5 въпроса, с които да (си) помогнете в семеен спор, вижте дали ги ползвате
5 въпроса, с които да (си) помогнете в семеен спор – Гарантирано рядко използвани, и преобръщащи ситуацията
Случва ли Ви се да сте на ръба на това дали до останете с партньора си, защото просто не Ви чува и не Ви влиза в положението. И се чувствате сами.
Ако искате да Ви е много по-лесно в семейни спорове, споделяме въпросите, които използваме лично ние в практиката си и в отношенията си, и с клиенти за техните ситуации
Тези въпроси са подходящи за самостоятелна работа с клиенти, не в обща среща по медиация, и разбира се, да ги зададете сами на себе си.
1. Какво пропускам да използвам от успешния си опит в работата, за да ми е по-добре във връзката?
Оказва се, че имаме много успешни модели в работата си, които ни помагат да се чувстваме щастливи и успешни там, а не ги използваме в личния живот. Някои от тях не е уместно – например състезателния дух, но други са чудесна възможност да се свържем по-добре с партньора си.
Напр. Ами изглежда не отделям такова време и такава надъханост както за някой ентусиазиращ работен проект.
Вместо това - ако покажа на партньора ми ентусиазъм към нещата, които правим заедно, със сигурност ще се зарадва.
Или: Не се стремя така да поддържам на високо ниво това, което правя във връзката, както се старая в работата.
За какво мога да се старя на по-високо ниво във връзката. Например: да слушам партньора ми с голямо внимание и интерес, както го правя за клиенти.
Наред с това, което пропускаме да използваме, име едни скрити подводни потоци, които се прокрадват в отношенията ни, и понеже не ги забелязваме, не можем и да ги обезвредим лесно. Ето как обаче можете да имате много бърз видим резултат: Като видим моделите от родителите ни
2. Кое от моделите на родителите ми ми пречи да съм себе си във връзката си? И какво по-различно нещо мога да избера, за да работи за мен, а не вместо мен?
Напр. Често избухвам като майка ми, или се оттеглям и не говоря като баща ми. И знам, че когато се караме, често в роля влиза майка ми в мен /или баща ми в мен, и това не съм аз и не ми помага.
И какво мога да правя различно, за да работи за мен, а не вместо мен?
Напр. Да се улавям като тръгна да се затварям и да спра обсъждането, или като тръгна да избухвам, защото не ми харесва реакцията на другия. И да си кажа – това сега е майка ми/баща ми в мен. Вместо тях, мога да съм себе си и да избера да направя нещо, което аз харесвам – да съм по-приемащ към другия, да изляза да се успокоя за 1,2, 5 минути и да се върна спокойно.
Най-лесният начин да превключваме от ролята на родителя в нас – е да си кажем – аз избирам да съм себе си – и да си дам време, в което да превключа. Веднага е трудно. Но за 3-5 минути можем да се отделим от ситуацията, вкл. като излезем. Или да усетим къде в тялото е напрежението, като не говорим с другия в това време, и след като се отпуснем, да продължим да говорим - вече като себе си.
3. Какво правя много добре самостоятелно, в което обаче се чувствам по-щастлив/а, когато партньорът ми участва?
Напр. Обичам да гледам романтични филми, или обичам да майсторя неща с ръцете си – керамика, рисунки, или обичам да ходя на йога, или да играя тенис. Но когато другият се включи, това просто ме кара да се чувствам, че сме на една вълна, имаме преживявания заедно.
4. Какви 3 неща искам партньорът ми да прави за мен всеки ден, за да се чувствам щастлив/а? Какво вярвам, че той би искал да правя за него?
Напр. Бих искал/а да ми прави закуска, да сяда да ме изслуша само мен за 5 мин., да ме прегръща и да правим секс ( добре де, може би не чак всеки ден тези неща) , или да ми показва колко ме харесва – и с думи , и като се интересува от интересите ми.
Какво иска той ли? Предполагам, че същото. Както и да съм съгласна по-често да излиза с приятели/приятелки.
5. За какво се караме най-често? И на какви Външни фактори се дължи?
Напр. За това кой какво върши повече и с какво се включва в домакинските задължения и грижите за децата.
Или за това колко си играе на компютъра или цъка във Фейсбук и Инстаграм.
Много често е защото сме претоварени, и изтощени психически и физически и нямаме енергия да свършим всичко. И търсим кой да го свърши, а няма такъв.
Да, има и част, която се дължи на нас – може би лошият навик да се отпускаме с електронни устройства, вместо като си говорим с другия, или да изкарваме напрежението си на другия, вместо да се отделим за минути, да се отпуснем и да се заредим – с упражнения например.
И ЕДИН БОНУС ВЪПРОС:
6. Ако един месец прекарам на пустинен остров сам, без партньора си, какво бих искал да чуя от него, при първото ни чуване по телефон?
Напр. Толкова много ми липсваше, искам да прекарвам по цял ден с теб. Или: Ти си най-скъпоценното нещо в живота ми, искам да те видя колкото може по-скоро1 Или – хей, как си? Нямам търпение да дойда и аз на твоя остров.
Това е реакцията, която търсиш най-силно. И много ще те улесни, ако започнеш да наблюдаваш как ти даваш това отношение, което търсиш. Както и дали другият търси точно това, или има нужда и от нещо специално за него.
Ако искате да използвате във връзката си не само тези въпроси, а дълбоката философия на медиация, която ни помага да спорим по-щастливо, вижте кое обучение може да е подходящо за Вас тук.