Блог

Какъв беше случаят?

По време на работата ми като юрисконсулт в една фирма се наложи да взема страната на медиатор между управителката (за нашата история ще я наричаме Иванова) и колежка (Боянова), която беше решила, че ще напусне, поради това, че не я удовлетворяваше заплащането.

Иванова се почувства обидена от решението на Боянова, тъй като според нея е вложила много в нейното развитие. Тя считаше, че е въвела Боянова в  бизнеса и това е компенсация за заплащането. Боянова, която е постъпила като млад специалист без опит, се чувстваше уверена, че щом се е справила с работата във фирма „Бета“, ще се справи с предизвикателствата в бранша и в други конкурентни фирми. Въпреки всичко работехме добре с колежката Боянова, имахме добри взаимоотношения и се бяхме стиковали като екип.

Затова реших да вляза като рефер в техните взаимоотношения и да се опитам да „поохладя“ страстите и да ги накарам трезво да преосмислят ситуацията и да постигнат някакво съгласие помежду си и колежката да остане в екипа.

Какво направих?

Първо поговорих с колежката, за да си изясня какво е мотивирало в нея желанието за напускане на фирмата и какво контра предложение би приела, за да остане да работи във фирмата.
След като си поговорих с нея и в крайна сметка разбрах, че от една страна очаква повишаване на заплатата, а от друга страна иска да и засвидетелстват признание за добре свършената работа.

Какво последва?

Втора среща направих с управителката и се опитах да я убедя, че ако ѝ повиши заплата ще остане. Изтъкнах, че добрите взаимоотношения и работещият екип, който сме създали е добре да се запази и това ще е в интерес и на фирмата. С тези доводи тя се съгласи, но когато стигнахме до очакванията за признанието, се надигна егото и управителката каза „Не, аз съм я научила на тази професия, тя трябва да ми засвидетелства уважение“.

Високото его и нежеланието на „порива на младостта“ да отстъпи на „гордостта на опита и възрастта“, лишиха и двете страни от възможността да постигнем споразумение.

Какъв неочакван развой се случи?

Колежката напусна, отиде в конкурентна фирма и след една година се върна при нас, с убеждението, че добрата колективна среда е по-ценна от високото заплащане.

Какво помогна?

Техниката, която сработи, беше спокойното изслушване на събеседника. Много пъти съм установявала, че първоначално е добре да проявим емпатия и разбиране към неговото виждане за проблема, но задължително трябва да му напомним, че трябва да помисли и за доводите на другата страна, и че вероятно трябва да отстъпи малко, да преглътне егото си, или за мен най-работещото е да възпроизведе контра предложение, което от една страна да е приемливо за отсрещната страна, а от друга страна да защити собствените си интереси.

Освен изслушването, много важно е страните да не спират да си комуникират и да запазят уважението в общуването – да се изслушват взаимно и да проявяват уважение един в друг, защото ако това липсва в комуникацията между страните и работата на медиатора е по-трудна.

Мария Кирова, mk.kirova@abv.bg

Споразумението – компромис за изход от конфликта ли е? Или е отговор на точните въпроси? Елена Ценова-Юрукова, юрист

https://lenetart.blogspot.com/2022/11/blog-post.html

Споразумението – компромис за изход от конфликта ли е? Или е отговор на точните въпроси? Елена Ценова-Юрукова, юрист

https://lenetart.blogspot.com/2022/11/blog-post.html

Споразумението – компромис за изход от конфликта ли е? Или е отговор на точните въпроси? Елена Ценова-Юрукова, юрист

https://lenetart.blogspot.com/2022/11/blog-post.html