• EMAIL office@sporazumenia.com
  • ТЕЛЕФОН 0885 79 25 25
  • Работно време 09.00 – 17.30 Понеделник-Петък

Блог

Скритите причини и явният изход

Знаете ли кои са сред 3-те най-важни причини да се чувстваме нещастни в работата си?

И не, не са само парите.

Представете си какво би било да получаваме достатъчно голямо възнаграждение, но същевременно:

•    Да не ни оценяват и да не забелязват усилията и резултатите ни,
•    Да не виждаме особен смисъл в това, което правим и то далеч да не отговаря на уменията ни,
•    Да не ни дават свобода и възможности да развиваме идеите си.

Защо бихме стояли на подобно място? Защо милиони хора стоят?

Естественият отговор е „очевидният“ . Защото смятаме, че парите и сигурността могат да компенсират – защото имаме отговорности към хора, за които да се грижим.

„Скритият“, съвсем неочевиден отговор - защото сме зависими. От статус, постижения, резултати.

Не вярвате?

Нека видим един експеримент, цитиран от известния маркетинговия изследовател Джона Бъргър.

На няколко стотин души предлагат място в една компания с 24 000 годишна заплата и място в друга компания с 50 000 годишна заплата.

Знаете ли кой вариант избира огромното мнозинство?

Първият.

Но Защо!?

Защото при предложението за 50 000, условието е, че човекът, на когото е направено предложението, би бил сред хората с най-нисък статус и заплата в компанията. А при предложението от 24 000, би бил сред хората с висока заплата и статус в компанията.

Да си повече от другите

Защото за нас е важно какви сме ние и какво получаваме в сравнение с другите около нас.

Значи ли това, че се чувстваме по-„доволни“, когато сме с по-висок статус, с повече власт от други, по-значими и открояващи се? Определено. Неслучайно модерните компании създават толкова мениджърски позиции, дори когато „да си мениджър“ означава да разпределяш задачи на 3 стажанти.

Защо това е така? Заради допаминът. Хормонът на свръхпродуктивността, който ни кара да искаме повече и да постигаме повече.

Случвало ли Ви се е бонусите Ви да зависят от определен постигнат таргет, който се увеличава постоянно – от 100 на 200, 1000? И резултатите и бонусите на Вашия отдел да са в конкуренция с бонусите на друг отдел?

Истината е, че допаминът ни кара да сме зависими от постижения, резултати, власт, и статус.

И ни държи на места, които ни изтощават до пълна изнемога, но не можем да се откъснем. И не, не получаваме дори особено много пари, да не говорим за свобода, смисъл, или признание. Обаче си получаваме … дозата.

Къде е изходът от „допаминовата“ зависимост, която ни "връзва" към нещастието в работата?

И понеже съвременната култура на работа почти навсякъде насърчава допаминовата зависимост, защото така се постигат по-високи печалби и резултати, какво можем да направим, освен да се надбягваме до изнемогване - с останалите, сроковете, дори със себе си?

Ако сега ви помоля да си спомните някой от най-забележителните дни в работата си – за какво ще се сетите? Истината е, че малцина от нас ще се сетят за ден, в който всичко е минало спокойно, гладко и навреме. Обикновено си спомняме с най-голямо удоволствие дните, в които всичко е било на косъм от провал – объркани са документи, на ръба сме били да изпуснем срокове или да провалим цял проект.

Защо си спомняме дните "на ръба" в работата?

Първо, причината е, че помним емоционално забележителните събития.

Второ, защото помним неща, в които е имало нужда да напрегнем сили и да се справим с нещо - помним гордостта, тръпката, удовлетворението от това да надскочиш себе си и да постигнеш невъзможното.

И трето, най-силното – ако се замислите и погледнете отблизо, още по-отблизо – къде сте, какво правите, с кого сте – в тези критични моменти на ръба? Точно така – с някого, малка група съекипници, с които може да си крещите, но си носите кафе, будувате над компютъра заедно или решавате проблеми с другите опрени гръб до гръб.

Истината е, че помним с любов не точно работата, и трудностите, а споделеното – как сме се събрали и сме направили нещата заедно.

Как да използваме изводите от това на практика, за да преодолеем допаминовата зависимост и да можем да сме свободни – да въведем в работата си повече свобода, възможности за развитие и признание?

Как се преодолява зависимост?

Правилата на анонимните алкохолици и опитът с тях дават безценни насоки. Но една от най-важните от тях е в правило 12. Знаете ли кои зависими успяват да се измъкнат завинаги?

Тези, които не само преминават през всички 11 стъпки, за да се освободят  (стъпка едно вече сме я направили – като сме признали, че знаем за допаминовата зависимост. :))

Но и помагат на други да заживеят свободни от тази зависимост.

За нас, в истинския ни живот и работа, това означава да „слезем“ от компютрите и да се срещнем в кафето. Вместо мейл, да звъннем по телефона. На работни срещи да отделим време да чуем личното мнение на всеки или да кажем нещо лично. Извън регламентираните срещи, да отделим време да разпитаме хората за семействата им, и за нещата, които ги измъчват или вълнуват извън работата. Да създадем човешки контакт – с малка общност от хора, които харесваме.

Всичко това работи безкомпромисно точно, защото на ниво хормони – допаминът – хормонът на зависимостта, можем да победим само с „окситоцин“ – хормонът на свързването.

Неслучайно хората остават на работата си, когато са лоялни към подкрепящ ментор, или към няколко прекрасни колеги, които ги подкрепят. Няма пари, които да купят човешката подкрепа.

Само преодоляването на допаминовата зависимост към резултат заради резултата може да ни даде свободата и отворените сетива, с които да изпитваме удовлетворение в работата.

Какво да направи обаче всеки един от нас, самостоятелно, за да осигури такава среда?

На първо място – трябва да знаем какво искаме и то да включва добруването и на други хора, освен нас. Иначе казано, егоистичните цели са добре дошли, но ни трябва и грижа за другите. :) Това може да бъде да направим насърчаваща среда, в която да се чувстваме щастливи с хората, с които работим. Да получаваме повече пари и да развиваме идеите си.

На второ място – трябват ни ясни стъпки и нови умения, за да ги изпълним. Да се научим да убеждаваме, там където досега е имало непробиваема стена. Да правим стратегии и да създаваме общности. Трябва ни и хъс, за да ги следваме неотклонно, докато станат.

И на трето място – трябва ни човешка подкрепа – съмишленици, ментори, помощници, с които заедно да преминем по пътя.

За да реализирате лесно на практика 1 своя идея за промяна в живота и работата си, в 4 стъпки и 50 дни с подкрепа от съмишленици – вижте дали е за вас и как може да се включите 4 практически вечери тук: ЖИВА ИДЕЯ - завърши една вдъхновяваща идея и привлечи клиенти към нея, 4 стъпки в 50 дни, Дата: 23 април, 14 май, 28 май, 10 юни, 18.00-20.30ч.


За да качите няколко нива на убедителност и да се научите да увеличавате парите, свободата и възможностите за развитие в работата си в пъти, вижте как можете да се включите тук: Топ техники за УБЕЖДАВАНЕ: мениджър „Споразумения“, 7-8 юни 2019 г.,София, Дата: 7-8 юни 2019 г., 9.30 - 17.30 ч.

За да ни попитате, или да се посъветвате с нас какво би сработило лично за вас, свържете се с нас на office@sporazumenia.com или на 0885792525.

Практикувай още сега

Включи система от практически техники за разрешаване на конфликти с медиация и преговори и в твоята работа и ежедневие - избери най-точното обучение за теб.

Провери уменията си още сега - с Тестовете "В кръвта ти ли е да си медиатор?" и "Какъв майстор на решенията се крие в теб?".

Подготви се за важна или трудна среща с клиент, партньор, колега - с лична тренинг сесия

Реши наболял проблем още сега - с лична сесия.

За да получиш вътрешен достъп до още техники и истории от опита ни, както и до специални предложения и отстъпки за събития, които не публикуваме на сайта, можеш да се абонираш за Бюлетина "Кръга на Споразумения" ТУК.

Севдалина Александрова