Блог

Забелязали ли сте, че има случки, които направо ни избиват с юмрук от пътя, по който сме поели?

И в един момент забравяме за какво сме тръгнали, какви са били супер мотивиращите ни цели, още по-малко помним кои бяха силните ни страни.

Например, започнали сме вдъхновено някакъв проект, но срещаме много съпротиви, много "няма да стане", много безразличие и затворени врати. Преборваме се. Но накрая получаваме предателство отвътре - човек, с когото сме работили рамо до рамо, след сблъсък между нас, не само спира да работи по това, но и се държи все едно никога не е било важно за него. И се оказваме сами насред бойно поле, без да знаем на кого можем да разчитаме и накъде да продължим. Не че не си помним целта, или силните си страни, но някак ни остават недостъпни.

Не винаги разбира се е толкова драматично. За щастие такива събития, които толкова ни изритват от Зоната ни на гения, са рядкост. Но другите, ежедневни, които минават като безобидни, могат също толкова грубо и трайно да ни извадят от нея.

КОИ СА ТЕЗИ НЕВИДИМИ КРАДЦИ НА ВНИМАНИЕТО И ЕНЕРГИЯТА НИ, КОИТО НИ ОТКЛОНЯВАТ ОТ ЗОНАТА НИ НА ГЕНИЯ?

Проблемът е, че част от тези крадци са незабележими, защото се прокрадват като безобидни реплики или действия.

Действия или думи на други хора, които изцеждат незабележимо, защото не са нещо драстично, лесни са за оправдаване, или просто са дребни и се натрупват.

А промените, които стават бавно, минават незабелязани. Има един експеримент, в който наблюдателите имат задача да следят 10 промени на една градска улица. Докато сравнително лесно можеш да забележиш, че махат червена кола и я заместват със синя, или изчезва уличната лампа, а се появява пешеходец, почти никой не улавя това, че постепенно променят цвета на сградата до колите и лампата – от бежов на светлосин. Не само защото не можем да следим всички промени – а само тези, върху които сме се фокусирали в момента, но и защото не забелязваме тези, които стават по-бавно и на заден план.

Кои са тези ДУМИ И ДЕЙСТВИЯ НА ДРУГИТЕ, които незабелязано отвличат от енергията ни?

1. Обезкуражаващите. Такива, които те навеждат на мисълта, че ти „не можеш“ нещо, или пък, че каквото и да направиш – „няма да стане“.

2. Отказът на другия. От участие в разговор, или от решение на нещо, което зависи от двамата. Например, когато си задал конкретен въпрос, и ти е важен отговора. Когато ти отказват важен за теб разговор, от който зависи каква следваща стъпка ще предприемеш, това по някакъв начин те „закача“ – като пред чакалня, в която губиш време и енергия, без да забелязваш. Защото външно ти продължаваш да си вършиш работата, да подготвяш неща, но част от енергията ти остава затворена там, и изтича без да усещаш. Докато в един момент не се запиташ „Защо се чувствам изтощен?

3. Прекомерните искания към теб, които са емоционално претоварващи, защото са почти невъзможни за изпълнение – да помагаш на близки или колеги с неща, които всъщност те могат да си свършат или зависят от тях, напр. да им дадеш спокойствие, забавление, време, или нещо друго. Тези искания може са благовидно прикрити зад това, че само ти можеш да им помогнеш, или че не можеш да им откажеш, защото се предполага, че това е част от задълженията ти или от добрите ви отношения.

4. Подминаването на молбите ти с мил тон или обръщане на ситуацията в хумористична, като цяло омаловажаване на нещата, които искаш, с обяснението, че те ще се получат от само себе си, или че другият не знае какво да направи, или че ти не умееш да обясниш какво се очаква от него,
5. Незаинтересуваната реакция на идеите ти, когато споделяш и търсиш мнение или съвет как да станат по-добре – с „м, да“, „ъхъ“, „добре“, „ще го измислиш“, „ще се наредят нещата“.

Виждате ли - доста от тези минават за социално приемливи?!

НАЧИНИ ЗА СПРАВЯНЕ с горните 5 „крадци“ на внимание и енергия.

• Начин номер 1 е просто да ги забележим. Да ги уловим, че ни влияят. Не можем да ги спрем да влияят.
• Начин номер 2 са думите към самите нас:  „Това влияние е просто гледна точка на другия – неговото ограничение, неговото мислене, неговите очаквания. Аз приемам другия, държа на него, но не завися от неговите виждания. Ще се заема с нещата самостоятелно, и ще опитам отново, когато и двамата сме в по-добра форма за разговор.“

Няма нужда да споря, да обяснявам. Мога да кажа и на другия – стоп, но това обикновено има малък ефект.

• И най-силната техника – на Затворената врата. С която си представям как излизам от облака на влиянието, затварям вратите зад гърба си, и излизам на светло, където то не може да проникне. Мога и да си добавя мой, защитен облак, който ме пази като броня от това влияние. Създаването на визуализация, с която се освобождаваме от това влияние, е най-лесното и бързо решение, тъй като умът ни решава проблеми особено ефективно чрез картини и усещания.

ОСВЕН ВЪНШНИТЕ ВЛИЯНИЯ, ИМАМЕ И НАШИ, собствени.

6. Собствените ни напрегнати и нереалистични очаквания – нещата да се подредят точно както ги искаме, и в нашите срокове, или очаквания към други хора да постъпят както ние смятаме за редно, честно, приятелско, или както ни е нужно.

НАЧИН да се справим с това е като се сблъскаме честно с реалността, че другите не са там, за да изпълняват желанията ни, а само своитe. Че не ни дължат нищо, и могат да изберат да ни помогнат за нашите очаквания, или да не го направят, ако не отговаря на техните цели и очаквания, за отношението ни. Но че винаги ще се намери някой да бъде отворен и подкрепящ за нас, особено, когато ние също сме отворени и подкрепящи към другите.

7. Скритите разсейващи крадци на време, в които уж се отпускаме – време във Фейсбук, Инстаграм, Тик-ток, игри. Често си казваме само 20 минути на ден, това е отпускащо. Не, не е. Замъгляващо е.
8. Когато не следваме импулса си, а заемаме времето с рутинни неща,
9. Когато си обещаваме нещо, но не го изпълняваме.
10. Обективните моментни външни пречки, които ни карат да смятаме, че целите ни са неизпълними – можем да ги изпълним, чрез постоянно вдъхновено действие, малко по малко.

НАЧИН да се справим: Тези „крадци“, които са по-скоро вътрешни наши очаквания или просто навици, могат да се спрат не просто с воля, както често ни казват.

Това, което много ни улеснява, е да заместим разсейващия навик, навика да не следваме веднага импулса си или да не изпълняваме обещаното към себе си – с навик, насочен към непосредствена цел – от която да видим бързо резултата.

За повечето хора най-въздействащо е тази цел да е насочена да помогне директно на друг човек, при това в най-кратък срок.

Другият силен начин е да изпълняваме целта си заедно с някой друг, или да поемем ангажимент към него, да подготвим нещо, което е важно и за него, и то със срок.

Сигурна съм, че имате и други начини да се справяте с Крадците на внимание. Начините да се връщаме в Зоната на гения си, особено, когато водим супер решаващ разговор с другия, и от фокусът и силата ни зависи резултата, тренираме в обучението "Когато не те чуват: Решението в Зоната на гения", на 5-6 февруари. Повече за обучението можете да видите тук. За него има само 1 място!