Блог

След дълги години, прекарани в различни работни среди, забелязах, че общите проблеми и конфликти между хората са почти едни и същи. Какво имам предвид?

Все още не се занимавах професионално с медиация, когато се наложи да споразумея един животновъд с асоциацията, в която той членуваше. Неговият кон беше избран от експерти да представлява страната ни в международно животновъдно изложение в чужбина. Жребецът отговаряше на всички  изисквания на породата си – родословие, тип, характер, движение, екстериор, но собственикът му не го даваше.

За асоциацията беше важно този кон да участва, още повече, че за първи път страната ни щеше да представи коне от наша, българска порода, в чужбина.

След поредния телефонен разговор, в който собственикът категорично отказа да даде коня, запалих колата и тръгнах към него. Не знаех какво ще се случи, как ще ме приеме, просто исках да разбера от какво е провокирана тази категоричност.

Открих го седнал на една пейка на поляната. В момента, в който разбра коя съм, лава от думи потече от устата му. Седнах до него и слушах. Половин час, даже час.

В съзнанието ми се блъскаха емоциите, които бяха го завладели – гняв, разочарование, обида – опитвах да разбера кое от всички тези има превес. Когато утихна, когато изрече всичко, което му се беше насъбрало, започнах да му задавам въпроси.

Накрая се оказа, че не е сърдит на асоциацията, а на един конкретен човек, който дори не работеше вече в нея.

Успях да върна фокуса му, насочен „навътре“, към насочен „навън“. В резултат жребецът му участва в изложението, даже взе и голямата награда – Купата за най-добър чуждестранен жребец.

Какво направих?

Зачетох правото му да бъде ядосан, гневен и разочарован, чух историята му и признах, че емоциите му са основателни. Заедно с това му напомних, че като член на асоциацията, той е важна част от нея и въпреки всичко е свободен да направи своя избор. Гледайки зелената поляна, падока и манежа, който обновяваше на европейско ниво, го поздравих за инвестицията, която е направил, и за неуморното му желание за подобрение, уважих труда му.

Много често конфликтите се появяват от това, че не умеем да чуем другия. Това включва също, че нямаме време да го чуем. А даже и да го чуем, не го разбираме, имаме ирационални очаквания или вкоренени вярвания. 

Медиаторите сме хора, които „чуват“, които вникват в същността на проблема. Ние сме емпатични и търсещи разрешението на даден проблем в атмосфера на доверие. Как го правим ли? Зависи от конфликта, всеки път е предизвикателство разрешаването му.
Затова и станах медиатор.

Катерина Иванова-Димитрова