Споделеното родителство - за и против, препоръките на науката

От какво всъщност имат нужда децата при развод?
„Основният елемент, който има отрицателно въздействие върху децата в случай на развод е нивото на конфликта между родителите преди, по време и след развода” ("Отглеждане и възпитание на децата, медиация и развод: отговаряне на нуждите на нашите деца", автор Шенън Риос Поулсън (Shannon Rios Paulsen). Оказва се, че конфликтът между родителите има най-силно въздействие върху начина, по който децата се адаптират към развода, много по-силно, отколкото отсъствието на родителя и икономическите проблеми вследствие на развода.
„Амато и Кайт (1991) отбелязват, че при децата в ситуация на развод отсъствието на единия родител, и икономическите неудобства имат умерен ефект, но конфликтът между родителите е причина за най-голяма част от отрицателните последствия на развода.” (Children of Divorce (Децата на развода) Daniel S. Shaw & Erin M. Ingoldsby)
Тези заключения показват ясно, че подобряването на връзката между родителите, които са в развод или раздяла, и осигуряването на пълноценна връзка на детето с двамата родители, са основните условия, за да се осигури „висшия интерес на детето” и нуждите на детето, преживяващо развод.
Ролята на споделеното родителство
"Именно защото съвременните психологически проучвания все повече се обединяват върху това, че децата се справят по-добре, ако запазят постоянна връзка с двамата родители след развода
или раздялата на родителите, правото прави опит да ги настигне.
Изключителните родителски права, присъждани на единия родител, не могат
да осигурят това и в последните години са критикуван модел, защото се
провалят именно при защитата на висшия интерес на детето.” (Bargaining
in the Shadow of the Best Interest Standard: The Close Connection
between Substance and Proces in Resolving Divorce-Related Parenting
Disputes (Преговаряйки в сянката на стандарта за висшия интерес:
близката връзка между съществото на случая и делото при разрешаването
на родителски спорове, свързани с развод), Jana B. Singer, с.183-184)
Добре обоснована критика на този модел от специалисти по психично здраве можете да видите и в: The Puzzling Persistence of the Best-Interests Standard,
Scott & Emery (Невероятната издържливост на стандарта за висшия
интерес, 77 закона и съвременни проблема (77LAW & CONTEMP. PROBS).,
бр.. 1, 2014, с. 69).
„Понастоящем съвместното упражняване на отговорността за ежедневната грижа за децата - иначе казано равното разпределяне на времето между двамата родители, е спорно. (Scott & Emery, бел. 30 от по-горе, с. 80.) Скот и Емери казват, че съвместното упражняване на родителски права при вземането на решения и с оглед на законовите правомощия на двамата родители са много по-чести и са се превърнали в норма в множество законодателства. (Виж Singer,
Dispute Resolution and the Post-Divorce Family (Разрешаването на
споровете и семействата след развода), бележка 4 от по-горе, с. 365-66)”
(Интересен съвременен поглед върху последствията от съвместното
упражняване на родителски права може да бъде видян в това видео).
Как можем да осигурим най-висшия интерес на детето за връзка и грижа от двамата му родители и в България?
Какво пречи в момента?
Тъй като преговорите между двамата родители в хода на развода винаги се случват въз основа на прогнозите им какво биха получили, ако отидат в съда, ето какви са обичайните очаквания: единият родител (в по-честият случай майката) ще получи упражняването на родителските права, а другият – режим на виждане, който е средно 4 до 6 дни месечно. Поради това единият родител приема, че има изначално по-силна позиция да преговаря, защото в огромния процент от случаите ще получи „упражняването на родителските права”, въпреки, че по закон двамата са равностойни.
Това изначално неравностойно третиране от една страна настройва двамата родители един срещу друг, от друга - лишава детето от качествени родителски грижи и връзка с двамата родители равностойно. И много често демотивира бащата, от когото така или иначе никой не очаква да се грижи за детето – има бащи, които дори не искат да виждат децата си. Или обратното – принуждава бащата да мине през какви ли не препятствия, за да има нормален контакт със собственото си дете. А през това време детето е лишено както от задължителната за здравото му развитие връзка с двамата родители, така и от базова емоционална стабилност, и не на последно място – често и от необходимата материална сигурност.
Така най-често единият родител получава „контрола” върху времето на детето, а другият държи „финансите”, и тече взаимно изнудване с тези две разменни монети, което ощетява детето.
В
никакъв случай в тази ситуация не се търси „виновен”, нито пък се
презумира, че винаги майките получават родителските права, а бащите са
онеправдани. В много случаи е обратното. Но не е нужно да се стига до
„онеправдани” родители, и ощетени деца.
От практиката ми с двойки повече от 13 години съм уверена, че всеки родител се опитва да направи най-доброто за детето, но хванат в капана на конфликта, не успява да намери общ език с другия родител, и да защити и себе си и детето.
Медиацията
в много случаи може да осигури именно спокойната среда за среща, в
която да се изговорят и договорят всички важни въпроси във връзка с
отглеждането на детето. Да помогне на родителите да приемат, че вече
не са партньори, но продължават да са родители, които имащ обща ценност и общ проект –
осигуряването на доброто развитие на детето им.
Може ли да помогне законовото въвеждане на споделено родителство?
Въвеждането на споделено родителство, за което от няколко години се говори и в България, би помогнало за осигуряването на балансирано участие и ангажираност на двамата родители в отглеждането на детето.
Защо? Именно заради обстоятелството, че „преговорите” при развод се провеждат в „рамките, очертани от закона”. Ако една жена има 95% очакване, че при развод ще получи упражняването на родителските права, а бащата 4 до 6 дни с детето, тя няма никаква мотивация да преговаря по този въпрос. От друга страна, бащата, знаейки, че жената би получила една доста премерена издръжка от съда, не би бил мотивиран да се съгласи на много по-голяма.
При промяна на законовата рамка в посока споделено родителство, и двамата биха започнали преговорите от равностойната позиция, че и двамата имат ангажимент и за отглеждането и за материалното осигуряване на детето – според възможностите им и най-вече според нуждите на детето.
Разбира се, споделеното родителство не е панацея, и е възможно само при определени условия, които в други държави, например Австралия, са вече ясно формулирани, и това са:
- ниско ниво на конфликт между родителите при развода или усилия за преодоляването му от двамата,
- сходни финансови условия и условия на живот,
- близко местоживеене на двамата родители и
- сходни правила и режим за детето при всеки от двамата родители.
И нещо важно от съвременната международната практика: Споделено родителство не значи разпределение на времето 50/50, а ясен родителски план, в който се посочват конкретните ангажименти на двамата родители - за вземането на важните решения за образованието, здравето и възпитанието на детето, както и грижите за него и финансовото му осигуряване.
Именно тук е и мястото на медиацията.
Разговорите в нея помагат за намаляване на конфликта между родителите, който е фактор номер едно за нанасянето на емоционални и материални щети за детето при един развод.
Медиацията помага да се договори стабилен родителски план, който осигурява грижи и внимание и от двамата родители, както и материално осигуряване на ежедневието и образованието на детето.
В медиацията родителите се уговарят и кои решения относно образованието, отглеждането, здравето, възпитанието и пътуванията на детето ще вземат съвместно и по какъв начин.
Обсъждат и координират помежду си сходни правила за ежедневния режим на детето, за да живее то в стабилна и предвидима среда.
Повече за Семейната медиация вижте тук.
Най-големите грешки при развод вижте тук.
Севдалина Александрова, професионален медиатор и обучител
Практикувай и ти
Включи система от практически техники за разрешаване на конфликти с медиация и преговори и в твоята работа и ежедневие - избери най-точното обучение за теб.
Провери уменията си още сега - с Тестовете "В кръвта ти ли е да си медиатор?" и "Какъв майстор на решенията се крие в теб?".
Подготви се за важна или трудна среща с клиент, партньор, колега - с лична тренинг сесия
Реши наболял проблем още сега - с лична сесия.
За да получиш вътрешен достъп до още техники и истории от опита ни, както и до специални предложения и отстъпки за събития, които не публикуваме на сайта, можеш да се абонираш за Бюлетина "Кръга на Споразумения" ТУК.
Севдалина Александрова