от "бившата" двойка много трудно биха постигнали трайно споразумение без да ползват психологически консултант.

Грешка 3. Грешният момент

Третата грешка, която пречи да се получи споразумение в медиация, е Неподходящият момент за договорка.

Най-благодатен е моментът, в който двамата имат някаква комуникация помежду си и единият може да „убеди другият“ да дойдат заедно при независим съветник в медиация. И когато и двамата имат причина за бързо решение, или имат проблем с детето и трябва да вземат решение за него – като напр. това да посещава психолози и логопеди, или други специалисти. Или причина да поделят бързо имот и да получат пари, и подобни.

Грешка. 4. НЕ-провеждането на преговори или "Излишните" преговори

Има една четвърта грешка – да НЕ се провеждат преговори или да се губи време в преговори с недобросъвестен човек насреща, напр. когато е ясно, че има отчуждение, насилие, натиск, недобронамереност или неспазване на основни уговорки.

Не-провеждането на преговори навреме е много решаващо. Затова в предварителен разговор с клиента – преди да се прецени дали медиация, имам няколко въпроса, които като им задам, те стигат до извода, че другият може би не отказва разговор.

Напр. Една клиентка ми казва – „Искам да продадем апартамента, но мъжът ми не съдейства на брокери за продажбата. Говорихме, че може и да получа дела си, но той няма да съдейства – и тук въпросът беше „момент, той не е искал продажбата и затова не е предоставил документи, но ако се върви към варианта, който той харесва – изплащане на дял – би ли съдействал с оценката? И клиентката се замисли – и каза, „Ами всъщност да, така мисля.“

Така, че в много случаи не са зададени точните въпроси и хората мислят, че другият просто няма да се съгласи.

Всъщност именно задаването на точните въпроси и отразяването на притеснения, емоциите и важните неща за хората, Ви прави незаменими при разрешаването на един конфликт при раздяла.

Ако искате да знаете най-важните изисквания на правната рамка на развода и какво би постановил съдът, да преценявате в каква фаза е раздялата при всеки от двойката и как това влияе на споразумението, как всъщност трябва да бъде изготвено споразумението, за да бъде одобрено от съда, какви са емоционалните спънки и кога могат да бъдат преодолени и с какви от нашите медиаторски техники, добри дошли сте на единственото за годината Надграждащо Обучение по СЕМЕЙНА медиация: преговори и правни изисквания, 14-16 март 2025, София