Блог

Случвало ли Ви се е да се ядосате толкова много на някого, с когото работите, че да сте на ръба да се откажете от всички плюсове на съвместната Ви работа или бизнес?

Случва се почти на всеки. Когато е преливащата капка в дълбока чаша с натрупани случки на неразбиране.

Едно от нещата, които ме изваждат от равновесие например е да изпратя важен e-mail, с конкретни въпроси или предложения, по които да ми е необходим отговор от моя работен партньор – а. за да довърша материал, за който ме чакат клиенти, б. за да свърша нещо, за което имам срок, в. за да ми прати неговата част по общ договор или материал, който подготвяме заедно, г. за да получа гледната точка на другия по това накъде продължаваме по общ проект, и дали въобще ще предприемаме следващи стъпки, д. и е. могат да са много разнообразни. Но във всички случаи е налице едно – изпратила съм въпроси, предложения, или просто молба за нещо, и съм споменала защо ми е важно да получа отговор, с молба да е бърз, и отговор - няма.

Ето това е нещо, след което в главата ми започва каскада от мисли и емоции, които водят предимно към извода, че другият очевидно изобщо не смята за важни въпросите и общите ни задачи. Откъдето следва извода, че за него не е важна общата ни работа. Откъдето следва, че въобще отношенията с мен като работен партньор не са му толкова приоритетни, колкото са за мен, и … Оттам духът на обидата е пуснат да вилнее безконтролно в залата на отношенията ни.

Познат ли ви е този сценарий?

Духът на обидата е много обсебващ и задушаващ. Пуснеш ли го веднъж, като задушлив газ запълва цялото пространство и се разпростира към отношенията, и не можеш да го махнеш.

Признавам, че много пъти съм го пускала да изхвърча и съм била свидетел на задушливото му действие. На това колко реално пречи не само да дишаш в тези отношения, но и да виждаш ясно през дима какво се случва и какво означава това.

Как започнах да се спасявам от задушливия дим на обидата и другите емоции, които вървят за ръка с нея?

Разбира се, след твърде силно задушаване. Което започна да заплашва запазването на отношенията в тази задушлива среда.

Какво направих първо?

Каквото се прави при задушлив дим в стая – излязох спешно на чист въздух навън. На практика това означаваше да се отдръпна бързо от задушливите мисли и емоции – буквално като си представя, че ги оставям в стаята, в която съм била, и излизам. И просто дишам чист въздух, и чисто нови мисли и емоции.

Спирам за секунди и просто се питам „Какво се случва“ и проследявам как се отразява на местата, които обичайно остават скрити от погледа – в емоциите и усещанията в тялото. Давам си сметка, че досега съм натрупала обида, която се е превърнала в дим, който ми пречи. Давам си сметка как острият аромат се е просмукал в ноздрите ми, и как искам да изпитам усещането за свеж и прочистващ въздух, с аромата, който има въздуха след дъжд, или сред боровете в планината. Просто зареждащ чист въздух, който издухва натрупаното напрежение и обида и оставя само лекота и добро настроение.  

Сега можеш да спреш, и да си подадеш главата за 30 секунди на чист въздух. Просто да вдишаш и издишаш 10-тина пъти.

И като се върнеш, да се видиш отстрани. Теб, обидата, която остана затворена в другата стая. И да прецениш, искаш ли да се връщаш при нея.

Това обикновено ми помага в повечето случаи, но има и такива, в които просто не мога да спра потока от мисли. 

Например, когато се върна с разведрена глава, и погледна пак e-mail-а, на когото все още не съм дочакала отговор, в главата ми започват отново да препускат въпроси като:  „Какво му пречи да отговори?“ „Разбирам, че има спешни неща за вършене, но толкова ли е маловажно  това, което правим в момента съвместно?“.

И бързо прерастват в заключения като: „Всъщност съвсем очевидно е, че общите ни задачи са му на заден план.“ „Явно общият ни бизнес не е от толкова голямо значение за него“, до категоричното „Защо въобще си правя труда постоянно да се съобразявам с неговите приоритети?“ и „Има ли смисъл въобще да продължавам общия бизнес с него?“

Забелязвате ли какво се случва всъщност с потока на мисълта ни?

От простия факт: „Няма отговор на мейла“, следват лавина от въпроси и заключения, които обаче включват два коварни елемента – силна емоция и силно обобщение, което ги измества от истината.

Във въпроса „Толкова ли е маловажно това, което правим заедно“, се съдържа емоцията на обида от омаловажаването, а в заключението „Общият ни бизнес не е от толкова голямо значение за него“, се съдържа крайното и вероятно далеч от истината емоционално тълкувание, че цялата ни съвместна работа не е важна за другия.

Така се оказваме засмукани в една фуния, в която тръгваме от един обикновен факт – няма e-mail, и стигаме до крайни и вредни заключения. Проблемът с това е, че се оказваме изхвърлени през широката част на фунията – вече извън собствения ни контрол, изцяло в контрола на емоции и крайни обобщения. Задачата ни е да се върнем в тесния край на фунията, в който имаме простия факт, и да го хванем здраво. Защото когато сме при факта,   държим контрола върху всички заключения - и можем трезво да решим как да действаме, за да се развие ситуацията в наша полза.

Какво да направим, за да спрем засмукването във фунията на изкривените заключения?

Още след първите няколко въпроса и крайни обобщения, просто да се спрем. Защото това е само една фуния, която ни изстрелва извън реалната преценка на ситуацията и извън собствения ни контрол. Защото определено не е реално и не работи в наша полза да приемаме изкривеното от силни емоции тълкувание за факт. Фактът е, че не съм получил e-mail. Тълкуванието, изкривено от гняв и обида е „Той не държи на общата ни работа.“ И може да стигне до крайното “Очевидно не съм важен за него като партньор и няма смисъл да продължаваме“. Истината обаче е, че още 3-4 напълно различни тълкувания биха били също толкова възможни. Като тълкуванието „Той издиша от хиляди задачи и върши само жизненоважните за себе си и бизнеса си в този момент“, или „Не възприема този e-mail като въпрос с висока спешност и важност, и смята, че можем да го обсъдим в по-късен момент“, и всякакви други тълкувания.

За да излезем от тази омагьосана фуния на тълкуванията, в която губим реалната преценка и контрола върху ситуацията, е достатъчно да се хванем. Да, себе си, че сме се оплели в емоционални обобщения.

Аз обикновено се хващам във фазата, в която започваме да се питам „Защо въобще си правя труда да се съобразявам винаги с другия“.

Забавното е, че можем лесно да разпознаем, че сме навлезли в тази опасна фаза, когато забележим, че използваме „винаги“, „всички“, и други крайно обобщаващи фрази, които по същността си са неверни. Както и с това, че тълкуваме поведението на другия като насочено срещу нас. Истината е, че рядко е лично, с цел да ни уязви, ядоса или обиди. И когато се почувстваме по тези начин, това е знак, че сме дълбоко навлезли в тълкуванията. Не че нямаме право да се чувстваме така. Просто не е в наша полза да оставаме дълго в тези сигнализиращи емоции, за да не се задушаваме в тях. Те имат функция на сигнална ракета, която да ни напомни какво ни е важно и как да го защитим. А не на дим, който да оставим да предизвика задушаване или пожар.

Наред с тези две стъпки – да излезем на чист въздух, за да проветрим емоцията на обида (и каквато и да е друга), и да спрем изкривените тълкувания и обобщения, има още една стъпка, която спасява, когато сме наистина силно разгневени.

Когато сме най-ядосани на другия и не можем да приемем, че има оправдание да игнорира моите съобщения и мен самия, има една гледна точка, която сваля напрежението моментално.
И това е погледът към скритото лице на другия - това на малкия, уязвим човек, който е много по-малък и слаб отколкото си го представяме. Надникването зад маската ми, и поглеждането към него като към човек с ограничени възможности, който може да направи само толкова, колкото прави в момента.

Това не значи да го оправдаваме. А просто да приемем, че това може в момента.

На мен ми помага да си представя, че другият наистина би искал да положи усилия, наистина държи на общата ни работа. Но това е начинът, по който може да подходи сега. Било то защото е силно афектиран от последния ни разговор и предпочита да не отговаря по e-mail докато не се успокои, за да не изпусне реплики, след които връщане назад няма да има. Било то защото са му се обадили, че изпуска срок, от който може да загуби много пари. Било то, защото има сериозен личен проблем, или не може да се справи с обвинения и очаквания, отправени към него.

Или просто защото наистина тези въпроси в момента не са му важни. Ние сме различни хора и това, че за единия са важни, не значи че и за другия са такива в този момент.

Важното е да си спомним, че има други моменти, в които той е показвал, че държи на общата ни работа, по неговия си начин. Ако няма такива признаци, разбира се, уместно е да допуснем в главата си въпроса: „Какво изобщо правим съвместно?“

Дотогава, на помощ са ни трите стъпки:

Излизането на чист въздух, спирането на тълкуванията, и приемането, че другият в момента толкова може да даде, защото просто с толкова умения разполага в този момент.

Тези техники действат в повечето случаи, когато имаме трайни отношения, и не става дума за повтарящо се поведение на другия.

Те са от полза при различни "пречещи" действия на другия - от открито и враждебно несъгласие с мнението ни, до пасивно игнориране на наши искания, както и при най-разнообразни емоции - когато сме ядосани, разочаровани, чувстваме се безпомощни или предадени. Изобщо – във всяка ситуация, когато емоциите ни дойдат в повече, независимо каква е случката.

Наред с тези стъпки, има и нещо ключово, което да направите, за да си гарантирате желания резултат.

Каквито и вътрешни стъпки да предприемете за справяне с гнева, обидата и другите емоции, предизвикани от поведение на Ваш партньор или колега, има една стъпка, която ще обърне случката в посоката, която желаете (и ще помогне да сведете до минимум бъдещи подобни случки). И тя е - при първата възможност, след като вече сте спокойни, да поставите направо въпроса пред партньора си. Без обвинение - но с ясно послание - "Когато не ми отговори на e-mail-а, това ме забави/затрудни ме/попречи ми да завърша задачата, която имах. Моля те в други случаи да ми даваш знак, кога мога да очаквам отговор. За мен е наистина важно да получавам отговор на съобщенията ми, и кога ще мога да очаквам това, за което съм помолил/а в тях."

Повече практически умения можете да тренирате в реална среда тук:

ТРУДНИТЕ клиенти и колеги, 9 ноември, София, 9.00 - 17.00ч., София.

Топ техники за УБЕЖДАВАНЕ: мениджър „Споразумения“, 22-23 ноември 2019 г.,София

А ако искаш да бъдеш професионалист в преговорите и разрешаването на спорове, виж какво можем да направим за теб в Сертифициращите обучения за медиатори, които започват в края на ноември и януари.

А как да получавате повече Пари, Признание и Смисъл в работата си - гарантирано, защото ползвате най-силните си страни и действате в ЗОНА НА ГЕНИЯ си? Разберете в Наръчника тук:

Как да подходите, когато НЕ ВИ ЧУВАТ. Вземете Наръчника Силните думи: причините да не ни чуват, и какво да направим - тук.

Включи система от практически техники за разрешаване на конфликти с медиация и преговори и в твоята работа и ежедневие - избери най-точното обучение за теб.

Провери уменията си още сега - с Тестовете "В кръвта ти ли е да си медиатор?" и "Какъв майстор на решенията се крие в теб?".

Подготви се за максимална убедителност във важна или трудна среща с клиент, партньор, колега - с лична тренинг сесия. Реши наболял проблем още сега - с лична сесия.

За да получиш вътрешен достъп до още техники и истории от опита ни, както и до специални предложения и отстъпки за събития, които не публикуваме на сайта, можеш да се абонираш за Бюлетина "Кръга на Споразумения" ТУК. Дава ви дава и 12% отстъпка от стандартната такса за събитията на сайта, независимо от момента на записване.