Медиацията като призвание, Магдалена Герчева, фармацевт-медиатор
Медиацията като призвание, Магдалена Герчева
Здравейте. Казвам се Магдалена Герчева и се занимавам с медиация от една година. В
Единен регистър на медиаторите можете да ме намерите под No20220510014. По
професия съм магистър-фармацевт и работя в аптека. Отидох на обучението по медиация
по скоро заради интерес и собствено личностно развитие, усещах някак, че това е област,
в която имам нужда от допълнително надграждане. В аптека, на гише, където през мен
минават приблизително 50-100 човека на смяна конфликтните ситуации са постоянно
ежедневие и имах нужда от способи, чрез които да ги туширам в зародиш или на търся
компромисно, удовлетворяващо и двете страни решение чрез диалог, и то бързо, понеже
опашката отзад е нетърпелива.
Първия ден, когато отидох на семинара, обаче, почти се отказах. Видя ми се много сложно, и – заобиколена от юристи, психолози, HR, PR-специалисти, абе въобще специалисти в областта на правото – на втория ден почти се бях отказала. Докато не дойде практическата част. Тогава разбрах, че съм на точното място.
Прилагайки принципите и техниките, които учихме теоретично, от една привидно
невъзможна да се реши ситуация, само чрез въпроси и разговори, стигахме до решение.
Да, когато видиш и двете страни удовлетворени, стигнали сами до съгласие, това носи
удовлетворение освен на тях самите и на медиатора, поне за мен е така. Тогава реших, че
въпреки липсата на юридическо образование ще работя като медиатор.
Но, доста преди да попадна на обучението за медиатори на "Споразумения" , покрай мой
приятел бях в ситуация, която стигна до такова удовлетворяващо решение, без да го
осъзнавам и наричам медиация и да, същото усещане за удовлетворение го имаше още
тогава. Нищо че не бях още медиатор. Нека ви разкажа.
Мой близък приятел, нека го наречем Георги, имаше фирма, която продаде. Заедно с
фирмения кредит. Преди продажбата беше ходил до банката да моли кредитния
инспектор кредита да се прехвърли лично на него, или той да стане съкредитоискател,
тъй като заради въпросния кредит беше пропуснал две изгодни за него предложения. Но
от банката отказаха. Няколко години по късно, при един от разговорите ни се оплака, че от
банката са го осъдили по бързата процедура като съкредитоискател, ЧСИ му наложило
запор и вместо изтеглените някога от фирмата 30 000лв, част от които беше върнал във
времето, сега искат от него 47000лв.
На всичкото отгоре той от известно време подготвял документи, за да тегли жилищен кредит, тъй като се беше преместил и живееше няколко години вече под наем. "Намери ли адвокат!!!", беше първото, което попитах. Да, веднага се беше обърнал към адвокат, /г-н Стоев/ след като разбрал, че банковите му сметки са запорирани. Според адвоката обаче, нищо не можело да се направи. Успокоил го, че ЧСИ не може да му продаде цялата къща, където в момента живее майка му, само половината от къщата. Изпратил го в банката, която предявява иска, за да му дадат договора и
разпечатка от движението по сметката, от там му дали договора, но разпечатка не му
дали, защото не бил титуляр. За капак фирмата, към която работел към момента на запора,
беше продала обекта, и новият собственик му беше поставил условия за работа, които
бяха прекалено неизгодни за него и той напуснал. И сега можеше да започне работа само
някъде "на черно", на минимални осигуровки и на минимално заплащане. Човекът беше
отчаян. Със запор на всичко, без доходи и без възможност да започне читава работа. И
утешението на адвоката, че трябва търпение, да чака. Колко да чака никой не можел да
каже, имало хора дето чакали и по десет години.
Само че, нямаше как и да стои дълго време в това положение. Трябваше да се търси
решение, някакъв изход от ситуацията. А Георги не беше в състояние да направи каквото
и да било - отчаян и изнервен.
Първо се срещнахме и поговорих с него, имам известен опит от обученията по
трансперсонална психология, системни констелации, и някак той сам успя да
излезе от това безнадеждно и като че ли обречено, безизходно състояние, и самият той стигна до известно спокойно приемане на ситуацията.
Така де, не беше свършил света, жив е, относително здрав /само нерви да имаш в такива
ситуации/, даже започна да търси подходящо работно място.
Второ, с помощта на познати открихме друг адвокат, г-н Младенов, специалист по
банкови дела. За разлика от адв.Стоев, въпреки че и според него бяха минали всякакви
срокове за обжалване, въз основа на всички документи, които Георги му представи, в
рамките на месец - два той подаде 4 или 6 насрещни жалби - не помня нито колко точно,
нито по какви точно членове, параграфи и алинеи. И като по чудо, след около още месец-
два, банката-ищец сама оттегли запора. Нещо, което според двамата адвокати се случва 1
на 1000000. Георги вече можеше да започне спокойно работа, която да го устройва като
заплащане и като условия.
И тук пак се появи конфликт. Според първия адвокат – г-н Стоев, Георги трябваше да
благодари на съдбата и да си трае /дано не го погнат за нещо друго/, според вторият
адвокат, г-н Младенов, трябваше да отидат на съд и да осъди банката-ищец, защото това
е най-сигурният начин повече да не се връщат на този конфликт.
А Георги всъщност искаше само спокойствие, да остави всичко зад гърба си, да си вземе
жилище на новото място и да си гледа живота. Но за жилище му беше необходим кредит.
Затова, въпреки, че беше склонен да се довери повече на адв. Младенов, и да отиде на
съд с банката, и определено искаше компенсация за психическия тормоз, който преживя,
пък и някак му се искаше да си го върне на банката за всичките излишни нерви и
разправии...Все пак, изглеждаше някак нелепо хем да се съди с банката, хем да иска
жилищен кредит от нея. Адв.Младенов обаче беше уверен в себе си и в изхода, и
настояваше за съдебно дело, което със сигурност да сложи край на претенциите на
банката.
Тогава, по молба на Георги, разговарях и с юриста на банката, и с адв. Младенов. От
банката изготвиха за Георги един документ, който удовлетворяваше и адв.Младенов. И
въпроса приключи. След около година Георги взе кредит и се нанесе в собствено жилище.
След около още една година обаче банката наново запорира сметката му. Пак заради
същия иск. Да, този път само за 24 часа, благодарение на документа, който имаше Георги,
проблема беше решен. Изпитах тогава известно неудобство, когато ми се обади да ми
каже, дали не бях сбъркала някъде, въпреки че всъщност аз само стоях от страни и
подкрепях с каквото мога Георги, дали пък не бях се намесила където не трябваше. Да,
адв. Младенов най-вероятно беше прав. И да, ако бяха спечелили делото, най-вероятно
нямаше да се повтори иска.
Но пък за Георги беше много по-важно да гледа напред, и да живее според разбиранията си, отколкото да хаби време и нерви със съдебни дела.
Обади ми се по-скоро да се похвали, че е успял да реши проблема за един ден. Т.е , за
него това беше най-удовлетворяващото решение.
Едни от основните принципи на медиацията, наред със доброволност, равнопоставеност
и поверителност /затова и имената в случката, която разказвам са променени/ са
неутралност и безпристрастност.
По дефиниция медиаторът няма да ви дава правни съвети/даже и да е юрист/
Защото това би нарушило неговата неутралност. Което не пречи, ако прецени, да ви насочи към юрист, които да ви е полезен.
Медиаторът няма да ви реши проблема. Медиаторът ще ви помогне да намерите вашето решение, сами да стигнете до това, което е най-удовлетворяващо за вас, да откриете това, което е най-
доброто за вас в условията на създалата се конфликтна ситуация.
А юриста зад гърба ви, адвоката, който сте наели да защитава вас и вашите интереси,
трябва да е пристрастен. Пристрастен към вас и към проблема ви, и с всички възможни
известни законови "зъби и нокти да драпа и да се бори" за това, което е ваше право по
закон, което ви се полага по закон, и да го отстоява до край-спокойно и уверено. Това му е
работата. За това му плащате.
Докато медиацията е по-скоро като "кадифена ръкавица", по-скоро като помощ от
приятел, който да погледне заедно с вас на проблема отстрани, неутрално и
безпристрастно, без осъждане , но в същото време с разбиране и приемане. Независимо
дали е юрист или не е юрист по образование. Това му е работата на медиатора. За това му
плащате.
ЛегеАртис- медиация и ефективно общуване | Facebook