Блог

Случвало ли Ви се е някой постоянно да повтаря поведение, което Ви дразни, а Вие да не знаете как да го спрете, без да развалите отношенията си с него? И въпреки усилията Ви разговорите Ви да се превръщат в тиха, или по-шумна битка?

Какво можем да направим?

Сигурна съм, че имате цял арсенал от свои методи, които работят.

Най-често обаче избираме между два варианта: да изходим от презумпцията, че събеседникът ни по принцип е разумен и можем да поговорим, или да преценим, че „срещу нас е стена” и няма начин да се разберем. Признавам, има случаи, в които е и възможно и уместно да изберем втория вариант, и да си постигнем целта със средства, различни от нормален разговор.

Когато обаче преценим, че е по-добре за нас да спрем да ставаме жертва на дразнещото ни поведение и да подобрим реално начина, по който говорим, работим или живеем с другия човек, има един много лесен и приятен метод, който почти фантастично преобразява дразнещото поведение и получаваме точно такова, каквото ни се иска. Казвам го, защото съм го опитала. Многократно.

И така, какъв е този метод?

­Концепцията за него е разработена през 1951г. от немския психолог и режисьор Пол Хелвиг, наречена от него Квадрат на ценностите, и доразвита по-късно от известния немски психолог на комуникацията Фридеман Шулц фон Тун.

Лесно е – обикновено това, което ни дразни е точно на езика ни. Разбира се, не е необходимо да го казваме на глас (и не го препоръчвам).

Например: Представете си, че някой, с когото работите или живеете, постоянно оставя на вас да свършвате работата. Той или тя изглежда неспособен да предприема действия по своя инициатива, без вие да сте му казали какво да направи, или просто няма желание да положи някакво усилие.

­ За целите на примера, можем да назовем това поведение "крайна пасивност".

Помислете за точната противоположност на това поведение, което е еднакво дразнещо. Как бихте нарекли поведението на някой, който постоянно предприема на своя глава действия, без да се допитва до никого? И който „изземва” от работата на другите, като се опитва да държи контрола върху всичко, което според него трябва да се свърши? И дори не Ви оставя възможност да помислите и да предприемете действие?

Да наречем това поведение „хиперактивност”.

„Крайната пасивност” и „хиперактивността” са две страни на една и съща монета – можете ли да повярвате? Всяка от тях представлява в основата си свръхкомпенсиране на другата.

Тук идва нещо особено важно - ако някой остане с впечатлението, че Ви е поздразнил със своята „крайна пасивност”, е много вероятно впоследствие той да започне да избягва изобщо да обсъжда с Вас какво има да се свърши, и да прави сам всичко, дори ако то Ви засяга и да е необходимо да се съгласува с вас. И обратно, ако Ви се случи да влезете в конфликт с някого заради неговата „свръхактивност” – че върши всичко на своя глава и дори без да е нужно, след това той вероятно ще „се специализира” в поведение на „крайна пасивност”, като избягва да предприема каквото и да е, дори когато е необходимо, и като спре да проявява интерес към това, което трябва да се свърши. Хората лесно минават от едната крайност в другата.

Никой обаче не иска да вижда „крайната пасивност” заменена от „хиперактивност”. Какво бихме могли да направим, за да избегнем преминаването от едната крайност в другата?

Ако хиперактивността би била преувеличена форма на нещо добро, какво би могло да бъде то?

В нашия пример, можем да наречем това зрънце истина „действеност”. Действеността със сигурност е положително поведение. Когато бъде преувеличена, тя прераства в хиперактивност.

И така – главният въпрос: преувеличена форма на какво е поведението, което Ви дразни? Кое поведение става „крайна пасивност”, когато бъде преувеличено?

В нашия пример, ще го наречем „премереност”. Което също е нещо добро.

Изведнъж ние виждаме две желани поведения: „премереност” и „действеност”, които очевидно трябва да бъдат балансирани. И двете могат да бъдат преувеличени.

Вижте ситуацията от тази гледна точка: някой, който Ви изнервя с крайната си пасивност, може просто да иска да действа „премерено” или заедно да действате „премерено”. Това е ключовата идея на Пол Хелвиг, която Шулц хон Тун представя по следния начин: по презумпция дразнещото поведение вероятно не е болестно или ненормално, а просто твърде много от нещо добро. Точно така – да повторим – дразнещото поведение вероятно не е болестно или ненормално, а просто твърде много от нещо добро.

Тази гледна точка - че другият не е изначално злонамерен или "повреден", а просто поведението му е "пресолено", и зад него стои реално положително умение, което просто е недостатъчно проявено, ни дава възможност да "разпознаем" и "извадим" наяве това положително поведение.

Успешната комуникация зависи именно от нашата нагласа, че можем да видим в и отвъд "прекомерното" поведение на събеседника "зародиша" на положително поведение, и да го насърчим да се развие в хармонична пропорция.

В нашия пример, бихме могли да кажем:
• „Харесва ми, че искаш заедно да преценяваме какви действия да предприемаме.”
• „Благодаря ти, че така внимателно обмисляш рисковете и подходящите действия.”
• „Благодаря ти, че ми помагаш да преценим кое си заслужава да се върши и да избегнем излишни усилия.”

След това, да покажем път за развитие, който води от дразнещото към желаното поведение. Това може да бъде което и да е от двете крайни поведения, които трябва да бъдат балансирани.

Например, можем да включим в разговора реплики като:

• „Харесва ми преценката ти за важните и маловажните неща и смятам, че предложенията ти ще ни спестят време и усилия. Затова предлагам да си ги разпределим и да се разберем в какви срокове да ги свършим. Мисля, че ще е достатъчно веднъж в седмицата да проследяваме докъде сме стигнали и какви нови неща са възникнали, така, че в крайна сметка да завършим важните неща навреме” (когато говорим с партньор или колега)
• „Когато обсъждаме тези въпроси, оставам с впечатлението, че вече си премислил най-важните задачи и в кои от тях би си чувствал в стихията си. Какво би казал, ако съгласуваме основните дейности, да кажем веднъж в месеца, и после всеки свободно действа по това, което е поел и си следи сроковете. Така всеки ще е спокоен, че знае за какво отговаря, и ще го свършва по-бързо и лесно по своя начин.”

Повече информация за метода можете да намерите в Miteinander reden, 3 Bde., Bd. 2 на Schulz von Thun, и Messages: The Communication Skills Book на Matthew McKay, Martha Davis, и Patrick Fanning.

Включи система от практически техники и в твоята работа и ежедневие - избери най-точното обучение за теб.

Провери уменията си още сега - с Тестовете "В кръвта ти ли е да си медиатор?" и "Какъв майстор на решенията се крие в теб?".

Подготви се за важна или трудна среща с клиент, партньор, колега - с лична тренинг сесия 

Реши наболял проблем още сега - с лична сесия.

Севдалина Александрова