Блог

1.  Цел и последователност на етапите

Етапите в медиацията представляват от една страна логическите стъпки, които медиаторът следва, за да преведе от страните от конфликта към решението, и от друга страна процедурните стъпки, в които протича процеса на медиация. Именно етапите на процедурата по медиация са една от главните й отлики от преговорите.

Съблюдаването на етапи в медиацията помага за логичното водене на процедурата от медиатора, а усещането на страните за спазването на етапи и правила повишава доверието им в процедурата, защото им дава предвидимост и възможност за контрол. В този смисъл етапите при провеждането на медиацията представляват план за преговорите и улесняват воденето на процедурата от медиатора.

Все пак трябва да се има предвид, че медиацията е като цяло неформална процедура и всяко разделяне и дефиниране на отделните етапи е условно.

Основните логически етапи на медиацията са:

0. Предварителен етап - започване и подготовка на медиацията

1. Откриване

2. Определяне на спорните въпроси

3. Проучване на интересите

4. Генериране на варианти, оценка и избор

5. Приключване на процедурата – чрез формулиране на спогодба или без

От процедурна гледна точка медиацията протича в общи и отделни срещи – съответно между медиатора и всички страни заедно, и между медиатора и всяка страна поотделно.

2. Започване и подготовка на процедурата по медиация

2.1. Започване

Процедурата по медиация е доброволна и зависи изцяло от волята на страните. Тя започва по съгласие на всички страни по спора и продължава докато то е налице. Независимо от промените в Закона за медиацията, дори при насочването към "задължителна съдебна медиация", страните са длъжни единствено да участват в една среща от 1 до 3 часа, когато законът го изисква или съдът прецени, че е подходящо. ВИЖТЕ РЕЗЮМЕ НА ЗАКОНОВИТЕ промени за медиацията, приети с ДВ от 02.02.2023г. ТУК. 

Съгласно чл. 11 от Закона за медиацията започването на процедурата по медиация става по инициатива на страните по спор. На практика това може да стане по предложение на едната страна, на двете страни, на съда или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване. Възможно е съгласието за отнасяне на спор за разрешаване чрез медиация да бъде уговорено и като клауза от договор – по отношение на евентуален спор, който би могъл да възникне във връзка с този договор.

Предложението за започване на медиация, отправено до медиатор, Център за медиация, или до съда под формата на молба, искане или заявление за медиация заявява волята на едната страна да разреши спора чрез медиация и да ангажира за това услугите на медиатор/Център за медиация.

За да започне процедура по медиация е задължително и другата страна по спора изрично да даде съгласието си за това.

За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а когато липсва изрично съгласие - денят на първата среща на всички участници с медиатора – чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията. Тази разпоредба е важна, защото от момента на началото на медиацията спират да текат давностните срокове.

2.2. Преценка на случаи, при които медиацията би била подходяща - ВИЖТЕ КОНКРЕТЕН ВЪПРОСНИК ТУК

От практическа гледна точка е важно да се систематизират фактори за преценката на случаи, при които медиацията би била подходящ способ за разрешаването им. За да се направи преценка дали е подходящо даден случай да бъде разрешен чрез медиация, се извършва предварително проучване от медиатора или от администратор на случаите към Центъра за медиация или към съда (при програми за съдебно препращане), под формата на интервю със страните. Този процес се нарича “screening”.

Подходящи случаи

По правило, медиацията би била подходяща в почти всички случаи, когато страните са съгласни да се опитат да преговарят в присъствието на трето неутрално лице - медиатор. По-долу са посочени конкретните фактори, които улесняват преценката дали за един случай е подходящо разрешаването му с медиация или не.

Общо правило: медиацията е подходяща, когато страните имат нужда от решение и желаят да договарят

Конкретни фактори за преценка:

Доброволност, способност за вземане на решения (автономия)

• Участието на страната в евентуална процедура по медиация не се насилва или налага чрез заплаха от другата страна или трето лице
• Страната може да разбира и обработва информация
• Страната е в състояние да взема решения и да се придържа към тях (няма физически или душевни заболявания/недъзи, които да я възпрепятстват, има пълномощия за вземане не решение, не упорства за получаването на решение от съд, няма случаи в миналото на неизпълнение на постигната договореност или на съдебно решение).

Комуникация

• Има очевидни недоразумения в комуникацията
• Страните са обидени, агресивни, избягват директна комуникация помежду си
• Отношенията са твърде емоционални
• Засегнати са много хора

Отношения

• Взаимоотношенията между страните са обтегнати, но трябва да продължат /напр. поради това, че живеят заедно, работят заедно, имат общо дете, общ имот, и т.н./
• Страните желаят отношенията им да продължат

Интереси на страните

• Необходимо е бързо решение на спора
• Страните са заинтересовани да запазят контрол върху изхода от спора
• Страните държат на репутацията си
• Поверителността е важна
• Има нужда и стремеж към трайни решения
• Отношенията са важни и трябва да продължат по някакъв начин
• Има стремеж да се намали неблагоприятния ефект на спора върху отношенията, или върху търговски или други дейности.

Предистория на спора

• Спорещите страни са водили преговори добросъвестно, но безизходното положение все още съществува
• Нито една от страните не е предявила нереалистични искания или заела нереалистични позиции
• Страна е изразила не реалистични искания или заела нереалистични позиции поради емоционални причини.

Особености на спора

• Налице е празнота в закона
• Правните въпроси съдържат риск и е трудно да бъдат решени
• Налице са много въпроси за разрешаване/множество искове
• Търси се на кого принадлежи правото
• Ясно е на кого принадлежи правото, но се оспорват суми.

Във всички случаи въпросът кои случаи са подходящи за медиация зависи и от компетентността на медиатора и вида на прилаганата медиация.

Неподходящи случаи

Общо правило: Когато страните не са готови да търсят решение, когато не виждат необходимост да търсят решение или когато поне една от страните настоява конфликтът да се разреши единствено чрез налагане на собствената й позиция, не е подходящо използването на медиация. Посочените по-долу примери са условни, тъй като в много от тях привидната пречка може да бъде преодоляна в хода на медиацията.

Примери:

Особености в страните

• Една от страните настоява да получи „справедливост” или „възмездие” от съда.
• Има данни за заплахи или насилие между страните
• Страните не са в състояние да изразяват свободно волята си, независимо от причините за това.

Необходимост от произнасяне от съда

• Необходимо е пресичане на бъдещи подобни действия със съдебен акт - в случаи на насилие, и т.н. и страните не могат или не желаят да спазват постигнато споразумение за това.
• Необходимо е публично огласяване на резултата с оглед защита репутацията на страната.
• Необходима е юридическо тълкуване по случая.
• Засегнат е преимуществено обществен интерес.

2.3. Подготовка

Подготовката на процедурата по медиация включва най-общо: избора на медиатор (ако страните са се обърнали към Център за медиация, а не към конкретен медиатор), предоставянето на допълнителна информация на страните за медиацията, евентуален предварителен обмен на документи по спора, насрочването на времето и мястото на срещата, и евентуалното подписване на споразумение за медиация, с което страните формализират писмено съгласието си да участват в процедурата. Подготовката се извършва от координатор, който администрира процедурата.

2.4. Споразумение за медиация

Споразумението за медиация е актът, с който страните изразяват съгласието си да участват в процедура по медиация като ангажират конкретен медиатор, който да им съдейства и договарят условията на провеждането на процедурата. То следва да се разграничава от споразумението, което страните постигат в резултат от договарянето в процедурата по медиация. Последното се нарича често и спогодба със смисъл, много близък до този, който се влага в това понятие в ЗЗД и ГПК.

Въпреки, че законът не изисква подписването на споразумение за медиация, той предвижда медиаторът да изиска от страните тяхното писмено или устно съгласие за участие - чл.13 от Закона за медиацията, чл.24 от Наредбата по чл.8 от Закона за медиацията. На практика това означава, че процедурата може да започне и без формалното подписване на споразумение за медиация, стига да е налице изричното устно съгласие на страните.

Подписването на споразумение за медиация обаче е препоръчително и е масова практика по света, както и в България. Причината за това е, че освен че урежда основните ангажименти на страните и медиатора и условията на процедурата по медиация, то има и психологическото значение на първото съгласие на страните в процеса на разрешаване на спора им.

Освен в споразумение за медиация, е възможно съгласието за медиация да е уговорено и преди да е възникнал спор, като клауза от договор. В този случай страните могат да уговорят и конкретни изисквания към процедурата по медиация – място, език, и към медиатора – специфична квалификация и опит, и т.н.

Съдържание на споразумението за медиация

Обичайно основните въпроси, предмет на регулация в споразумението за медиация, са:

• Ролята на медиатора (ите) и страните и целта на процедурата.
• Страните в процеса и тяхното съгласие да участват в медиация съгласно условията на приложимите правила (обичайно правилника на медиаторската организация или приложимите стандарти) и приложимото право.
• Принципите на медиацията: неутралност и безпристрастност на медиатора, задължение на страните да заплатят уговорените такси за медиация и др.
• Процедура по медиация:Общи принципи, Етапи, времева рамка, почивки, прекратяване на медиацията, включително при изтичане на срок, определен от страните, Задължения на медиатора: неутралност и безпристрастност, функции, Задължения на страните: добросъвестно участие, задължително уважение, спазване на уговорения график, правила и насоки от медиатора.
• Използване на правни консултации,
• Такси за медиация,
• Дата и подпис на страните и медиатора/ите.

Обикновено споразумението за медиация се подписва от страните и медиатора/медиаторите. Адвокатите като правило не го подписват, с изключение на случаите, когато участват като представители на страната и страната не присъства на медиацията. Въпреки това, въпросът дали адвокатите подписват или не споразумението за медиация се урежда от правилата, приложими спрямо медиацията (напр. тези на медиаторската организация). Препоръчително е, подобно на изискванията в някои правни системи, адвокатите да подпишат декларация за поверителност, за да се гарантира спазването на поверителността на процедурата от всички участници.

Откриването се извършва в първата обща среща между медиатора и страните, с която процедурата започва по същество.

Целите на тази първа среща са: да се въведат участниците в процедурата, да се събере информация, да се определят спорните въпроси, и евентуално да започне проучването на фактите и интересите и обсъждането на възможни варианти за решение.

На първата обща среща с медиатора/медиаторите обикновено участват всички засегнати от спора страни, и евентуално техните помощници – адвокати и експерти.

По време на откриването, медиаторът има няколко основни задачи:

Представяне и пълномощия

• Медиаторът се представя, като посочва накратко опита и квалификацията си.
• Той поканва страните също да се представят – с имената и качеството, в което участват в процедурата. Важно е да се уточни в какво качество участват присъстващите и дали са упълномощени да преговарят и да вземат решения по спора.
• Често пълномощниците имат единствено пълномощно за договаряне, не и за спогодби, но добрата воля, с която са дошли в повечето случаи е достатъчна, за да започне разговора в медиация.
• Друг много важен момент е, че Не е приемливо в медиация да Участват само пълномощници, без основните лица - мениджъри, или управители, или пък физически лица, между които е спорът. Тъй като пълномощниците няма как да знаят интересите на страните в степента, която би подпомогнала постигането на решение. Препоръчително е участието на самите замесени в спора, подкрепено от адвокати или консултанти.
  
• Ако по време на запознаването медиаторът установи, че е имал служебна или лична връзка с някоя от страните, той трябва да незабавно да разкрие този факт, за да се избегне евентуален конфликт на интереси.

• По закон медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност и неутралност – чл.13, ал.2 от Закона за медиацията, или могат да доведат до конфликт на интереси – чл.31 от Наредбата по чл. 8 от Закона за медиацията.
• Медиаторът задължително подписва декларация за безпристрастност, с която разкрива евентуален конфликт на интереси или декларира, че няма такъв – чл.13, ал.3 от Закона за медиацията.
• След разкриването на факта на конфликт на интереси, медиаторът може да продължи да ръководи процедурата само, ако всички страни по спора са съгласни.

Процедура

• Съгласно закона медиаторът следва да „информира страните за същността на медиацията и за нейните последици” – чл.13 от Закона за медиацията, чл.23 от Наредбата по чл. 8 от Закона за медиацията, и да се убеди, че страните са ги разбрали – чл.24 от Наредбата.
• На практика медиаторът запознава участниците с процедурата по медиация като им разяснява и обсъжда с тях: принципите на медиацията, целите й, ролите на всички участници, както и тази на медиатора, етапите на медиацията, възможността за провеждане на общи и отделни срещи, и начина, по който може да приключи медиацията.
  

Подписване на споразумение за медиация или устно потвърждаване на съгласието за медиация

Както беше посочено по-горе, често споразумението за начало та на медиацията (което по същността си е сходно на договор за услуга) се подписва преди първата обща среща. В случай, че това не е направено, споразумението може да бъде подписано и по време на откриването - след като бъде обяснена процедурата по медиация, разяснено съдържанието на споразумението, и след като медиаторът провери дали страните са разбрали какво включва то.

Правила

Страните заедно с медиатора могат да договорят основни правила за съвместната им работа в процедурата, които да я улеснят и ускорят и да помогнат за спокойното й протичане. Примери за такива правила са: изключване на телефоните, начин за определяне на почивките при срещите, разполагаемо време за продължителност на срещите, пушене, взаимно изслушване, и други.

В откриването се отделя внимание и на колебанията на страните спрямо процедурата, като им се дава възможност да зададат въпросите си, или да изкажат притесненията си и да получат отговор от медиатора на тях.

Тези 5 П си ги спомням от преди 18 години от Дорина Христова, която беше един от първите прекрасни обучители, с които работихме заедно за популяризирането на медиацията.

След откриването, основната задача в първата обща среща е изясняването на спорните и безспорните въпроси. Това става чрез даване на възможност на всяка от страните необезпокоявано да изложи позицията си и претенциите си, както и чрез задаване на подходящите въпроси за изследване на фактите и притесненията на страните.

На практика, ефективният разговор в първата обща среща протича по следния начин:

4.1. Изложения на страните

· Медиаторът дава думата на една от страните да започне. Може да се обоснове защо избира тази страна – напр. тя е инициирала медиацията. Може да предложи първа да говори страната, която преценява като по-нетърпелива, емоционална, или която показва, че иска да говори първа. Може и да попита страните в какъв ред биха искали да се представят изложенията.

· Медиаторът осигурява непрекъснато време на всяка страна да изложи спокойно вижданията си. В случай на прекъсване, обяснява смисълът на изслушването – че помага за изясняването на ситуацията, и в крайна сметка за обсъждането и намирането на варианти за решение. Благодари на страната, която продължава да изслушва другата и я уверява, че ще има същата възможност да се изкаже. В реалността прекъсвания са възможни, и ако дават полезна информация за реалните спорни точки, могат да се допуснат.

     Медиаторът дава думата на втората страна, след като се увери, че първата е приключила изложението си. Преди да даде думата на втората страна, медиаторът винаги обобщава казаното от страната, говорила досега.

· След изслушването на всяка от страните, медиаторът обобщава казаното, като отделя въпросите, по които се спори, и тези, по които страните са съгласни.

4.2. Обсъждане между страните

След изложенията на страните, медиаторът може да прецени да им даде възможност за дискусия. Целите на тази дискусия могат да бъдат няколко:

- доизясняване на спорните въпроси, ако е необходимо,

- проучване на интересите,

- възможност за комуникация между страните - да говорят открито помежду си, да задават въпроси и да отговарят на въпросите на другата страна, за да започнат взаимно да разбират по-добре възгледите си.

Основните правила за медиатора по време на съвместното обсъждане са:

· Да обясни началото и целта на дискусията: напр. „Благодаря ви за изясняването на вашите гледни точки до този момент. Имам въпроси и съм сигурен, че и вие. Сега имаме възможност да да ги обсъдим.”, или „Х, можеш ли да кажеш повече за…”

· Да включи всеки в дискусията – Ако някоя страна не участва, напр. защото другата страна говори през цялото време, медиаторът може да се намеси: „Y, можеш ли да запомниш следващата си мисъл. Бих искал да чуя реакцията на Х на това, което казваш и след това ще имаш възможност да продължиш.”

· Да задава необходимите въпроси, да слуша за интереси и притеснения на страните

· Да приема и показва признание на емоциите на страните

· Да се въздържа от намирането на решение на този етап – да запише въпросите, интересите и възможните варианти за решения, нахвърляни от страните

· Да търси моменти на повратна точка – на разбирателство по даден, въпроси, помирение, извинение, предложение, или друго

· Да обобщи интересите на страните преди да приключи дискусията.

В зависимост от нагласата на страните на първата обща среща, медиацията може да приключи дори в рамките на нея, както и може да не се налага провеждането на отделни срещи. В някои случаи обаче страните са напрегнати или враждебно настроени и продължаването на общата среща може да е непродуктивно. Затова е възможно първата обща среща да приключи дори непосредствено след първоначалните изявления на страните (или в крайни случаи – и след откриването от медиатори и съвсем кратки начални изявления от страните) и да се премине към отделни срещи.

4.3. Три важни насоки на работа на медиатора

Особено полезно за медиатора през цялата обща среща – както при определянето на спорните въпроси, така и при проучването на интересите, е да събира информация и да направлява развитието на процедурата в три основни насоки:

- Страните – виждания, емоции, нужди, интереси;

- Спора – факти, спорни въпроси, безспорни въпроси;

- Комуникацията – обичайна комуникация между страните, отношения между тях, фактори, които подобряват общуването.

Следенето на тези три области е най-ефективният начин да бъдат удовлетворени и трите групи основни интереси, с които страните влизат в медиация: процедурни – да получат ефективно и честно съдействие по време на процедурата, психологически – да получат разбиране, и по същество – да им се разреши спорът.

За да удовлетвори на практика тези интереси, медиаторът на първо място трябва да изслуша страните, след това да им даде възможност да обменят мнения и след това да насочи разговора към приоритетите на страните и възможните варианти за удовлетворяването им със спогодбата.

5.1. В първата обща среща

Проучването може да започне още в първата обща среща след като са уточнени спорните въпроси, обикновено по време на обсъждането между страните. В някои случаи обаче страните са напрегнати или враждебно настроени и продължаването на проучването в общата среща може да е непродуктивно.

В други случаи, в зависимост от нагласата на страните за сътрудничество на първата обща среща, проучването на интересите и генерирането на варианти могат да се случат още в нея и така медиацията да приключи в рамките на една обща среща, и евентуално на втора за доуточняване на детайлите на споразумението.

5.2. В отделни срещи

Отделната среща е лична и поверителна среща между медиатора и една от страните, по време на която медиаторът може да разговоря с нея по-неформално и искрено, отколкото в присъствието на другата страна. Отделната среща е един от най-важните инструменти за ефективно извършване на проучването на интересите.

Основни цели на отделната среща:

• Събиране на важна информация, която не е/ не би могла да бъде получена в обща среща
• Намаляване на емоционалното напрежение, чрез разсейване на гнева и намаляване на враждебността
• Преодоляване на затруднената комуникация, и създаване на възможност за обсъждане на най-важните за страните въпроси
• Разбиране на интересите на страните и намирането на общи за двете страни
• Разработване на варианти за решения, оценка и избор на най-подходящите от тях

Преценката за момента, в който е подходящо да се премине към отделна среща се прави като се отчитат няколко основни фактора – дали има проблеми, свързани с информацията – непълноти, повтаряне, прикриване; рязко повишаване на емоционалното напрежение или затруднения в комуникацията.

Използване на отделните срещи

Във всички случаи преминаването към отделна среща е препоръчително да стане след като са изпълнени задачите на първата обща среща – най-малко изслушването на страните и обобщаването на спорните и безспорните въпроси.

Отделните срещи винаги се провеждат последователно с всяка от страните. Броят, момента на провеждане и продължителността им зависи от страните и случая. Възможно е да се проведат няколко последователни отделни срещи – съответно с едната и другата страна, и едва тогава да се пристъпи към последваща обща среща. Възможно е да има редуване на отделни и общи срещи, но като цяло това е рядкост. В повечето случаи медиацията се провежда в рамките на една или няколко отделни срещи, последвани от заключителна обща среща.

Повечето медиатори използват отделни срещи, но има някои важни изключения, главно в семейните и общностните спорове, в които в много случаи спорещите страни са толкова подозрителни една към друга, че е по-добре да са заедно през цялото време и да знаят всичко, което другата страна казва на медиатора. Някои медиатори избягват да използват отделните срещи и при спорове, в които отношенията между страните ще се развиват, считайки, че участието в общите срещи ще подобри комуникацията им по траен начин. По-интензивно отделните срещи се използват при търговската медиация. В такива спорове медиаторът може да провежда и т.нар. „совалкова дипломация” – поредица от отделни срещи с всяка от страните, за да достигне до приемлив за двете вариант на спогодба.

Стъпки и техники за проучване на интересите в отделната среща

Медиаторът прави следните стъпки:

• Напомня, че информацията, споделена в тази среща, е поверителна, и може да бъде споделяна с други само след изричното разрешение от страната.
• Пита страните дали какво биха искали да добавят към казаното досега, и как се чувстват. Това дава на страните възможност да „изпуснат парата”, да споделят колко ядосани или обидени са, а също и да кажат нещо, което не биха казали на обща среща.
• Задава въпроси по спора, за да получи пълна картина и да достигне до интересите на страната. Обсъжда заедно със страната интересите й, и помага да ги подреди по важност. Търси общи интереси.
• Пита страната как се чувства - в подходящ момент. Това дава възможност на страната да сподели колко е ядосана или обидена, както и да се разберат действителните й потребности и интереси, което може да бъде ключът за намиране на решение.
• Помага на страната да помисли за различни варианти. Помага да се преценят плюсовете и минусите на всяка алтернатива, и степента им на реалистичност.
• Пита страната какво може да направи за решаването на спора. Това ще й помогне да разбере, че той/тя също трябва да направи нещо, а не да очаква това само от другата страна.
• Пита изрично страната какво от обсъжданията може да сподели с другата страна.
• Обобщава отделната среща.

Въпроси за достигане до интересите

• Какво е важно за Вас?
• Какво най-много ви пречи в тази ситуация?
• Какво бихте искали да постигнете? Като материален резултат? Като отношение от другия? Като имидж за себе си?
• Какво би Ви удовлетворило най-много?
  
• Чух Ви да споменавате, че държите да Ви уважават. Можете ли да кажете малко повече за това как си представяте да получите уважение? 

Важни практически правила за отделната среща

• Отделната среща с всяка от страните следва да протича по сходен начин – като и на двете страни се задават няколко основни въпроса – като посочените по-горе. Добре е да се благодари за търпението на страната, която е изчакала.
• Отделната среща с втората страна започва „на чисто”, така, както ако не е провеждана преди това среща с другата страна. Това означава да се остави страната да говори първо за своите проблеми. Ако медиаторът започне с казаното от първата страна на отделната среща, това може да ядоса втората страна и тя може да обвини медиатора, че не е безпристрастен, както и да ограничи разговора само в определени въпроси.
• Не се предават директно искания от едната страна към другата - напр. „другата страна смята, че”, „другата страна желае да й платите, …”. Това може да създаде сериозна бариера и недоверие между медиатора и страната, с която той разговаря, заради усещането, че той е разбрал „другата страна”.
• С всяка страна се обсъждат нейните виждания, нейните интереси, важните лично за нея въпроси и приоритети в спорната ситуация. Едва след като усети разбиране, страната ще е по-отворена да обсъжда варианти. Тези варианти трябва да бъдат поднасяни максимално неутрално – „какви други начини има да се осигури спазване на сроковете/качеството при запазване на разходите на минимално ниво”, вместо „другата страна предложи да…”
• В отделната среща се работи по възможност до изчерпване на всички важни за страната въпроси, които имат пряко отношение по спора.
• Преминаването към варианти за решение става само след обсъждане на важните за всяка страна интереси, желания, нужди, грижи, притеснения.
• Отделната среща се приключва (и се преминава към последваща обща среща) само, когато са разработени конкретни варианти за решение на някой или всички спорни въпроси, обсъдени последователно и с двете страни.

След като е проучил интересите на страната, с която разговаря, медиаторът я насочва към разработване на варианти. Обикновено то започва още в отделната среща с първата страна, след което медиаторът повтаря целия процес на проучване на интересите и обсъждане на варианти и с втората страна, като в тези обсъждания се стреми да намери общи интереси и варианти, които удовлетворяват и двете страни. Разработването и оценката на варианти могат да продължат и след отделните срещи, в последваща обща среща.

Най-добрата и най-лошата алтернатива на сключено споразумение

При обсъждането на варианти често се разглежда какво е най-доброто и какво е най-лошото, което би се случило, ако не се постигне споразумение. Така например, ако най-лошата алтернатива е много вероятна, напр. ако практиката на съда показва малка вероятност да бъде уважена претенцията на едната страна, тогава и малко по-добра оферта от другата страна, би била приемлива.

Творчески решения

Дори да не може да плати определена сума, лицето, което я дължи, може да компенсира по други начини – като даде нещо (стока), направи нещо (услуга), или осигури извършването на нещо или поправянето на вреди (например сключването на нов договор с трето лице, или доставка при преференциални цени за в бъдеще и т.н.).

Повече за творческите решения, можете да прочетете в Модула за преговорите, в Третия принцип на преговорите, както и в Медиаторски подходи за излизане от задънени улици и творчески решения - ТУК

Повтаряемост на етапите и логическа проверка

Етапите на определяне на спорните въпроси, проучването на интересите и обсъждането на варианти могат да се повторят по няколко пъти , за да се осигури пълно съответствие между поставените проблеми, интересите, които стоят зад тях и вариантите. Това може да стане в поредица от общи и отделни срещи.

Необходимо е да се извърши и логическа проверка дали изработените варианти удовлетворяват изразените интереси и дали решават всички заявени спорни въпроси. Иначе казано - на всеки спорен въпрос - да съответстват поне по един важен интерес и поне по един вариант за удовлетворяването на интереса отчасти или изцяло.

В заключителната среща медиацията приключва. Не винаги е ясно кога една среща ще бъде заключителна – страните могат да се ангажират за следваща среща, но да не я проведат, както и да кажат, че засега не желаят насрочване на нова среща, но да продължат. За целите на давностните срокове е важно медиаторът да отбележи датата на приключване на медиацията – в заключителен протокол или в своя регистър.

7.    Приключване със спогодба - устна, писмена или с нотариална заверка