Как да имаме пари признание и смисъл в работата едновременно (къде е уловката)? )
Пари, признание и смисъл в работата едновременно (къде е уловката)?
Уловка няма. Но има 2 капана! Дали сте виждали как човек неусетно се хваща?
Забелязвали ли сте, че когато човек постигне мечтанато (дори допреди месеци) заплащане, може да си каже:
„Да, печеля, но съм свръхпретоварен, нямам живот, нито личен, нито за приятели, нито никакъв, не ми остава време и енергия“.
Или “Това е като клетка, макар и златна, работата е досадна и клиентите са супер изнервящи. Ще видим колко време ще издържа. Сега нямам по-добри варианти“.
Или „Само веднъж да започна мой бизнес, ще вземам 10 пъти повече отсега, няма да завися от капризни колеги и клиенти…., няма да се съобразявам с шефове“.
Втренчено ГЛЕДАМЕ в дупката, в която НЕЩО НЯМАМЕ.
Но това само по себе си не е проблем. Стига да не ни обземе тази дупка и да не ни остави внимание за друго! Ето какво е нужно, за да извадим поглед от нея!
Знам, че много пъти сте си го мислили, но истината е, че ПАРИ ПРИЗНАНИЕ И СМИСЪЛ МОЖЕМ ДА СИ ОСИГУРИМ ОЩЕ СЕГА – буквално в момента, или най-късно до месец.
Като прескочим ДВАТА КАПАНА – на свръхизискването и на …. себеподценяването.
Не съм имала случай, в който клиент да пожелае да си смени работата, и да не може да го направи в рамките на около месец, за доста по-смислена, и в рамките на 3-6 месеца – за самостоятелна дейност. Но… преди това наистина трябва да е стъпил здраво на това какво си представя под „пари, признание и смисъл“, и още нещо. Да е готов да оценява, че ги има, като „достатъчно“.
Най-голямата пречка за супер бързия преход към „пари, признание и смисъл“, още в тази работа, в друга подобна или в самостоятелна дейност, е свръхизискването – към всяко от тези.
Как да се справим със свръхизискването?
След над 5 години проучвания в практиката ми на хора, които остават на работа, и такива, които напускат, установих, че има 3 базови неща, които помагат да си осигуриш едновременно пари, признание и смисъл в работата, и да откопчиш поглед от свръхизискването. И това са – ще ви изненадат:
-
Минимализъм. Да приемаш, че нямаш нужда от свръхвисоко възнаграждение, особено, ако търсиш преход към нова работа или самостоятелна дейност. (Знам, знам, че „малко“ не е приемливо. За повече обаче е необходимо да „Създаваш“ едно специфично нещо, най-долу ще стане ясно.)
А много хора не могат да напуснат, защото искат да имат същия стандарт, и то максимално скоро. Това рядко е постижимо, и никак не е необходимо.
Необходимо е да имат яснота за прехода - какво точно искат и (какво съз-дават насреща), и да го направят максимално бързо.
А ако останат на старата си работа, да преценят ясно – колко повече пари биха им донесли спокойствие и удовлетворение? И какви са възможностите точно в тази работа да ги получат. Ако няма такива – защо биха останали?
-
Човешко отношение. Да, не едно проучване показва, че човек се чувства доволен и признат в работата, когато има възможност да получава и да дава човешко отношение.
Оказва се, че човек може да е щастлив в работата, и да изпитва признание и смисъл, независимо какво прави – може отстрани да изглежда скучна, монотонна или рутинна работа, но когато има хора, с които да споделя и с които да си помагат, това пълни работата със смисъл.
И още нещо много важно – ако човек вижда как работата му улеснява конкретни други хора (Кои други хора!), това му дава усещане за смисъл, дори самата работа да му се струва монотонна. Например когато човек се занимава със създаване на части от голяма машина, или на зъбни протези, или на документи, които се внасят накуп в институции, той по принцип не вижда крайния човек по веригата, на когото помага. И това прави работата скучна и на моменти безсмислена за него. Когато обаче има възможност директно да чуе или види какво се случва с човека, който е получил благодарение на неговата работа възможност да изпълни своя мечта – това осветява целия смисъл. Например с целия куп досадни документи, част от които сме подготвяли, човекът е получил статут на постоянно пребиваване и вече може да работа в държавата. Или получил е новата си коронка, и може да се усмихва. Или с частта, върху която сме работили, е сглобен автомобил, и купувачът му е изпълнил мечтата си да кара точно такъв, какъвто си е представял, и за какъвто е работил години наред!
-
Свобода. Да имаш своя територия, в която да осъществяваш свои идеи, да вземаш решения за времето си и приоритизирането му.
И така, свободата, човешкото отношение и минимализма – ни дават възможност да се насладим на работата си още сега.
Но ако наистина са крещящо несправедливо малко за усилията ни – парите, признанието и смисъла?!
Както споменахме, другият капан е в себеподценяването.
Ако се е стигнало дотам да са неприемливи – променяш нещата!Максимално спешно.
И тук не става дума за троснатото тръгване от тази работа. Или за поставянето на ултиматум за повече – пари или висока позиция, или друго признание.
Променяш нещата със спокойната (или пък леко гневна) увереност, че ти е време за нещо повече. А увереността, че ще получиш нещо повече, идва от умението – както споменахме по-горе – да създаваш.
Да създаваш усещания, пари, ползи, улесняване на живота на другите и зареждане на мечтите им с действия.
Как се прави това? Вие имате своя отговор.
Ние ще отговорим с практика в интензивното еднодневно практическо обучение:
Пари, Признание и Смисъл в работата: Реши ги в Зоната на гения, 12 февруари, Онлайн
Попитайте повече или се запишете на office@sporazumenia.com. До 30 януари с максимална отстъпка.
